5 грешки, които родителите допускат със спортуващите си деца

Изповед на едно от спортуващите деца: „На седем години съм и си говоря сам, защото ме е страх, а няма кой да ме чуе. Никой друг не ме слуша. Шептя тихичко: „Откажи се, Андре, просто се откажи. Хвърли ракетата и напусни корта. Влез вкъщи и хапни нещо вкусно. Поиграй си с приятелите. Поседни до мама, докато плете или реди пъзел. Чудесно звучи, нали? Няма ли да е прекрасно? Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис?“. Но не мога.

Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и защото нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам. Увещавам се да спра, но продължавам да играя и животът ми сякаш се върти около противоречието между онова, с което искам да се занимавам, и онова, което всъщност правя.“ 

Историята на един велик спортист

Така започва историята на един от най-великите тенисисти – Андре Агаси. Името му ще остане със златни букви в историята на тениса с постиженията и рекордите. Но на каква цена? Американецът е имал тираничен баща, който е бил обсебен от идеята да направи сина си най-добрия в света. И го прави! В автобиографията на Агаси – “Открито”, често ще срещнете израза: “Мразя тениса.” Когато Андре покорява световния връх, той споделя, че е трябвало да се прави на щастлив, но в действителност се е чувствал празен. Защо? Защото това не е била неговата мечта. Била е неосъществената мечта на баща му. Това е една от  5-те основни грешки, които родителите допускат със спортуващите деца.

Грешки-капани на родителите на спортуващи деца

Грешка №1 Прехвърляне на неосъществените мечти върху децата   

Опитайте се да не прехвърляте вашите цели, амбиции и мечти върху детето си. Дайте му право на избор. Като го притискате да прави нещо, което не желае, това ще отключи различни психологически и социални проблеми в бъдеще. Агаси разказва в автобиографията си за бунта му като тийнейджър, за провалените връзки, за трудностите в общуването, за депресивните състояния, за това как е стигнал до наркотици. 

Ако самите вие практикувате конкретен спорт, разбира се, може да насочите детето си към него. Да го запознаете с ползите, да му обясните как ще му помогне и на какви суперсили ще го научи. Например, тенисът на корт развива изключително добре координацията око-ръка. Това ще помогне на детето ви да има супер бързи реакции. Дори ще може да хваща падащи от масата предмети. 

Подкрепяйте го да опитва разнообразни спортни активности. Но не го насилвайте да тренира спорта, който вие искате, по начина, по който вие смятате за правилен. Ако детето ви иска да играе просто за удоволствие и няма големи спортни амбиции – приемете го, колкото и да ви е трудно. Това е негов избор. Може да се случи и обратната ситуация – то да иска да се развива професионално, но на вас тази идея да не ви харесва. Най-доброто, което може да направите,  е да го подкрепите и да бъдете до него. 

Грешка №2 Стресиране на децата с очаквания и отговорности

 Опитайте се да избягвайте изрази като: 

• “Днес искам да си най-добрият.”
• “Искам да вкараш два гола за мен, този отбор е много слаб.”
• “Знам, че ще отбележиш най-много точки от всички.”
• “Днес ти ще донесеш победата на отбора.”
• “Отивай и направи 5 печеливши удара.”

Когато изпращате подобни послания на детето си, вие го товарите с очаквания и създавате допълнително напрежение, прехвърляте му отговорност, която не е негова. 

Какво чуват обикновено спортуващите деца в тези ситуации: 

• “Ако не съм най-добрия днес, татко ще ми се ядоса и ще ми е сърдит.”
• “Ако днес не отбележа най-много точки, ще разочаровам мама.”
• “Ако не вкарам два гола на тези, значи съм пълен загубеняк.”
• “Ако не покажа най-доброто, ще съм виновен за загубата на отбора.”
• “Ако не направя това, което мама/татко искат от мен, няма да ме обича.”

Старайте се да не поставяте условия на децата си. Не им обещавайте, че ще направите нещо специално за тях, само ако вкарат гол, победят и т.н. Най-доброто, което може да им кажете преди важно състезание или тренировка, е просто да се забавляват и да се насладят на играта. Кажете им, че вярвате в тях и се гордеете, независимо от крайния резултат. 

Грешка №3 Негативен говор и обиди срещу други треньори, деца и родители 

Преди всичко, спортът е уважение и честност. Той ни учи как да спазваме правила. Учи ни на дисциплина, респект и приемане. Не случайно след края на всяко състезание, противниците се поздравяват.

Бъдете пример за своите спортуващи деца, покажете им как да уважават и да отдават заслуженото на съперниците си – на игрището и в живота. 

Грешка №4 Игнориране емоциите на децата 

Възрастните имат склонността понякога да пренебрегват болката и да не уважават емоциите на децата след спортен неуспех. Фрази като: “Това е просто едно състезание. Стегни се, нищо не е станало. Другия път ще спечелиш.”, оказват крайно негативен ефект върху спортуващите деца. По този начин родителят отправя послание, че това, което детето чувства, не е редно. В резултат – детето започва да потиска и да отрича емоциите си. 

Игнорирането и потискането на чувствата, води до отключване на различни тревожни разстройства. Негативните и позитивни емоции имат нужда да бъдат пълноценно изживявани, за да не се задържат на подсъзнателно ниво. 

Когато детето ви е спечелило важен мач – вие сте доволни и щастливи, празнувате, говорите за победата, обсъждате най-добрите моменти и т.н. Същото е и със загубите. За децата не е просто един мач. За тях загубата на състезание може да е съкрушителна. Оставете детето си да я изживее, да изкара негативните  емоции, да се наплаче. Защото този процес е част от личностното израстване. Подходете с уважение, бъдете опората му в този момент. 

Грешка №5 Фокус върху слабостите, а не върху напредъка на спортуващите деца

Грешките се забелязват по-лесно. Но когато говорим за детско развитие, кой може да каже какво е грешка? Никой човек не обича да се изтъкват слабостите му, нито да бъде критикуван. Опитайте да се фокусирайте върху напредъка на детето си. Кажете му кои компоненти от играта е подобрило. Споделете му с кое предизвикателство се е справило.

Независимо кой спорт практикува детето ви, независимо дали има сериозни амбиции или не, вие просто бъдете до него и го подкрепяйте. Защото всички се нуждаем от подкрепата и уважението най-близките ни хора. Спортните занимания са прекрасно средство в изграждането на една по-пълноценна връзка с детето ви. Освен, че има редица ползи за физическото и психическо здраве, спортът и сближава.

Автор: Теди Ангелова, спортна психология. Прочети повече в блога й.