Започването на учебната година, независимо дали детето за пръв път прекрачва прага на ново училище или се завръща след ваканция, винаги е било предизвикателство както за децата, така и за нас родителите. Докато внимателно приготвяме училищните им раници със здравословен обяд, резервен чифт дрехи и моливи, можем лесно да забравим, че децата носят и „емоционална“ раница. Нашата специална задача като родители и настойници е да им помагаме да приготвят и разтоварват именно тази „емоционална“ раница. А това е също толкова важно колкото здравословния обяд или добрия сън нощем.

В тази статия ще представя полезните неща, които можем да добавим в тяхната “емоционална” раница, как да я запълним с „витамини на общуването“, от които нашите деца имат нужда, за да осъществят прехода към започването или завръщането на училище.

Специалната роля на родителите

Някои училища са по-добри от други. В крайна сметка обаче, когато изпращате детето си на училище всеки ден, трябва да вярвате, че подкрепата, която му давате е също толкова важна колкото е една приветлива и благоприятна училищна обстановка или който и да е динамичен курс на обучение. Пребивавайки в училище, децата ни ще се сблъскат с много неща, които да ги разстроят – тревожност от раздялата с нас, трудности при създаването на нови приятелства, могат да бъдат обект на подигравки или да имат учител, който изглежда лош, както и да изпитват трудности с изпълнението на домашните работи или пък лесно да се отегчават в час. Оказва се обаче, че тези борби и предизвикателства, с които се сблъскват децата, колкото и трудни за тях, не са основните, които имат най-сериозни последствия. Устойчивите деца могат да се справят с трудностите и да се възстановят след неуспех.

Какво се изгражда устойчивост?

Има три основни съставки за изграждането на устойчивост. Когато децата се чувстват свързани, а именно усещат, че ги виждаме, слушаме, разбираме, оценяваме и им се радваме, умовете им работят добре. Способни са да разрешават проблеми и да се сприятеляват. Можем да научим начини, чрез които да се свързваме с децата си в началото на деня и отново когато се приберат вкъщи като допълваме с „витамини на общуване“ емоционалната им раница. Това изгражда една защитна мрежа, която да им помага да отблъскват всички неприятни неща, които са преживели през деня.

Второ, когато децата успяват да се освободят от емоционалното напрежение, натрупано през деня (седмицата или годината), неща, които  в противен случай биха им били трудни, изведнъж стават лесни за преодоляване. А ние, в ролята си на родител, сме в най-добрата позиция да им помогнем да го направят.

Третата съставка, която е в помощ на децата ни е ние самите да бъдем в добра форма. Оказва се, че подсигуряването на нашия емоционален баланс също изисква свързаност – същото, от което имат нужда и нашите деца. Ние самите имаме нужда да се чувстваме свързани, подкрепени и оценени. И също имаме нужда от място, където да се освобождаваме от емоционалния стрес, който сме натрупали.

Изграждане на защитната мрежа – свързване, свързване, свързване

Когато имаме трудности в отношенията с децата си или когато те се държат по неприемлив начин, това е породено от липсата им на усещане за свързаност.

Понякога, за да оправим нещата, е достатъчно да предложим на децата си малко допълнително внимание. Топла прегръдка или глупава шега е достатъчно, за да оправи нещата. (Във филма „Отвътре навън“, това би било като посещение на „Островът на Гуфи“). А ако сте късметлии, може и да предизвикате малко гъделичкане. Смехът, наред с други неща, е прекрасна предпоставка за свързване. Дори и детето да реагира само с недоумяващ поглед, все пак може да смени нагласата си към по-добро.

Когато това не е достатъчно и поведението им излиза извън контрол и се наложи да подходите с твърдост или с допълнително търпение, бъдете подготвени и за провал. Понякога, когато децата ни са напрегнати, да седим и да ги изслушваме до край, е цяло геройство.

Когато изслушвате внимателно децата си, без да се предавате, облекчавате детето си от чувства, с които може да се бори с дни или седмици. Общувайте преди да коригирате и изслушвайте докато емоциите му се уталожат.

Училищата като цяло не предлагат големи възможности за свързване. Учителите дават всичко то себе си и като цяло вършат страхотна работа. Учителите, които моето дете обичаше най-много и от които научи най-много бяха тези, които знаеха как да използват хумора, за да облекчат напрежението, бяха игриви и имаха грижовно отношение, дори когато бяха строги. Когато нещата не отиваха на добре в клас, една любима учителка сваляше едната си обувка и я слагаше на главата си в подигравателен израз на раздразнение. Това винаги грабваше вниманието на всички.

Дори и всеки да дава най-доброто от себе си, стигнах до извода, че като цяло, училищната среда е по-фокусирана върху коригиращата страна на нещата. Има много правила и се набляга на тяхното спазване, както и да се постъпва винаги „по разрешения начин“. Вкъщи обаче, моята задача е да уравновесявам везните с допълнително общуване. През тези моменти на преход и промяна ние трябва да се фокусираме върху общуването.

Намерете време

Когато децата ни тръгнат на училище за пръв път, това бележи промяна за повечето родители. За някои е била очаквана. За други, може да бъде предизвикателство.

През тези първи месеци, когато детето ви е на училище, ще бъде най-благоприятно ако не сте под напрежение. Ако е възможно, дайте си малко време да им помогнете и да минете заедно по-лесно през промяната. От финансова гледна точка, на теория звучи по-лесно, отколкото на практика, но определено си заслужава.

Може да ви се стори по-предизвикателно отколкото сте очквали

Може да се сблъскате с предизвикателства, които не сте очаквали. Вашите собствени изживявания когато сте тръгвали на училище, започвали сте нещо ново и непознато или сте учили нови неща на младини, ще започнат да излуват в ума ви. Това е вашата емоционална раница, която носите на училищния терен. Може да не осъзнавате как ще ви повлияе, но тя ще даде своето отражение.

Когато дъщеря ми тръгна на училище, изпаднах в криза, за която не проумявах как се появи и дори не подозирах, че може да ми се случи. За щастие се сприятелих с една друга майка в училището и започнахме „Споделено изслушване“. Срещахме се след като оставим децата и взаимно си споделяхме за какво мислим и как се чувстваме.

Установих, че започването на училище извади в мен болезнени спомени от моето тръгване на училище в чужда държава, където дори не знаех езика. Всеки път когато стъпвах на училищния двор и виждах разстроеното лице на детето си, затова, че я оставям, в мен нахлуваха старите чувства на паника и самота. С времето, намерих начин да преработя преживяванията си и да бъда по-спокойна в училищна обстановка, но се радвам, че намерих времето да го направя.

Беше дълъг ден…

Тръгването на училище може да е истински взискателно – физически натоварващо и емоционална стресиращо за децата. Самите деца посочват това като нещото, което ги притеснява най-много при започване на училище. Ако са останали в предучилишна в детска градина, то много от тях не са присъствали целодневно и вероятно ежедневието им е било ориентирано към повече игри и детски занимания.

Някои родители, от време на време, дават на децата си почивен ден от училище или дори ги пускат с една годна по-късно, за да им дадат още малко време да се запасят емоционално. От опит мога да кажа, че едно емоционално стабилно дете може лесно да навакса изпуснатата учебна година.

Помага, ако се включите и вие

Ако съумеете да намерите време да се приобщите в училищния живот, определено ще даде добър резултат. Самата аз срещнах някои от най-близките ми приятели докато изучавах пътя на „училищната майка“ и се ангажирах с училищни дейности. Има обективно проучване, което доказва, че родителското участие в училищните дейности допринася положително на адаптацията на детето.

Насърчавайте игрите

Едва когато станах майка разбрах колко важна е непринудената игра. Под непринудена игра, имам предвид, такава, която е ръководена от детето и то само избира с какво и с кого да играе. Възрастните могат да се включват, но трябва да внимават да не отнемат контрола на детето от играта и да я насочват в поскоата, която те искат или да му нареждат как „трябва“ да играе.

Когато дъщеря ми беше в предучилищната, след дълъг и уморителен ден, без много възможност за игра, щом се приберем вкъщи тя ми казва – Мамо, имам нужда да си поиграя. В повечето време си играе сама, но понякога е искала и аз да се включа. Очевидно това беше неотложна нужда за нея! Когато беше по-малка, нуждата и от игра, често беше за сметка на други критични физически нужди!

Дъщеря ми също така съумя лесно да си намери приятели в предучилищната (в която се учеше чрез игри). В училище обаче се оказа, че и отнема доста време да се сприятели истински с другите деца. В един момент осъзнах, че това се корени от липсата на време за игри за децата. Все пак, децата се опознават най-лесно чрез игра.

Отношенията създадени в предучилищната можеше да се пренесат лесно от едно място на друго и пак щяха да съумеят да играят весело и безгрижно. И това беше така, защото те имаха многогодишен опит на игра заедно. Бяха сътворили правилата на игрите,  бяха свикнали взаимно с предпочитанията и характерите си и знаеха кое ще проработи и кое – не.

Всякакъв вид важни неща се случват по време на такава игра. Можете да спрете да се тревожите, че детето ви трябва да започне да се занимава със „сериозни неща“. Детската игра е сериозна работа. Тонове проучвания доказват, че свободната игра е жизнено важна за детското интелектуално и социално развитие. Всъщност, тя е толкова важна, че дори е включена в Конвенцията на ООН за Правата на Децата.

Самите деца знаят колко е важно да се играе. В проучване проведено с деца, които предстои да тръгнат на училище, на едно от първите места за това от какво се притесняват най-много е дали ще могат да играят.

В училище, възможностите за игри са ограничени

За съжаление, тръгването на училище води до сериозно ограничаване на времето за игри вкъщи и в училище. В училище, поради несъответстващия на броя деца-персонал, дори и когато децата играят по време на междучасие или обедна почивка, възрастните не винаги могат да се намесят ако нещо се обърка. В допълнение, учителите и помощния персонал, трябва много да внимават как взаимодействат с децата, защото поради ограничения във физическия контакт с тях и други причини, те не винаги могат ефективно да се намесят и да помогнат. Без достатъчно адекватна намеса от възрастните през деня, детето ви може да се прибере вкъщи с нужда от помощ да се справи с чувствата си от трудните социални взимодействия в училище.

Децата обожават когато играем с тях

Много ми допада изказването на датските изследователи:

„Трябва да запомним, че това, което децата ни искат най-много е да се чувстват добре и спокойно с родителите си. Къде се чувствате най-добре, спокойни и свободни от натиска на околните? Къде се чувствате най-отпуснати и можете да създавате усещане на уют със семейството си? Децата имат нужда да разпускат, да усетят живота и да рефлектират. Имат нужда да изиграят, това което изпитват в света на възрастните и имат нуждата да се чувсват обичани дори когато са непослушни.“

Като родители ние имаме уникалната възможност да им помогнем. Можем наистина да се включим и да им помогнем в играта. А и децата ни наистина го искат! Нямат търпение да ни покажат кои са, какво са научили, какво ги тревожи, дори и когато не могат да отговорят в детайли на въпроса „Как беше в училище днес?“.

Прекарвайки „Специално Време“, в което родителят и детето да се изслушват е прекрасен начин да създавате уютни моменти и да се сближите. Прецнете колко време имате 5,10 или 30 минути и кажете на детето си, че ще играете с него за това време. Питайте го какво му се прави. Настройте си таймер и за определеното време оставете настрана всички разсейващи фактори – оставете телефона си, не отваряйте ако се позвъни на вратата, забравете за мръсните чинии в мивката или за дрехите, които трябва да подреждате. И тогава, ентусиазирано и всеотдайно правете това, което детето ви иска да правите. И не се поддавайте на изкушението да предлагате как или на какво да играете.

В „Специалното Време“ децата играят чрез преживяванията си

Когато дъщерята на моя приятелка започна училище, аз я прибирах след часовете и оставаше вкъщи за няколко часа. В продължение на няколко години имахме нашето „специално време“ и тя много добре знаеше как да се възползва от вниманието ми. От минутата, в която тръгна на училище, използваше специалното време, за да си играем на училище. Нареждаше до мен плюшените мечета и започваше да дава инструкции как трябва да се държим.

С времето играта еволюира. Понякога даваше на всички ни тестове и ги отбелязваше с червен маркер или ни казваше, че сме достатъчно възрастни, за да знаем как да се държим прилично. Спомням си, че веднъж трябваше да въртя обръч „просто, защото така“. А когато не разберях нареждането трябваше да почвам отначало.

Чудейки се, за какво всъщност е тази игра си спомних, че съм гледала часове по физическо и осъзнах, че тя пресъздава опита от тези организирани игри и занимания. Преди това тя беше в предучилищна занималня, където игрите не са толкова контролирани и регулирани. Разбирам защо тези подредени с правила дейности са и изглеждали странни и без смисъл. В общи линии, промените в игрите отразявахе промените, които се случват в училище – проблеми с дисциплината, тестове и оценяване, изучване на нови умения.

Понякога е лесно да се каже, че играта е провокирана от преживяванията в училище. Друг път, не толкова. Но ви гарантирам, че специалното време винаги има смисъл и, че чрез вас и вашето внимание, детето ви се запасява с витамини на общуване и ги трупа в резерв.

Нещо много специално се случва, когато детето „вземе властта“

Разбираемо е, че когато позволим на детето да поеме контрола това повишава самочувствието му и чувството му на контрол над света. Бил е дълъг ден в училище, където постоянно са ти казвали какво да правиш и специалното време е шанс за детето да обърне монетата. Облекчението, което получават когато го направят е огромно. И понеже специалното време е ограничено и има фиксирано начало и край, няма риск от объркване, че взимането на решения в семейството е родителска отговорност. Тази игра просто позволява на детето да си отдъхне.

Понякога, например, самото проиграване на деня, но от позицията на учител, а не на ученик, позволява на детето да се разтовари от дългия ден на учене, сблъскването с множество нови изживявания или дори седенето на едно място по-дълго, отколкото му е комфортно.

Може да използвате специалното време не само за разтоварване след училищния ден, но и 10 минути от него по време на сутрешната подготовка за училище също ще ви даде увереност, че детето ви се чувства добре да започне деня си.

Нишката на свързаност между вас и детето ви е това, което го води през деня му

И така, когато подготвяте детето си за училище, знайте, че най-важното е неговата свързаност с вас. Нишката на тази свързаност е нещото, което ще му помогне да се справи със следващите седмици или месеци когато отива или се прибира от училище.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Албена Павлова!