Темпераментът на вашето дете

Срамежливо, жизнерадостно, напрегнато или спокойно — какво дете имате и откъде се взеха тези черти на характера? Като опознаете темперамента на детето си, можете по-добре да разберете за какво става въпрос.

Какво е темперамент?

Темпераментът е нещо, с което се раждаме — набор от черти на характера, които ни правят уникални. Той оказва огромно влияние върху това как реагираме на заобикалящият ни свят. Начинът, по който едно дете подхожда към непозната ситуация, е пример за проява на характера му.

Представете си например, три двегодишни деца как влизат в класната стая на яслата в първия ден от тяхното обучение. Георги и майка му отварят вратата и оглеждат стаята. След няколко минути, Георги захвърля палтото си, оставя майка си и се присъединява към останалите деца, за да реди кубчета.

Когато Иван и баща му влизат в класната стая, Иван прекарва доста време, вкопчен в крака на татко си, отказващ да свали палтото и шапката си. След като наблюдава другите деца известно време, той се отдалечава на сантиметри от баща си, за да погледне отблизо масата, където няколко деца редят пъзели. В този мемомент татко му му предлага да се присъедини към тях. Иван хваща татко си за ръката  и заедно отиват до масата с пъзелите. Иван сяда до едно от децата и се захваща да нареди картинката.

Мартин връхлита в стаята много преди баба си — той не губи време да се оглежда и да опознава обстановката. Нарежда се до други две деца, които пълзят по пода, сграбчва едно от камиончетата и крещи „Мое е!“.

Различни деца, различни реакции

Защо тези три деца реагират толкова различно в една и съща ситуация? Всяко от тези момченца е родено с различен темперамент. Начинът, по който детето реагира на ежедневните задачи, промени, непознати ситуации и нови хора се влияе от неговия темперамент.

Въпреки че съществуват много начини, по които темперамента може да се определи, в настоящата статия ние се фокусираме върху пет характерни черти, които представят обхвата на вродените характеристики: интезитет на реакцията, степен на активност, устойчивост на дразнители, реакция към промените и реакция към непознати хора.

Всяка от тези черти присъства в темперамента на децата — разликата се състои в това, как те се проявяват. Например, ако наблюдаваме реакцията към непознати хора, едно дете може да поздрави весело своя братовчед, който никога не е срещало, а друго може дори да не установи визуален контакт с него.

Как определяте темперамента на вашето дете? Между 6 и 9 месец повечето родители започват да различават модел на поведение при децата си, който им загатва характерните черти, но темпераментът става по-видим при прохождащите деца, тъй като тогава те проговарят и се социализират.

Как да преценим интензитета на реакциите

Докато четете за тези характеристики, се опитайте да си ги представите в цялост. Въпреки че описваме само крайностите, повечето деца попадат някъде в средата на спектъра.

1. Интензитет на реакциите

Децата като Мартин заявяват ясно и силно своите чувства. Те са тези, които бихме определили като „експресивни“. Напрегнатите деца могат да викат с пълно гърло, когато са щастливи  или да крещят, хвърлят предмети или удрят, когато са в лошо настроение. Децата с нисък интензитет на реакциите са по-скоро тихи, рядко нервничат, спят по-често от обикновено и разкриват емоциите си с леки промени на лицевото изражение или на тона.

Отличителни черти на децата от типа „Просото искам да се отпусна“ и „Искам всички да знаят как се чувствам“

Какво може да се направи за едно сдържано дете:

• Подобрете нещата, за да привлечете вниманието им. Изберете музика с динамичен ритъм. Използвайте „драматичен“ глас, докато четете.
• Разнообразявайте дейностите, които изискват редуване по такъв начин, че детето да остане заинтерсовано.
• Раздвижете тялото му. Децата с нисък интензитет на реакциите обикновено реагират по-добре, когато се раздвижат.

Какво може да се направи за дете с висок интензитет на реакциите:

• Забавете нещата. Музиката и свелините трябва да са „меки“.
• Предвиждайте избухванията. Внимателно отклонете вашето дете от потенциално опасни ситуации, в които то може да „избухне“. Опитайте се да „пренасочите“ вниманието му, като го ангажирате в различна дейност или просто го прегърнете.
• Уверете се, че детето получава необходимото количество сън, от което се нуждае.

2. Как да преценим степента на активност

Ако детето ви е активно, вие ще знаете това от момента, в който то е проходило. Малкото винаги е в движение, като изследва заобикалящия го свят  пълзейки, тичайки или катерейки се. Този тип активни деца (инициатори/двигатели) обичат пространствата, които им предлагат много възможности за движение.

В другата крайност са децата, които седят и си играят тихо, като предпочитат да изследват света с ръцете вместо с краката си. Те възприемат света чрез зрението и слуха. Техният интерес към заобикалящата ги среда е толкова силен, колкото и при активните деца, но те не изпитват необходимост от движение.

Отличителни черти на децата от типа „Щастлив съм да седя и да си играя“  и „Трябва да се движа“

За по-слабо активните деца:

• Примамвайте детето да се движи като поставяте интересни играчки малко по-далеч от мястото, до което то е склонно да се премести.
• Позволете на детето да води и спазвайте неговия ритъм. Оставете го да наблюдава децата в детската „джунгла“, а после му предложете да се спуснете по пързалката заедно.
• Слушайте заедно музика. Лесно е да преминете от слушане към танцуване, ако музиката стане по-ритмична.

За по-активните деца:

• Предлагайте много възможности за безопасно, но активно, изследване. Играйте на криеница, на „замръзни“ и на други игри с движение.
• Не очаквайте детето ви да се заседява дълго. Оставете го да стои право, когато му сменяте памперса, както и да слезе от столчето за хранене, веднага щом като е приключило с обяда си.
• Започнете да ограничавате активните игри поне един час преди времето за лягане и около 30 минути преди следобедния сън, за да помогнете на детето да се успокои.

3. Как да преценим устойчивостта към дразнители

След първата година от живота на детето вече имате представа за това колко добре детето ви се справя с дразнителите, но тази черта ще се открои повече в периода на прохождането му. Упоритите деца обикновено продължават да опитват, дори когато се изправят пред предизвикателство, като проявяват търпение и изчакват нуждите им да бъдат задоволени.

Дете с висок праг на устойчивост към дразнителите ще продължи да опитва, докато успее и „вкара“ солетката в устата си. Ако първото дете може да продължи до безкрайност с опитите си, то по-нетърпеливото дете може да се откаже и да заплаче, или да се заеме с друга дейност вместо тази.

Отличителни черти на децата от типа „Отказвам се“ и „Ще опитам отново“.

Как да помогнем на дете, което се отказва лесно:

• Когато детето се разстрои, признайте раздразнението му с думите „Пъзелите са трудни! Наистина е дразнещо, когато парченцето не пасва!“
• Помогнете на детето да измисли решение на проблема, без да вършите работата вместо него.
• По-късно опитайте отново. Някоя от дейностите, която изглежда непосилна, когато детето е гладно или сънливо, може да се получи по-късно.

Как да се справите с упоритите деца:

• Присъедните се към играта на детето. То може да не изпитва нужда от присъствието ви, но се нуждае и се възползва от взаимодействието си с вас, а вие можете да му помогнете да изгради нови умения.
• Проверете дали детето ви не е „зациклило“ като опитва една и съща стратегия отново и отново. Предложете му нов начин за справяне с предизвикателството.
• Проявете твърдост. Упоритите деца може да не приемат лесно отрицателния отговор. Вместо да отстъпвате, насочете вниманието им към нещо, което им е позволено да правят.

4. Как да преценим реакцията към промени

Известно е, че малките деца не проявяват гъвкавост по отношение на своята рутина, а други са още по-зависими от нея. Такива деца реагират при най-малките промени — непозната храна в чинията им или малка промяна в ритуала преди заспиване. Те избухват по-често и пристъпите им могат да бъдат провокирани от всичко – от предложението за нова детегледачка  до новите мебели в къщата или от идеята, че трябва да прекратят някоя дейност, от която са погълнати. Нуждаят се от много време и подкрепа, за да свикнат с новата обстановка, като реагират с поредица от отрицателни възгласи „Не, не , не!“, докато се адаптират.

Други деца възприемат промените веднага. Те изглежда приемат с интерес новите дрехи, новите приятели и новите храни, като реагират нормално навсякъде, тъй като си подремват в шумните ресторанти, приемат непознатата бавачка и се забавляват да проучват обстановката, докато рисуват на предоставеното от вас парче хартия или участват в разговора.

Отличителни черти на децата от типа „Харесвам нещата, такива каквито са“ и „Обичам новостите“

За децата, които не обичат промените:

• Използвайте познати предмети, като например любимото одеалце  или плюшена играчка, за да намалите безпокойството по време на промените.
• Включвайте ги в нови дейности. Първо разговаряйте за новите дейности и оставете на детето достатъчно време, за да свикне с тях.
• Предупреждавайте го предварително, когато наближава края на някоя дейност. Например, можете да кажете нещо от рода на: „Когато алармата позвъни, е време за къпане.“

За децата, които обичат новостите:

• Бъдете чувствителни към сигналите на детето. Когато детето е изключително спокойно, предполагаме, че всяка промяна е наред.
• Не забравяйте да намерите малко време на спокойствие само за вас, за да му се насладите заедно. Без значение колко лесно детето се справя в заобикалящата го среда, няма нищо по-хубаво от това да отделите време и да се сгушите на дивана в хола, за да разгледате заедно любима книга.

5. Как да преценим реакцията към непознати хора

Една от характерните черти, която става известна на родителите срванително рано, е реакцията на детето към непознати хора. Дали детето приветства непознатите с усмивка и гукане (ако още не е проговорило) или се срамува и колебае пред хората, които не познава?

Децата, които се отпускат трудно пред непознати, се нуждаят от времето и подкрепата на любящите си родители, за да се почувстват удобно и да започнат да общуват.

Отличителни черти на децата от типа „Да не прибързваме“ и „Радвам се да се запознаем“

За децата, които не желят „да прибързват със запознанствата“:

• Представете детето на непознатите посетители, докато го гушкате. Дайте им любимата играчка или книжка на детето и ги накарайте да я използват като „мост“ за свързване.
• Когато има възможност, предварително подгответе детето за срещата с непознати хора, като му предоставите достатъчно време, за да свикне с новата обстановка.
• Не определяйте веднага детето като „срамежливо“. Подобни определения могат да остана завинаги  и да се превърнат в пророчества. Можете да обясните на детето и на непознатите за него хора, че то не обича да прибързва със запознанствата и му е необходимо време.

Как да реагираме, когато имаме дете от типа „Радвам се да се запознаем“:

• Осигурете му разнообразни възможности за социални контакти.
• Бъдете готови да се намесите при необходимост. Дори и най-общителното дете преживява ситуации, в които не му е приятно да общува.
• Предоставяйте време на детето, за да си играе самостоятелно. Като му давате възможност да използва собствените си способности и въображение, му помагате да разбере, че може да се чувства добре и в собствената си компания, а не само в копманията на приятелите си.

Подреждане на пъзела

Комбинцията от всички тези черти на характера оформя темперамента на вашето дете и го прави такова, каквото е. Характерът не е нещо, което то си избира или пък нещо, което вие оформяте. Няма правилен или погрешен характер, добър или лош, въпреки че някои темпераменти са по-трудни за управление. Много важно е, да приемем децата такива, каквито са.

Но, нека признаем: всеки родител на напрегнато, избухливо дете или на срамежливо, необщително дете ще ви каже, че отглеждането му може да бъде емоционално и физически изтощително.

Независимо от темперамента на детето, вие може да предпочитате едни негови черти пред други. Бащата на Иван може да желае детето му да се справя с лекота, вместо да изпитва необходимост от време за адаптиране. Майката на Мартин може би си пожелава да има „шапка Невидимка“, която можеше да използва в деня, когато Мартин така бурно прегърна приятелчето си, че го събори на земята. Дори родителите на Георги, за които си мислите, че се справят най-добре, понякога ще си пожелават той да бъде по-напорист, като например, не позволява на всички да го изпреварят на люлката.

Родителите се борят с тези чувства по редица прични. Поведението на децата им може да им напомня на тяхното собствено поведение, което не харесват особено и биха искали да променят. И обратно, могат да почувстват дискомфорт от начините, при които децата им се различават от тях, като например лекотата, с която те се адаптират в нови ситуации, в които на родителите им се иска да забавят реакцията.

Изненадващи черти на характера

Имайте предвид, че чертите на характера, които ви се струват предизвикателни в ранните години на детето, могат да се превърнат в положителни качества, докато то расте. Импулсивните, буйни деца често са много страстни и креативни, и са добри в самоотвърждаването и осъществяването на нещата. По-слабо активните деца могат да бъдат много внимателни и чувствителни, добри и съпричастни слушатели на връстниците си.

Засега, разпознаването на моделите в поведението на детето ви, повлияни от темперамента му, може да ви помогне да изпреварите реакцията му в определени ситуации. Например, ако знаете, че детето ви се превъзбуджа от шумна обстановка, можете да отидете на кратки екскурзии до крайбрежието и да го возите в бебешката количка, като по този начин го накарате да се почувства защитено и в безопасност.

Запомнете, също така, че колкото и последователни да изглеждат моделите на поведение на децата, понякога те могат и ще ви изненадат, действайки по начин, който не очаквате. Дете, което е предпазливо с непознати хора може да се „влюби“ в новата си учителка. Фактът, че децата ни могат да ни изненадат, е вълнуващ и дори представлява приятна награда за усилията ни като родители.

Източник Parents.com. Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова!

---

Ако искаш да се запознаеш подробно с темата, ти препоръчваме ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ „ТЕМПЕРАМЕНТ И ХАРАКТЕР НА ДЕТЕТО“ с Анита Гергова? Защо е важно:

• За да научиш повече за типове темперамент според Хипократ (холерик, меланхолик, флегматик и сангвиник) с техните основни психологически особености.
• За да можеш да определиш типа темперамент на детето си и да научиш как да адаптираш поведението и комуникацията си спрямо темперамента  и характера му и какви занимания и игри са полезни за дадения темперамент
• Да разбереш разликата между темперамент и характер, както и да научиш повече за следните характери: лигав, инат, ревльо, притеснителен, несръчен, крещящ, манипулиращ