10 съвета за отглеждане на щастливи родители

Не е тайна че да си добър родител е комплексен процес и ние всички внасяме свой собствен уникален стил и убеждения в ежедневното отглеждане на децата в нашия живот. Но тук може да намерите 10 начина на мислене относно вашата кариера на родител, които могат да ви помогнат независимо какъв е вашия сегашен стил или възрастта на вашето дете.

1. Вашата работа като родител заслужава и се нуждае от подкрепата на вашето семейство, приятели, съседи, служители и общността около вас. Вашите деца се нуждаят от други възрастни в техния живот и вие заслужавате респект, почивка и релакс.
2. Родителството може да бъде изключително сложно особено там където сте имали предизвикателства като дете. Не е честно, но има доказателства за това. Нещата, които са били трудни за вас когато сте израствали най-вероятно ще са трудни за вас когато децата ви минават през подобни ситуации. Вие се нуждаете и заслужавате подкрепа и добър слушател когато минавате през тези ситуации с вашите деца.
3. Като обръщате внимание на вашите минали или сегашни препятствия ще подобрява връзката с децата ви. Изследването „Привързаността на възрастни направено през последните няколко десетилетия“ показва как ако родителите разберат техните собствени проблеми създава по-добри взаимоотношения с техните деца. Вие може да помогнете на друг родител – и на тяхното семейство – като отделите време да го изслушате и съответно те могат да ви помогнат по същия начин.
4. Плаченето е добро, нормално и здравословно. Плаченето е комуникация. Плаченето и тревожността са нормална част от цикъла за намаляване на стреса. Сълзите са съставени от хормони на стреса, които буквално се изкарват от тялото ви докато плачете. Деца на които им е позволено да плачат с напътствието на възрастен и да завършат този естествен цикъл се завръщат към ясно мислене и действия на сътрудничество с подобрена способност за решаване на проблеми.
5. Избухванията са здравословни. Може да ви отнеме време да разберете този принцип, но ето какво – когато изградите връзка с детето си, която позволява и приема всички чувства, дори и да не може да се приеме всяко поведение, вие може да увеличите емоционалната интелигентност, устойчивостта и себеприемането на вашето дете.
6. Границите трябва да се зададат от рано, при първото проявление на лоши навици. Преди да се раздразните, преди децата да са ви „подлудили“ поставете граници.
7. Граници могат да бъдат поставени нежно, с дори чувства или дори като игра. Вие сте отговорни за правилата, но не е нужно да изчакате да сте ядосан от поставка за да ги въведете. Не е нужно да използвате строг глас или да заплашвате. Децата искат да имат добри взаимоотношения с възрастните, които се гризат за тях. Те искат да са с вас, да се смеят и да се радват на времето прекарано с вас, да ви слушат, да играят и да се забавляват.
8. „Паузите“ промотират разединяване, насърчава емоционалната репресия и застрашава връзките.  Има причина ограничаването на свободата на движение да е определено като наказание. Хората не са устроени да бъдат сами, особено когато са разстроени.
9. Телесните наказания имат негативни дългосрочни последствия за деца и за възрастни. Ако някога сте били ударен вие знаете това.
10. Като обръщате внимание на децата си когато те изразяват своето емоционално развитие е най-добрия начин да ги подкрепите при тяхното развитие и растяща емоционална интелигентност. Не е нужно да знаете какво точно е предизвикало безпокойствието или неработещото поведение, за да помогнете на детето да преодолее чувствата които са породени. Децата са умни, те ще знаят какво да покажат, какво да споделят и да продължат по-нататък в по-добро настроение и по весели с доверие във връзката си с вас.

Източик. Благодарим за доброволния превод на Албена Георгиева!