Съревнование между децата

Всичко може да се превърне в съревнование за децата ви.
- Кой има най-дългия пържен картоф.
- Кой има най-много домашни.
- Кой си е измил зъбите най-успешно.
Наистина.
И колкото и да им казвате „Няма значение кой има по-дълъг нокът на кутрето на крака си“, тях ги интересува единствено да бъдат на първо място.
Ето няколко съвета как да намалите напрежението у дома.
КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ СЪС СЪПЕРНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ДЕЦАТА СИ
Отделете време за връзката
Всяко дете иска да бъде възприемано като уникален индивид. Иска да има специална връзка с хората, които се грижат за него, без да се налага да се бори с брат си или със сестра си за тази възможност. Всеки ден прекарвайте поне десет минути насаме с всяко едно от децата. Използвайте това време, за да заздравите или поправите връзката си. Напомняйте на детето си, че получава това време независимо от поведението си, успехите си и постиженията си.
Недейте да сравнявате
Лесно е „без да искате“ да настроите децата си едно срещу друго. Внимавайте с изрази от типа на „На сестра ти това не й беше проблем“ или „Брат ти пък може да…“. Дори игрите кой може да се облече по-бързо може да доведат до нежелани последствия – едното дете може да реши, че то е достойно само ако прави нещата „бързо“, а другото да се чувства, все едно трябва да намира начини да „побеждава“, за да получи вниманието или признанието на родителите си.
Насърчавайте индивидуалността
Вместо посланието „Обичаме и двама ви еднакво“, наблягайте на нещата, които обичате у всяко, уникално по свой начин дете. Изтъквайте силните страни на всяко от децата си, нещата, с които допринасят за семейството, техните предпочитания, характерните за тях черти, които ги правят такива, каквито са. Няма нужда да прекалявате с тези коментари, достатъчно е например: „Много се радвам, че обичаш животните. Без теб Шаро нямаше да има с кого да тича!“.
Говорете за това какво е честно
Напомняйте на децата си, че „честно“ невинаги означава „равно“, а означава – „всеки получава онова, от което се нуждае“. Така че вместо да държите децата да пишат домашните си сами, може да решите, че едно от тях се нуждае от родителска помощ. Или вместо да насилвате децата да се занимават със спортове, може да прецените, че едно от тях би предпочело уроци по музика. Ако срещнете съпротива относно ваше решение, което не им звучи „честно“, изтъкнете нуждите им, а не липсата на равенство.
Задълбайте в чувствата
Има много причини, поради които децата се съревновават с братята и сестрите си – чувстват се игнорирани, не знаят как да получат внимание или пък се възприемат като по-малко заслужили от братята и сестрите си. Някои деца се нуждаят от сигурност, за да говорят за тези сериозни емоции, без да се чувстват съдени или сравнявани с другите деца. Отвръщайте със съчувствие, вместо да омаловажавате чувствата им. Ако детето ви се затруднява да говори за подобни чувства, би било добре да потърсите помощ от специалист.
Поставете граници
Приятелското съперничество е нормална част от детството. Но ако някое от децата ви се тормози, значи границата е премината. Помогнете на децата си да научат разликата между забавлението и подигравките. Говорете за спортсменството, за това как да се държат, когато губят – а и когато печелят! Първоначално може да се налага да следите емоциите на всяко от децата и да се намесвате, когато има нужда.
Може да ви отнеме известно време, докато създадете среда, в която децата ви се подкрепят, а не се съревновават. Имайте търпение, докато променяте връзката, и се съсредоточете върху всяко дете поотделно. Междувременно се откажете от натякването. Като им казвате да не се състезават, няма да ги накарате да престанат. Вместо това се замислете какво наистина ви ядосва. После си поемете въздух… И преценете дали желаете да участвате в състезанието „Кой може да дъвче дъвка най-дълго време?“.
Източник. Благодарим за доброволния превод на Калина Момчева!




