Как да отличим превъзбуда от тръшкане?

Накратко
- Превъзбудата и гневният изблик при децата си приличат
- Трудно ще ги различите, ако детето е разстроено
- Децата често са превъзбудени без причина, след което могат рязко да се почувстват зле
Много хора смятат, че гневният изблик (тръшкането) и превъзбудата при децата са едно и също нещо. Всъщност, двете състояния много си приличат. Ако знаете каква е разликата, можете да реагирате с повече разбиране към детето.
Кога детето е гневно?
Гневният избик се случва, когато децата се опитват да получат нещо, което искат или от което се нуждаят. Такива изблици са характерни за току-що прохождащи или деца в предучилищна възраст. Когато децата започнат да овладяват речта и се научат да се изразяват – тръшканията намаляват.
Някои малчугани не спират да се изразяват чрез гняв, дори след тази ранна възраст. Те продължават да бъдат импулсивни и им е трудно да изразят емоциите си по друг начин. Бързо се ядосват или отчайват. Могат да започнат да се тръшкат ако например, не отбележат гол във футболен мач или ако братчето или сестричето им получава повече внимание в даден момент.
Крещенето, плачът и избухването не са най-подходящите начини да бъдат изразени емоции, но се случват. Възможно е дори детето да спре за момент изблика, само за да се увери, че родителят го е забелязал. А след това да продължи.
Избликът може да прекъсне, когато детето получи това, което желае. Или когато разбере, че няма да го получи, ако реагира така.
Кога детето е превъзбудено?
Превъзбудата се различава значително от гнева. Тя е реакция на прекалено външно въздействие или пренасищане на сетивата с информация. Малките деца могат да се разстроят от определени звуци, гледки, вкусове или текстури. Някои специалисти наричат това сетивно претоварване.
При малко по-големи деца превъзбуда може да се случи, когато мислят за твърде много неща.
Превъзбудата може също да е реакция, чрез която да се преработи наведнъж твърде интензивно сетивно въздействие.
Какво е интензивно сетивно въздействие?
Представете си как се пълни с вода малък съд. В повечето случаи можете да контролирате силата на струята на водата и да пълните съда постепенно. Но когато струята е твърде силна, съдът започва да прелива, преди да сте успели да спрете водата.
По същия начин се случва и превъзбудата в следствие на интензивно сетивно въздействие. Шумът в увеселителния парк или купчината дрехи в пробната на мола, които трябва да се премерят са все примери за въздействия, които изпращат твърде много сигнали към мозъка.
Когато това се случи, някои специалисти считат, че се отключва синдрома “действай или бягай”. Този излишък от въздействия се преработват чрез крещене, плач, избухване или отказ. Възможно е дори затваряне в себе си.
Как да реагираме при гняв и превъзбуда
Причините детето да се тръшка (да е гневно) или да е превъзбудено са различни. Затова има различни стратегии, с които да помогнем на детето. Запомнете, че тръшканията обикновено имат цел. Децата търсят определена реакция/действие от вас. Превъзбудата е реакция към нещо. И дори тя да започне с гняв, над нея децата е много вероятно да нямат контрол.
Децата често спират с тръшкането, когато получат това, което искат или когато са наградени за по-добро поведение. Това не се наблюдава при превъзбудата.
Тя винаги завършва по един от следните два начина:
- Изтощение – децата се уморяват.
- Промяна в интензивността на сетивното въздействие. Това може да помогне на децата да се почувстват по-свободни, т.е. не толкова притиснати. Например, детето може да се успокои, когато излезете от магазина и напуснете мола.
И така – как да реагирате при гняв и при превъзбуда?
- За да се справите с тръшкането, разберете какво иска детето, без да капитулирате пред исканията му. Накарайте го да осъзнае, че знаете какво цели. “Виждам, че искаш да ти обърна внимание. Когато сестра ти приключи с разказа си, ще дойде и твоят ред.” След това покажете, че има по-подходящо поведение, което ще доведе до желания резултат. “Спри да крещиш и ми кажи спокойно, че искаш да ти обърна внимание.”
- За да се справите с превъзбудата, помогнете на детето да открие спокойно, сигурно място, където да овладее емоциите си. “Хайде да излезем от мола и да постоим за няколко минути в колата”. След това реагирайте спокойно, без да говорите твърде много на детето. Целта е да се намали притока на информация към него до минимум.
Ситуацията, при която детето се тръшка или е превъзбудено може да е стресираща за вас. Особено, когато ви тревожи и реакцията на околните. Ще ви успокои да си напомняте, че това поведение е нормално за детето и с него се сблъскват всички родители.
Основни изводи
- Гневните изблици често се случват, когато децата искат да получат нещо, което желаят или от което имат нужда
- Превъзбудата може да се появи, когато децата са притиснати от собствените си чувства или от обстоятелствата
- Покажете на детето си, че тези състояния са нещо нормално/обичайно и че то може да се справи с тях
Източник. Благодарим за доброволния превод на Поликсения Панайотова.
Материалът е подготвен с подкрепата на Фондация Лъчезар Цоцорков.
Организацията финансира проекта Социално-емоционално образование за родители. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.





