Ваня Дункова: правете си предизвикателства, свързани с движение

Ваня Дункова е детски психолог. Психомоторен терапевт към Deutsche Gesellschaft für Psychomotorik. Магистър “Детско-юношеска психология – диагностика и консултиране”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”; педагог Софийски университет „Св. Климент Охридски”. 

Защо избра да се занимаваш с психомоторика?

Избрах да се занимавам с Психомоторика, защото това е метод за подкрепа на детското развитие, който държи предвид, че човекът се състои не само от ум, но и от тяло. Движението, телесните усещания и играта развиват и имат потенциал да се справят с всякакви предизвикателства в детска възраст. 

За жалост образованието ми (по педагогика и психология) не ми даде достатъчно основания да смятам, че педагогическата и психологическата работа, на която ме обучаваха, има достатъчно потенциал да развива, като отчита движението и намирам това за сериозен академичен пропуск. 

Може би тази цялостна не-двигателна парадигма, ако мога така да се изразя, има най-сериозен израз в дисциплинарния подход в институциите изобщо, където на властта на възрастния и директивните възпитателни подходи („Стой мирно на чина!, „Не тичай по коридорите!“, „Не крещи!“ и „Не играй, а учи!) се залага изключително и почти изцяло липсва разбиране за това, че децата се развиват (учат) отдолу нагоре – т.е като се движат и играят първо и като имат подкрепа да го правят навсякъде, където попаднат. Това изконно право на игра на децата се наблюдава изключително рядко у нас, а Психомоториката настоява за него, за да има развитие, основано на разбиране, съчувствие, подкрепа и прогрес. 

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Мотивира ме възможността да пиша, говоря и да се опитвам да променям онова, за което говоря по-горе, пък дори и само в едно училище, детска градина, болница или друга институция.

Кой според теб е най-големият мит за родителството?

Два са. Че е лесна работа и че всеки се ражда „готов“ родител. Както и че не е лесна работа и че трябва да се научим на него. Истината е някъде по средата. 

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?

Най-голямото предизвикателство е, че има много и разнопосочна информация, по същия начин както преди време нямаше никаква информация. И двете неща водят едно и също нещо – объркване и лутане. Всеки ден срещам хора, които се отказват да се доверят на своите усещания и най-вече на своята връзка с децата, за сметка на съвети и външно направляване – от литература или от специалисти.

Как да останем свързани с детето чрез играта?

Аз също консултирам според моите разбирания за правилно и неправилно, но все повече се убеждавам в неприложимостта на този вид въздействие. Затова отскоро опитвам друг начин – приемам деца и родители да играят заедно в психомоторната зала и им давам обратна връзка за онези хубави неща, които са ми направили впечатление в тяхната връзка и в тяхното взаимодействие. Това изглежда помага много повече – човека се мобилизира да дава повече от същото хубаво на детето си и не си мисли постоянно, че в нещо е грешен или несправящ се. Ако ме питат какво мисля за едно или друго, тогава казвам.  

Коя е най-запомнящата ти грешка като родител и на какво те научи?

Правила съм я и я правя още – винаги, когато съм тревожна за нещо свое или нещо, свързано с двете ми дъщери, започвам повишено да се фокусирам върху тях. Това води до невербален отговор от тяхна страна във връзка с усещането, че нещо не е наред: тревожността им се качва и това винаги води до някаква ескалация –раздразнителност, заядливост, отхвърляне, лош сън, главоболие, стомашни болки, гризане на нокти… Когато успея да уловя сигналите им, се опитвам да се видя отстрани и да направя нещо за себе си. После всичко се променя. И после пак се случва…. 

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите – какъв би бил?

Играйте с децата си не само на настолни игри, пъзели и с играчки по предназначение, включете повече двигателни – бийте се с възглавници, тичайте, крийте се, късайте вестници, премятайте се заедно, правете си предизвикателства, свързани с движение. Ще се изненадате от резултатите! 

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

Има – онази, написана от самия него по пътя на пробите, грешките и успехите му като родител. Дори и да не е написана на хартия, а само в главата му. За да се съизмерва със себе си.