Татяна Добрева: Всяко едно родителство е като река

Татяна Добрева работи като консултант, коуч и обучител човешки ресурси от 2012 гoдина. Основен фокус на работата и е в сферата на ефективното общуване със себе си и междуличностно, като обучава служители на компании, учители и младежи.

За себе си Татяна Добрева споделя:

От момента, в който се запитах какво искам да бъде моето професионално развитие, знаех, че то е свързано с психическото здраве и добруване на деца и младежи. Винаги съм се интересувала от факторите, които подкрепят потенциала на човек. Вярвам, че различните сфери на психологията могат да бъдат чудесен инструмент в полза на здравото развитие на деца, а и на възрастни.

Квалификациите, които ме подкрепят като специалист са Магистърска Програма “Психология на развитието” към НБУ, както и професионални обучения към Института Гордън Тренинг и Ериксън Интернешънъл Канада.

Моят най-големия университет обаче са семейните отношения, връзките с близки, колеги и партньори. А най-значимите учители са моите трима сина.

Защо избра да си психолог?

Това е избор, който се оформи с времето – постепенно и елегантно. Откакто се помня, като съзнателен индивид, ме занимават въпроси, свързани с взаимодействието между хората. После се появи любопитство към общуване със самия себе си, към това как всеки от нас реализира себе си в света и други подобни въпроси. В някакъв момент този интерес се оформи като решение за професионално развитие, в което се гмурнах смело и осъзнато.

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Будилникът 🙂 🙂 🙂 шегувам се разбира се, но да, обичам да си поспивам. В този смисъл абсолютно симпатизирам на децата, на които им е трудно сутрин да се събудят бодри за детска градина или училище. А на въпроса какво ме мотивира и буди, отговорът е общуване, динамика и разнообразие. Около основния ми професионален интерес – как функционира човешката психиката в най-различните нейни аспекти. Редовно кръжат няколко проекта, които с разнообразието си стимулират моята любознателност, провокират търпението ми и обещават удовлетворение от свършената работа. Освен това обожавам сутрините, в които ми предстои да се кача в планината или пък да потегля за морето 😉

Най-големият мит за родителството според Татяна Добрева

Хм, родителят това митологично създание :). Всяко едно родителство е като река, а реката знаем във всеки един миг се променя. Така е и с родителството. Един от големите митове е че някой е добър или лош родител. Да, има крайни случаи на хора, които не са в състояние да бъдат родители. И да, има ситуации, които много затрудняват родителите. Но идеята ми тук е, че не е възможно в някакъв момент да усвоим такива знания и умения, с които да си закачим титлата добър родител и да спрем да бъдем бдителни.

Връзката с детето е танц, който понякога танцуваме в абсолютно зареждащ и здравословен синхрон. В други моменти се настъпваме един друг по мазолите и би било голяма излюзия да си въобразяваме, че от тук нататък няма какво повече да научим. Не съм почитател на оправданието „просто съм си такъв/такава и няма какво повече да направя“. По-скоро пропагандирам да родителстваме с намерението да правим най-доброто, на което сме способни към настоящия момент. И да сме с отворени сетива и сърца за това какви са резултатите от въздействието ни върху децата. Идеята не е да бъде вменявана вина за едно или друго, както спрямо родителя, така и спрямо детето. По-скоро да сме добри наблюдатели на случващото се и да наблюдаваме както със сетивата си, така и със сърцата си.

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?

Според мен едно от основните предизвикателства в наши дни е и едно от основните предимства. Разполагаме с една вселена информация, в която днешния родител би могъл да се изгуби, търсейки най-доброто за себе си като родител и за своите деца. Как да разрешим това? Хубаво би било, ако всеки родител се опита да си представи и да се постави на мястото на своето дете. Какво преживява детето в следствие на един или друг подход, каква реакция би предизвикало в мен конкретно поведение на моята майка, баща, учител. В краткосрочен и дългосрочен план как това поведение би се отразило на отношението ми спрямо моя родител.

За някои родители основно затруднение е поставянето на граници по здравословен начин (често или сме твърде взискателни и сурови, или твърде толерантни). За други проявата на разбиране и емпатия. Може да сме прекалено емпатични до степен да забравим, че детето има нужда от рамка.  Или да сме толкова вторачени в собственото си преживяване, че да не успеем да усетим и отразим случващото се с детето.

За трети, да удържат стреса или други отрицателни влияния, на които са подложени, така че да съхранят детето от ролята на отдушник или дори виновник. Всяко родителско затруднение може да бъде доведено до общо кратно – както като причина, така и като решение. Но преди това е важно да се разгледа частния случай, защото пътя към разрешаването е отново през адаптиране на конкретната динамика на общуване.

Съвет от Татяна Добрева за всички родители

Двупосочно общуване, наблягам на двупосочно. И тук е важно да добавя. Здрава връзка се изгражда между двама души. За всяко дете е изключително ценно да прекарва самостоятелно време с всеки от родителите си поотделно. Давам си сметка колко предизвикателно е това в днешното натоварено ежедневие. Но за детето е важно да прекарва време отделно с мама, отделно с татко и когато в семейството има повече от едно дете е изключително ценно всяко дете да има своето време с родителите по отделно. Може да е за кратко, може да е някакъв повтарящ се ритуал, някаква игра или общ интерес, любим филм дори или просто време да изядем по един сладолед заедно и да позяпаме гълъбите в парка.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

Има няколко книги, които много харесвам, като четиво за родители, но първо съветвам всеки родител да чете и да препрочита „Малкият Принц“ – поне веднъж на година – две. Всяко четиво, което би ни върнало към красивите черти на човечността е добро четиво за родители. Иначе като практически наръчници по общуване с децата препоръчвам книгите на Томас Гордън, „Трениране на успешни родители„, на Хаим Гинът „Детето и ние“, както и „Човекът – „социално животно“ на Елиът Арънсън.