10 начина за намаляване на съперничеството между децата

Дъщеря ви пълзи и понечва да си играе с количката на вашия син. Това го ядосва и той грабва играчката от ръцете на бебето. Тя започва да плаче. Незабавно се намесвате в спора им. Вдигайки я, вие гледате сина си и му казвате: „Тя е още бебе. Не знае какво точно прави.“ Поставяйки дъщеричката си на пода, хващате няколко от количките му. Но той отново се ядосва и не й позволява да си играе с тях. „Можеш да споделиш играчките си. Има толкова много коли, с които да си играеш.“ Ако приемем, че проблемът е решен, Вие си тръгвате.

За съжаление, това 10-секундно мълчание, в което изглежда, че децата си играят спокойно и невинно, може да доведе до нежелано последствие: Ожесточено съревнование помежду им.

ОТГОВОРИТЕ, КОИТО ДАВАТЕ ИМАТ ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ

Не искате да настроите децата си едно срещу друго. Давате всичко възможно, за да царят спокойствие и мир във вашия дом. Опитвате се да ги насърчите да се разбират, използвайки фрази като: „Просто я остави да играе с теб!“ или „Сестра ти си играе тихичко, защо не опиташ и ти?“

Но те често причиняват повече вреда, отколкото полза.

Помислете какво може да се случи с вашето дете, когато чуе тези твърдения:

• Не знам по-добър начин за справяне с тази ситуация, мамо. Трябва ми помощта ти!
• Не виждате ли, че и аз също се боря с чувствата си? Не знам как да се справя с тях!
• Предполагам, че споделянето на играчки означава да се откажеш от нещо, без реално да искаш да го направиш. Мразя да споделям.
• Не мога да направя нищо правилно.
• Майка ми обича бебето повече, отколкото мен.
• Иска ми се бебето да не се беше раждало.

Детето ви може да не е в състояние да вербализира тези мисли и чувства, но те съществуват. И следващия път, когато дъщеря ви се „изпречи на пътя му“, тези мисли и чувства ще се появяват в ума му отново и отново. Колкото по-често тези ситуации се повтарят, толкова по-силни стават негативните емоции.

Освен ако не им помогнете да променят възприятията си.

Справяне с конфликтни ситуации 

10 НАЧИНА, С КОИТО МОЖЕТЕ НАМАЛИТЕ СЪРЕВНОВАНИЕТО МЕЖДУ ДЕЦАТА СИ.

Децата от всички възрасти трябва да се научат как да се социализират с другите с уважение. Особено с хора, които ежедневно са в обсега на заниманията им, но не са съгласни с техните идеи, но споделят общо жизнено пространство.

За щастие, има неща, които да спомогнат разбирателството между братята и сестрите.

Изключете собствената си аларма

Конфликтът между братя и сестри може да бъде като автоматично дърпане на спусъка за много родители. Започнете ли да изпадате в паника, овладейте се. Поемете си въздух дълбоко. Напомнете си, че дори и нещата да не изглеждат никак добре, гневният изблик няма да разреши проблема. Кажете си, „Това не е на живот и смърт“ и спокойно погледнете на ситуацията от друг ъгъл.

Приемете, че всички се учим

Вместо да си казвате: „Ти си най-възрастният, трябва да бъдеш добър пример“, осъзнайте, че и вие няма как винаги да сте подготвени за всичко и също търсите начини за справяне с напрежението, с безпроблемното общуване на децата си и варианти за справедлива игра. Очакванията да бъдете „добър пример“ може да са извън собствените ви възможности.

Справедливостта не винаги е най-правилното нещо

всяко дете е уникално. Това означава, че децата се нуждаят от персонализиран отговор и реакция от ваша страна, които няма нищо общо с техните братя и сестри. Някои деца се нуждаят от повече внимание, други се нуждаят от повече преподаване, а трети имат нужда от повече надзор. Съсредоточете се върху удовлетворяването на нуждите на всяко дете, вместо да се опитвате да направите всичко „поравно“.

Опитайте се да бъдете неутрални

Понякога е лесно да се предположи кой е започнал спора или кой е виновен. И все пак откажете се да заемате страна. Останете съсредоточени върху това да помогнете и на двете деца да се научат да се справят по-добре със ситуацията следващият път, вместо да им размахвате пръст или пък да се опитвате да намерите кой е виновника.

Уважавайте личното пространство

Създайте „правило на дома“, което насърчава всеки един от членовете на семейството да разбира и уважава личното пространство на другия. Това означава, че детето трябва да може да си почине от играта, да одобри присъединяването на брат си или сестра си в заниманията му и да има възможност да прекарва и време само със себе си.

Споделянето не е задължително

Принуждаването на децата да се откажат от играчките си против волята им може да породи негодувание и чувство на неудовлетвореност. Вместо това научете децата си, че няма нищо лошо в това да споделят играчките си с останалите. Упражнявайте се с тях как да преговарят, как да чакат търпеливо и как с уважение да изразят, че все още не са готови да се откажат от играчка.

Чувствата трябва да се изразяват

По-големите братя обикновено имат навика да бъдат доминиращи, а малките сестри могат да бъдат доста досадни. Но когато осигурите на децата си безопасно място, където да ви споделят чувствата си, вие им давате да разберат, че е нормално да имат смесени чувства един към друг, и че вие винаги ще сте там, за да им помогнете да се справят.

Слушайте с емпатия

Не е нужно да избирате страна. Докато слушате всяко дете да изразява своята гледна точна за дадена история, перифразирайте я по начин, който показва, че можете да разберете и оцените това, което ви казват (дори и да не сте съгласни). Поставете се на тяхно място и осъзнайте, че положението не е приятно и за двете деца.

Решавайте проблемите заедно

Насърчете децата си да открият проблема и да намерят начини за неговото разрешаване, които да са в полза на всички. Може да се наложи да ги напътствате, да им помогнете с думи или да преминете с тях през трудните моменти. Колкото по-големи стават децата ви, толкова повече ще се налага да „работят“ заедно и тогава вие полека лека трябва да отстъпите!

Изградете силна връзка с всяко от децата си

Когато децата знаят, че сте на тяхна страна, че сте винаги зад гърба им, и че ще направите същото и за техния брат и сестра, те се чувстват в безопасност и спокойни. След спорове напомнете им, че любовта ви към тях не се е променила. Повече от всичко те се нуждаят от безграничната ви обич, която да ги заобикаля.

Всички деца искат да знаят, че са ценени и признати като личности. Убедете ги, че стандартите, които поставяте за техните брат/сестра, ще бъдат валидни и за тях самите.

7 основни стратегии за управление на съперничеството между братя и сестри

КАК ИЗГЛЕЖДА ТОВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?

Количките на сина ви са разпилени на пода в хола. Дъщеря ви пропълзява и взема една от тях. Синът ви се разстройва и се опитва да вземе играчката. Вие сядате на пода, премествайки дъщеря си (която все още държи количката) на сигурно място във вашия скут. Обръщайки се към сина си, казвате: „Да имаш бебе, което може да пълзи, понякога е трудно. Изглежда, че си зает с настройването на тези колички. Можеш ли да ми покажеш какво точно правиш?“ Той с ентусиазъм се хвърля в обяснение за града, който създава.

Когато той приключи, се обръщате към дъщеря си (която е загубила интерес към колата, но вие смело продължавате да се занимавате и с двете деца), „Искаше да играеш с колата на брат си! Ние казваме „Моля“, когато искаме да играем с играчките на другите.“

Накрая казвате на сина си: „Холът е място, където всеки може да играе, дори бебета. Как предпочиташ да преместим колите ти на масата или ще позволиш и на сестра си да вземе някои от тях? Момченцето решава да премести колите си на масата.

Той вижда, че все пак вие сте му дали право на избор. Знае, че има възможности, когато тази ситуация се появи отново. Знае също и, че вие ще му помогнете, сестра му да уважава и неговите нужди и чувства.

И ОЩЕ НЕЩО…

Присъщо е за родителите по принцип да глезят малкото си дете, а към по-голямото да имат не малки очаквания, или пък да бъдат толкова заети в ежедневието си, че мислите и чувствата на детето да останат на заден план.

Но ако установите, че обръщате внимание повече на едното си дете, отколкото на другото, е нужно незабавно да коригирате това и да погледнете от гледната точка на пренебрегнатото дете.

• Как ли се чувства това дете?
• Как може това дете да интерпретира отговора ми?
• Как очаквах от него толкова високи (и може би нереалистични) стандарти?
• Поради какви причини се съсредоточавам повече върху другото си дете?
• Кога сведох до минимум чувствата и мислите на това дете в полза на неговия/вата брат/сестра?
• Как мога да помогна на това дете да направи по-добър избор?
• От какво друго се нуждае това дете от мен?

Когато започнете да виждате индивидуалните нужди на всяко дете, създавате семейна атмосфера, в която всяко от децата ви знае, че сте на тяхна страна, те осъзнават, че всъщност имат глас, който ще уважавате, и са уверени, че любовта ви към тях няма да изчезне .

Което означава по-малко съперничество между братята и сестрите!

Източник Благодарим за доброволния превод на Елизабет Пешева!