Радостина Стоянова: баланс между как възпитавам и отглежда аз и как възпитават и отглеждат другите

Реших да стана психолог в ученическите си години. Тогава, като повечето тийнейджъри, и аз търсех отговори на важни за мен въпроси. Отидох при училищния психолог и макар и да не получих търсените отговори, бях впечатлена от неговото желание да ме разбере и помогне. В това открих за себе си много смисъл, да се опиташ да помогнеш на някой в труден момент и независимо от крайния резултат, да се постараеш да го подкрепиш. А защо точно детски психолог? Защото децата винаги искат да могат, да знаят и да направят повече. Имат желание за развитие, не униват и не се самосъжаляват, така както понякога правят възрастните, това на мен ми дава огромна сила и желание да им помогна, защото виждам потенциала им и голямата им вътрешна мотивация.

Тропането на шкафовете в кухнята, синът ми става рано и започва да търси нещо за хапване. 🙂 Децата ми ме мотивират сутрин и преносно, и буквално, а след дозата сутрешно кафе работата ми е нещото, което ме завладява, обичам както времето с клиентите, така и потапянето в литературата, тенденциите, търсенето на нещо ново, полезно и интересно.

Родителят да си мисли, че е видял всичко и знае какво да очаква. В много случаи може да е прав, защото познава детето си и знае как би могло да реагира, но винаги, абсолютно винаги, може да се намери ситуация, с която детето да ви изненада. И тогава започва лутането, вълнението, притеснението, разочарованието…

Точният баланс между “как възпитавам и отглежда аз и как възпитават и отглеждат другите“. Съвременният родител разбира, че децата са различни и няма универсални формули, но в същото време срещам и изключително крайни решения на някои родители, които отхвърлят всякакви предложения отвън и разчитат само на собственото си усещане по въпроса. Вярвам, че отговорът се крие в преосмислянето на информацията от другите и критично съпоставяйки я с индивидуалните особености на детето. И това всъщност правим с родителите по време на консултациите, пресяваме заедно информация и разглеждаме варианти, за да изберем най-адекватния за тяхното дете.

Родителството е непрекъснато учене и израстване. Не само детето пораства, но и ние се развиваме заедно с него. Родителят трябва да е готов да учи, да трупа опит и да го анализира. Родителството не е умение, т.е. научили сме се да четем или да шофираме и независимо от книгата или вида автомобил знаем какво да правим. С времето ще изпадаме в много и най-различни ситуации и ще трябва да се справим със всяка една от тях, затова наслаждавайте се на това пътешествие с хубавите и не чак толкова приятните му страни, трупайте впечатления и опит и го изживейте в пълноценно с вашите деца.

Както споменах, не мисля, че има универсална формула и затова не мисля, че има универсална книга за родители. По-скоро бих ви предизвикала: Коя беше вашата любима книга като дете и защо? Когато си спомните ще видите колко много интересни качества е притежавал вашият любим герой, кои от тях сте искали да имате и кои сте успели да развиете с времето. Тогава идва въпросът какво бих искал да дам на своето дете: креативността на Том Сойер, жизнерадостта на Пипи, мечтателния характер на Малкия принц, дружелюбността на Мечо пух… Защото ние родителите можем да им дадем мечти, кои ще реализират зависи само от тях.