6 начина, по които детето ви тийнейджър ви манипулира

Как да сложите край на манипулирането и да изградите отново отношенията си с детето си тийнейджър.

Тийнейджърите знаят как да управляват родителите си. Инстинктивно те се снабдяват с цял арсенал инструменти, за да получат това, което искат, да избегнат забъркването в неприятности или да накарат родителите си да избухнат, защото се чувстват безсилни. Как се подготвя родител за всичко това?

Съществуват интелигентни начини за противодействие на манипулацията. Ето какво споделят експертите по темата не само за запазването на спокойствието в семейството, а и за душевното ви спокойствие.

Разберете какъв е мотивът

Семейният психолог Дейвид Суонсън твърди, че децата имат множество причини, за да манипулират родителите си. Правят го, за да получават любов и внимание, да сe покрият при проблем, да получат това, което искат, и да се чувстват силни. А основната причина, по която го правят е, че действа.

Суонсън, авторът на книгата „ПОМОЩ Детето ми ме подлудява: 17-те начина, по които децата манипулират родителите си и как може да се справите с това„, твърди, че в природата на тийнейджърите е да преценяват последиците от действията си и да пробват различни неща, за да видят какъв отговор ще получат.

А родителите, според Джошуа Клапоу, клиничен психолог към Университета Алабама, често не са наясно как собствените им действия предизвикват поведения, които подклаждат много конфликти между тийнейджъри и родители.

1. Оказване на натиск

Може би най-разпространената форма на манипулация, използвана от тийнейджърите, е оказването на натиск. Оказването на натиск най-добре може да се определи като: „Мога ли? Мога ли? Мога ли? Мога ли? Ами сега?“ Това е едно непрекъснато, повтарящо се искане, което има за цел (дори макар и подсъзнателно) да изтощи родителя, за да може тийнейджърът да получи това, което иска.

Угаси огъня с огън, казва психотерапевтът и майка на две деца Стейси Кайзер. Кайзер е автор на книгата „Как да бъдеш възрастен: 10-те тайни умения, които всеки трябва да знае.“ Тя споделя, че родителите трябва да са наясно с прага, който си поставят, и да си изработят собствено изречение, което да повтарят като „счупена грамофонна плоча„. Ако детето ви тийнейджър ви иска да се пошляе в мола с приятели например, но не си е довършил още домашното, мантрата ви е проста:

„Трябва първо да си напишеш домашното, преди да отидеш в мола.“

Няма нужда да се обсъжда повече. Просто винаги отговаряйте със същото изречение и то ще стане вашата счупена грамофонна плоча. Така детето ви тийнейджър много по-трудно ще ви извади от равновесие според Кайзер.

Суонсън предлага също „метода на часовника„. Ето как се прави: „Когато ти отговоря, ако продължаваш да ме питаш, ще ти дам да разбереш, че ми оказваш натиск. И ако продължаваш, ще си погледна часовника. За всяка минута, през която продължаваш да го правиш след като съм ти казал/а, че оказваш натиск, ще си лягаш две минути по-рано или ще имаш две минути по-малко за филми.“

След като обясните правилата на играта, погледнете часовника си за 10 секунди. Детето ви тийнейджър ще знае, че не се шегувате. „Това е моментът, в който оказването на натиск спира да работи срещу вас и започва да работи срещу детето ви.“- твърди Суонсън.

2. Лъжене

Тийнейджърите мислят, че ако не ви кажат истината имат по-добър шанс да получат това, което искат.

Често срещани са невинните лъжи или лъжите, при които се пропуска информация. Например детето ви може да е искрено, че ще ходи при приятел, но да не спомене факта, че родителите на приятеля няма да са си у дома и ще има алкохол.

С порастването на децата лъжите стават по-сложни и следователно по-трудни за установяване. Освен това, казва Кайзер, тийнейджърите започват да си съдействат с измислянето на истории. И двамата приемат да кажат на родителите си, че отиват у Мария, когато всъщност отиват у Иван. Ако родителите на някое от децата се обади на родителите на другото, историята им ще бъде съгласувана, защото и двете са казали една и съща лъжа. Тъй като родителите на приятеля потвърждават, те се измъкват.

Не спирайте да обръщате внимание къде отива детето ви и с кого, за да сведете лъгането до минимум. И когато усетите лъжа, реагирайте моментално. Дайте на детето си да разбере, че да се лъже не е приемливо и за това провинение забранявате телевизора за ден. Ако отново се случи, забранете го за седмица. Децата трябва да знаят, че повторното провинение има по-големи последици.

3. Отмъщение

Много тийнейджъри провокират родителите си като правят нещо, което да ги нарани, или просто като не правят неща, които се очакват от тях, като почистване на стаите. само за да си върнат, че не е станало по техния начин. Въпреки че е изкушаващо като реакция, крясъците и виковете нямат ефект в тези ситуации. Не се отнасяте с детето си  тийнейджър  като с прохождащо дете, но важат същите принципи. Не обръщайте внимание на тези изблици.

Спокойно дайте на детето си тийнейджър да разбере, че този вид поведение не е приемливо. Ако продължава, отново е време да подчертаете, че такова поведение носи след себе си последствия.

Започнете с налагане на ограничения върху най-важните за него неща – телефон, телевизия, видео игри, време с приятели и след това други.

Съвет за родители, които са склонни да отстъпят, когато става въпрос за наказание: Изпратете някъде мобилния телефон. Обадете се на приятел и го помолете да го задържи. Така ще може да кажете на детето си „Не мога да ти го върна, защото приятелят ни ще го задържи до петък.

4. Емоционален шантаж

Попитайте родителите какво най-много искат за децата си и много ще кажат „да бъдат щастливи“. Това превръща емоционалният шантаж: „Ще съм тъжен, докато не стане моето„- в една от най-предизвикателните манипулации за разпознаване и противодействие от родителите. Родителите трябва да си зададат много важен въпрос:

Задачата ми да направя детето си щастливо ли е или да го подготвя за света? И какво ще постигна с действията си в зависимост коя посока поема?

Светът не се свежда до това да бъдеш щастлив. Задачата ви като родител е да помогнете на детето си тийнейджър да се научи. Няма проблем детето ви да е тъжно, когато поведението се отразява на начина, по който живее в този свят или живота на останалите.

Съсредоточете се върху това, което искате от детето си да направи, като пренебрегнете емоциите. Ако ви заяви, че му проваляте живота като го карате да си пише домашното, преди да може да отиде на купон, кажете следното на детето си тийнейджър: „Разбирам, че си мислиш, че ти провалям живота, защото трябва да си напишеш домашното, но все пак трябва да го напишеш, преди да можеш да излезеш.“

Ако можете да поддържате последователна позиция, с времето детето ви ще престане да използва емоционалния шантаж като форма на манипулация.

5. Затваряне

Кой родител не е виждал детето си тийнейджър мълчаливо, посърнало и без желание да говори? Децата използват затварянето и неотговарянето като стратегия, защото мислят, че така магически искането ви ще изчезне.

Може да дадете на детето си да разбере, че въпреки че може да избере да не ви говори, то не е невидимо.

За да се противопоставите на тази разстройваща форма на манипулация, създайте рутина, свързана с приятни дейности като видео игри или време, прекарано на компютъра, и ги ограничете – един час всяка вечер е разумно. Дайте на детето си да разбере, че само след като приключи с домашното може да се логне и че всеки път, когато трябва да го помолите два пъти да си напише домашното, ще има 10 минути по-малко на компютъра. Това е моментът, в който отказът на детето ви тийнейджър да отговори започва да работи срещу него, а не за него.

Но е важно да разберете причините, поради които децата не говорят. Манипулация ли е или е нещо, което ги е завладяло? Имайте предвид, че има ситуации, при които детето има нужда да обработи информацията и че може да му е нужно повече време.

Ако детето ви е разстроено за нещо, приемете това и му покажете, че сте на разположение да поговорите дори и ако това стане след три дни.

6. Насаждане на съмнение

Чували ли сте това някога от детето си тийнейджър? „Ще съм отритнат, ако не ми дадеш да си купя тези дънки.“

Родителите притръпват при мисълта несъзнателно да изправят детето си пред някакъв риск, свързан с обществото или връстниците му. Децата са наясно с това и могат да го използват, за да увеличат усещането за тревожност у родителите си.

Превърнете се в детектив. Вгледайте се в истинността на твърдението. Наблюдавайте рационално. Вярно ли е? Колко е вярно? Помолете детето си да ви помогне да разберете защо ще изглежда зле, ако не му позволите да носи определена шапка и отвърнете по съответния начин. Детето ви тийнейджър може и да има добър аргумент.

Но ако установите, че детето ви тийнейджър използва този метод, за да ви манипулира и да получи това, което иска, определете правилата. Дайте на детето си да разбере, че да се опитва да ви манипулира по този начин е напълно неприемливо и носи своите последствия.

Не се отклонявайте от посоката

Най-важното е да сте последователни.

“ С времето последователността е онова, което различава успеха от провала.“

Един добър, отговорен родител, който ще се отдръпне и ще се чувства страхотно от това, което е направил, не е родител, който избягва конфликти с детето си. Правете това, което знаете, че е правилно, а това е да поставите безопасността на първо място, най-добия интерес на детето си за бъдещето на второ, а щастието на последно място.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Йовка Иванова!

---