6 съвета за това как да бъдем ефективни родители на дете в предпубертетна възраст

За родителите на деца в предпубертетна възраст ситуацията изглежда така, сякаш всичко се е променило за една нощ. Тяхното дете – винаги открито и доверчиво, изведнъж, през повечето време иска свое собствено пространство. Освен това, може да стане капризно, непокорно и предизвикателно. И със сигурност желае безпрецедентна доза свобода.

Ако се намирате в гореописаната ситуация, запазете спокойствие. Колкото и смущаващи да изглеждат тези промени, те обикновено са временни. И напълно нормални. Въпреки, че това не винаги ще бъде очевидно от поведението му, детето се нуждае от вас както и преди. Нещо повече, можете да поддържате, и в крайна сметка да укрепите, отношенията си с детето, като приложите следните родителски стратегии.

1. Не приемайте „лично“ поведението на своето дете

Въпреки че е нормално да се почувствате леко пренебрегнати, когато детето ви изведнъж пожелае да прекарва все по-малко време с вас, важно е да не възприемате поведението му лично. Ако го направите, ще реагирате прекалено остро и неизбежно ще навредите на взаимоотношенията си с него. Детето не го прави нарочно. Умът му го кара да търси независимост, като част от неговото естествено развитие. Вниманието му е насочено към връстниците, вместо към родителите, така че да започне да учи уменията, от които се нуждае, за да изгради здрави взаимоотношения като възрастен.

Оставете му лично пространство, когато изживява трудни моменти и не го принуждавайте да споделя с вас. Ако сте твърде настойчиви, детето ще се отдръпне и ще създадете условия за конфликти в периода на тийнейджърските години.

2. Веднъж или два пъти в седмицата отделяйте време за укрепване на връзката „родител-дете“.

Въпреки, че не можете да „накарате“ детето да ви се довери, можете да го уверите, че сте на разположение, когато има нужда. Един от най-добрите начини за това е, веднъж или два пъти в седмицата да отделите известно време за укрепване на връзката си. Време, в което фокусирате вниманието си единствено на своето дете в предпубертетна възраст. Това не само ще спомогне за запазването на близките отношения, но и ще го научи на някои междуличностни умения, които да използва с връстниците си.

3. Старайте се да избягвате задаването на директни въпроси. Вместо това, опитайте да приложите съпричастно любопитство.

Малките деца мислят в относително „черно-бели“ краски, така че е приемливо и по-ефективно да им задавате прости, директни въпроси за това, как се чувстват. Когато детето навлезе в пубертета обаче, тези въпроси ще започнат да се възприемат като натрапчиви и дори – осъдителни! Важно е да разберете, че децата в предпубертетна възраст вече се чувстват претоварени от всички промени, които се случват с телата и живота им. Можете лесно да ги претоварите, без да искате!

Най-добрият подход за разбирателство с вашето подрастващо дете, е да го уверите, че вие го подкрепяте и сте готови да разговаряте, ако то желае това. След което, трябва да изчакате то да направи първата стъпка за разговор. Когато това стане, използвайте нежно, съпричастно любопитство, за да го насърчите да сподели своите мисли. Например ако детето ви сподели, че се е скарало с някой в училище, го попитайте: “Това как те накара да се почувстваш?” По същия начин, трябва да насърчите своето дете да заявява независимостта си, като го помолите да намери решение на проблема. Каквото и да направите, не давайте груби съвети, вашето дете ще се почувства отхвърлено и дори осъдено, ако го направите.

4. Не бъдете осъдителни!

Както споменахме, децата на тази възраст преживяват много чувствителен период от своя живот. Затова са склонни да възприемат дори леката критика като тежко порицание. Това отнася и до вашите забележки по отношение на други деца. Например, ако вие избързате с преценката си за облеклото или поведението на някой от приятелите на вашето дете, той вероятно ще започне да се безпокои, че ще бъдете прекалено критични и за това как той се облича и държи. По-вероятно е вашето дете в предпубертетна възраст да ви споделя, ако почувства, че не избързвате да правите обобщени преценки, така че сведете подобните коментари до минимум.

Това, разбира се, не означава, че трябва да пренебрегнете правилата и ограниченията. Вашето дете все още има абсолютна нужда от тях! Просто се погрижете да прокарвате дисциплината по един спокоен, последователен и не осъдителен начин.

Трябва, също така, да приемете да гледате филмите, които гледа вашето дете и да им се наслаждавате заедно, да слушате музиката, която харесва и т.н. Опитайте се да бъдете част от света на детето, така че да го накарате да се почувства прието и ценено за това, което всъщност е!

5. Не избягвайте трудните разговори!

Въпреки че средната възраст, на която тийнейджърите имат своя първи сексуален контакт, е по-висока, отколкото предполагат много родители, доста деца експериментират с наркотици, алкохол и цигари на 9 или 10 години. Всъщност, центърът „Джон Хопкинс“ докладва, че средностатистическата възраст, на която 12-17-годишните започват да пият алкохол е 13 г. Затова е изключително важно да разговаряте за влиянието на алкохола и наркотиците.

Как да предпазим тийнейджърите от наркотиците и алкохола

Въпреки че може да минат години, преди вашият тийнейджър да започне полов живот, не отлагайте този труден разговор. Един малък процент от децата в предпубертетна възраст стават сексуално активни, а сексуалността е свързана с въпросите за тялото. Например разстройствата в храненето обикновено започват в началните години на пубертета, тъй като малките момичета и някои момчета, се борят  за да приемат половите изменения на тялото си. Разговорът за сексуалността ще му даде възможност да се справи по-добре с тези въпроси.

Подберете подходящи книги по тези теми. Децата считат четеното на подобни материали за по-малко плашещо, отколкото дългите, директни разговори очи в очи. А въпросите, представени в тези книги, могат да послужат като чудесна тема за начало на разговор.

Кога трябва да започна да говоря с детето си за секс и връзки?

6. Балансирайте крайностите, свързани с пола

Във възрастта между 9 и 12 години момичетата често се отказват от спортните занимания, а момчетата започват да потискат чувствата си в опит да изглеждат „корави”. Тези промени, които се дължат на стереотипи, възприети от нашите деца, не носят нищо добро и за двата пола. Изследванията показват, че момичетата, които продължават да спортуват имат по-голямо самочувствие и по-добър успех в училище от тези, които не го правят. Междувременно, момчетата, които са насърчени да изразяват своята уязвимост в предпубертетна възраст развиват по-добри взаимоотношения с връстниците си през периода на пубертета.

Да си родител на дете в предпубертетна възраст е процес, свързан с изграждането на доверие, при спазването на твърди и сигурни ограничения. Не забравяйте, че колкото и независимо да си мисли, че е, детето все още се нуждае от граници, за да се чувства в безопасност. Въпреки че постигането на този баланс не винаги е лесно, той ще се отплати многократно в следващите години. Ефективното родителство през юношеските години поставя основите на силните, здравословни взаимоотношения с порасналото ви дете.

Източник PsyEd.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова!