Майките, които ни вдъхновяват

Темата на тазгодишния Международен ден на жената бе посветена на жените предприемачи и лидери. По тази причина екипът на Мама Планер реши да представи някои от най-вдъхновяващите и успешни български майки, които са посветили професиите си на майчинството и родителството.

В дните между първи и седми март, на страниците си в Instagram и във Facebook, Мама Планер ни запознаха с няколко дами, с техните истории, професии и мечти. С причините на всяка една да се труди и да успява като майка и като предприемач.

Желанието на екипа на Мама Планер е просто – чрез думите и примера на тези жени-лидери да вдъхнат кураж на възможно най-много майки да се борят за мечтите си, да ги постигат и да се осмелят да бъдат майки-вдъхновителки не само за децата си, но и за цялото ни общество!

Не е трудно и е постижимо, защото всяка майка, сама по себе си, е вдъхновение!

Присъединяваме се към Мама Планер и ви представяме малка част от майките-вдъхновителки.

Кристияна Стойчева

Mama Dance Studio

“Казвам се Кристияна и съм основател на Mama Dance Studio  – първото танцово студио за бременни и майки в София.

Танците винаги са били част от живота ми. А когато разбрах, че ми предстои да стана майка, се зароди идеята за това специално място. Но танцовото студио щеше да си остане само мъничка мечта, без нея – Изабел, моята дъщеря и вдъхновение в това начинание.

Вярвам, че бременността и майчинството са по-хубави и преминават по-леко, когато са споделени. Майките имат нужда от време за себе си, от забавление и една от друга… в това е смисълът на Mama Dance Studio – възможност да съчетаеш грижите за малкото човече с мъничко грижа за себе си.

Щастлива съм, че се престраших да скоча в дълбокото и да опитам да превърна една идея в реалност. Смелостта? Откривам я всеки ден в едни любопитни очи, широко отворени към света; една усмивка, която ме зарежда със сила да покорявам върхове и едно гласче, което ме нарича “мама”. И не на последно място в един мъж, който все още ме гледа така, както в първия ден, в който хвана ръката ми… и, който вярва в мен повече, отколкото аз самата.

Мечтите са, за да се сбъдват – затова не се колебайте и не се страхувайте, а ги превърнете в реалност. Любовта е сила – намирайте я в най-любимите и я комбинирайте с много работа, търпение и постоянство – тогава всичко е възможно. А и всички знаем, че майките са специален вид супергерои – за тях няма невъзможни неща!”

Мария Дакова

Бебешки и семеен фотограф

“Здравейте, аз съм Мария Дакова, бебешки и семеен фотограф, любяща майка и съпруга, романтичен и позитивен човек, вечният оптимист! Обичам малките неща в живота, усмихвам се на всеки нов ден и вярвам в добрината на хората! Отдадена съм на семейството и работата си! Не спирам да търся път към самоусъвършенстването и развитието си, като човек и професионалист.

По образование съм икономист и програмист, но през 2012 година в живота ми се появи моят съпруг и всички планове за живота ми се промениха светкавично,  когато се докоснах до неговата, а вече и моя страст – фотографията.

Бях на 26 години и вече си мислех, че е късно да поемам към нови хоризонти, но за щастие грешах. С появата на дъщеричката ни, тази любов към запечатването на най – малките детайли растеше с всеки ден. Абсурдно за мнозина, точно в този момент реших, че ще бъда най – добрата версия на самата себе си, ще се раздавам, както за детето си, така и за сбъдването на една от най–големите ми мечти – да бъда най- добрата в професията си! И така с много усилия, няма да крия, превърнах страстта си в професия. Към днешна дата съм бебешки и семеен фотограф.

Благодарна съм, че хиляди семейства ме допуснаха до техните съкровища, в студиото ни идват хора от цяла България и виждайки щастието в очите им, когато погледнат снимките си… наистина е безценно!

Съчетанието на любовта към фотографията и тази към собственото ми дете е мисия възможна! Дъщеря ми с огромно разбиране ме подкрепя, дори на седем годинки вече изявява желание да ми помага и с огромно вълнение виждам у нея талант, който ако реши да развива ще подкрепя с радост и любов.

От личен опит искам да кажа, че винаги човек може да смени посоката, да си позволи да изживее мечтите си и да бъде на място, но което той иска. Винаги в живота ни се появяват правилните хора, обстоятелства, срещи, точно когато сме готови за тях!

Всяка жена, всяка майка заслужава да живее живота на мечтите си. Единственото , което се иска от нея е да повярва в себе си, да се обича и да си позволи да бъде истински щастлива!

По случай 8-ми март искам да пожелая на всички дами най–вече здраве, обич към себе си, вяра в мечтите си и вдъхновение за сбъдването им!”

Ива Александрова

Логопед и специалист по ранно детско развитие

“Да получиш цвете на осми март, защото си майка, винаги ми се е струвало показно и безсмислено. В съзнанието ми изплуват спомени за картички в детската градина, снимки с фикус на заден фон и задължителния букет за мама. Да, достатъчно възрастна съм за да си спомням времето, когато жените трябваше да се гордеят с факта, че са мултифункционални.

Аз обичам майка си във всеки друг ден от годината, искам и мен да ме обичат всеки друг ден от годината и най-вече обичам себе си, не защото съм майка, а заради всичко останало, което съм.

Изборът между кариерата и майчинството е труден. Дори бих казала невъзможен, защото ако си решила да имаш дете – избор няма.  Винаги едната страна на везната се накланя за сметка на другата. Въпросът е дали ти си съгласна с това и дали тази роля на въжеиграч, която ще изпълняваш всеки ден е по силите ти, дали те удовлетворява и намираш смисъл в това.

Аз се върнах частично на работа два месеца след като родих дъщеря си, а грижите за нея пое баща и. Дали се чувствам виновна пред нея? Понякога, да. Исках когато порасне достатъчно да мога да и кажа, че не съм се загубила в майчинството, че съм устояла на порива да стана мама завинаги и че не съм забравила коя всъщност съм аз.

Аз имам много роли в живота си, но в сърцевината на всяка от тях стои именно моето аз.

Знаете ли как отговаря дъщеря ми на въпроса: „Как се казва майка ти?“

„мама Ива Александрова логопед“

Това съм аз сега през нейните очи.

За нея съм мама, за мъжа ми съм любима (все още, след толкова години заедно), за майка ми съм Ивето(на не повече от 5 г.), за семействата, с които работя съм Ива логопедката.

Когато се погледна в огледалото вечер виждам една жена, която и този ден се е справила с предизвикателствата на деня. И с времето разбрах, че за мен това е достатъчно.

Дали да правите кариера, дали да имате деца, дали да се върнете на работа, дали да се потопите в десетгодишно майчинство са все избори, които ще трябва да направите сами, уважаеми момичета. Докато обмисляте тези свои решения имайте едно наум, че с изборите, които правите ще трябва и да живеете след това.

Едно време ни учеха, че жените трябва (да, именно трябва) да бъдат нежни, мили, любящи същества. Да се отдават на майчинството с радост, да загърбят всички свои амбиции и да полагат единствено грижи за семейството и външния си вид докато работят по цял ден и със същото работно време като мъжете.

При мен не се получава. При вас как е?

С времето се научих как да вмествам работата към грижите за семейството, но пък грижата за себе си остана някак на заден план. Ще се гримирам, ама не ми остава време. Ще си купя нови дрехи, но сега нямам време. Ще спортувам, ама на пролет…

Когато децата ви поотраснат вече ще имате малко повече време. За себе си, за кариерата си, за развитие на личността. Тази, която си ти. Тази, която понякога не искаш да погледнеш в огледалото вечер. Тази, която натика в най-долното чекмедже, а тя те чака да си спомниш за нея. Защото тя си ти, мило момиче.

Аз съм щастливка, спечелила си любовта на един добър мъж. Мъж, който няма проблем да се погрижи за детето си. Мъж, който няма проблем с кариерата и успехите на жена си. Мъж, който няма проблем да домакинства, докато аз съм на обучение. Имам до себе си човек, който осъзнава колко е важно да следвам мечтите си, защото иначе ще загуби онова момиче, в което се влюби тогава. Имам в живота си мъж, който създава красива музика и ми подарява цветя ей така, защото му се е приискало да ми подари цвете. Талантлив музикант, жаден за нови знания специалист, амбициозен Козирог, който също балансира между работата,  музиката,  работните проекти и семейството си. Освен това е гушлив, обичлив и с добро сърце. Е, има и много здрава нервна система, трябва да му се признае.

Поканиха ме да напиша светъл, позитивен текст за жените, майките, кариерата и всичко останало, което свързваме с осми март. Този е точно такъв, уверявам ви.

За мен баланса между кариерата, семейството и личността идва когато признаеш, че всяко твое действие накланя везните в една или друга посока, но в това има сила и посока напред. Възможен е, ако имаш до себе си партньор, семейство, приятели, които да те подкрепят и да не режат крилете ти.

Не съм и отказвам да съм мултифункционална винаги, всеки ден. Мога, но няма да го направя. Искам да съм глезла, завита с топло одеяло, на която да и носят чаша вино в края на работния ден и да я завиват вечер. Искам да ми носят тежките пазарски торби и да ми сменят изгорелите крушки.

Мога, разбира се и сама.

Но, там в най-долното чекмедже има една тя, която не го позволява.

Жена, в пълния смисъл.

Глезла, любима, нежна, кисела, мрънкаща, четяща, обичаща, недоспала, неспортуваща, обожаваща шоколад и в непрекъсната битка с вталените ххl размери, крещя и понякога пея с всички сили, когато съм сама. Като съм започнала с признанията да стигнем до края: имам тонове непрочетени книги, необувани обувки стилето и неизползвани рецепти.

Не искам цветя за осми март, защото така трябва.

Искам всеки божи ден да мога да се погледна в огледалото вечер и да си кажа: “Браво момиче, ти и днес се справи с това, с което реши!”

А, цветята?

Получавам цветя, ей така без повод. Например в четвъртък. Защото някой ме обича, за всичко което съм.”

Надежда Генчева

“Ние с мама”

Приятно ми е – Надя, майката на Симеон – двигателят на моя блог. Създадох Ние с мама в края на 2019-та година, за да споделям рецептите, които измислям за сина си. Основната ми цел беше да помогна на повече жени, с готови идеи за бебешко и детско меню. В последствие започнах да споделям на какво играем и как се забавляваме вкъщи в лошото време. Това роди идеята за група с игри, която пък от своя страна бе от огромна помощ за родителите по време на първия локдаун и все още е.

Смея да кажа, че майчинството ме вдъхнови да уча още по-усърдно, да се развивам в личен и професионален план, да творя. Така през декември миналата година, издадох първата си книга “Ние с мама. Над 150 рецепти за бебета и деца”. Освен рецепти в нея събрах и съвети за “щастливо майчинство”. Книгата ми не цели да бъде поредния наръчник за захранване и детско хранене, тя е напомняне за жените – да се погрижат за себе си.

Споделям опита си с останалите жени с ясната представа, че моето мнение не е закон и не съм перфектния родител, нито пък се справям брилятно в ролята си на член от обществото с очакване останалите да последват моя пример. Целта ми винаги е била да бъда полезна с идеите си, да спестя време на майките със своите рецепти, да кажа с действията си: “Хей, аз съм тук и на мен също ми е трудно, но не се отказвам!”. Силно се надявам да съм вдъхновила поне една жена, да не поставя мечтите си най-отзад в списъка с приоритетите, щом се появи детето. И най-вече да осъзнае, че е перфектна майка в очите на своята рожба.

Балансът в живота, за който всички говорят, не е този да успееш да сгънеш прането, да отидеш на работа и да сготвиш вечеря за семейството си. Балансът е в това да успееш да съхраниш своето психическо и физическо здраве, докато отглеждаш и възпитаваш Човек, въпреки предизвикателствата на 21-ви век. Децата имат нужда от щастливи родители!”

Мариела Станулова

“Академия за Родители”

“Аз съм Мариела, един от основателите на Академия за Родители. Когато през 2015 родих първото си дете, си дадох сметка колко сложно и изпълнено с различни предизвикателства е родителството. Затова „скочих на дълбоко“ и направихме първата Академия за родители докато още бях в майчинство. Въпреки че беше много сложно да балансирам стартъп с грижите за детето и семейството, установих че се чувствам много по-удовлетворена. Затова и макар да звучеше предизвикателно да не се върна към предишната си добре платена корпоративна работа за сметка на изключително несигурното бъдеще на Академия за родители, решението да последвам мечтите си и да развия каузата беше едно от най-лесните решения които съм взимала.

За мен Академия за родители е кауза-мечта, вярване че родителите искат да бъдат най-добрите за своите деца и имат нужда от малко помощ, вдъхновение и насоки от специалистите. Искам да вярвам че помагайки на настоящите родители да сме по-добри и да отглеждаме по-добри, образовани и възпитани деца ще успеем да отгледаме цяло едно по-добро поколение. И тъй като Академията е кауза, всяко едно предизвикателство и затруднение по-скоро ме мотирива да намеря ново по-различно и по-добро решение. И независимо от трудностите се чувствам на правилното място за мен самата.

С времето успявам все по-добре да балансирам времето за работа и времето за семейството, но определено имам много още какво да уча по отношение на грижа за себе си. Ако мога да дам един съвет на всички, то той бил, че грижата за нас самите ни помага да се грижим в пъти по-добре за децата, семействата и мечтите си.”

Мария Йонова

Unicorn Baby – Консултации по детски сън

“Всяка жена, на която предстои да стане майка, чува неведнъж, че не е лесно да се стане майка. Само че никой не казва защо и това не е случайно – потапянето в майчинството е индивидуално преживяване и всяка жена сама трябва да срещне очи в очи най-хубавите и най-лошите версии на самата себе си. А и майчинството не е еднократно събитие – за да си добра майка, трябва да избираш да бъдеш такава всеки ден.

Това е спусъкът, който ме изстрелва сутрин, за да приготвя закуска преди мъниците да са станали и двигателят на моята работа – да бъда рамо до рамо с други майки, които искат най-доброто за децата си.

Професията консултант по детски сън беше съзнателен и ясен избор за мен. Чувствах се подготвена заради образованието ми на психолог и опита ми в бизнес среда, но както при всяко друго важно решение, съществуваше и личен момент. Няколко години, когато първото ми дете беше още бебе, безсънието беше мой вечен и коварен спътник. Бебето ми също беше винаги преуморено, нощите кошмарни, имунитетът ми почти сринат и не спирах да се питам къде бъркаме. Детето ми ме правеше най-щастливия човек на света, но много прекрасни моменти ми се губеха в мъглата на преумората. По това време информацията за детския сън в България беше оскъдна, консултанти нямаше и всички несгоди приписвахме, както много други родители, на зъбки, коремче или просто темперамент.

Когато по-късно разбрах, че навиците за заспиване и сън са от ключово значение едно бебче да спи добре и че всяко бебе е способно да се справи, всичко ми се видя толкова смислено и логично, че най-сетне се почувствах победител. Безсънието претърпя поражение, а аз взех решението да помогна и на други.

Заедно с Бебе номер 2, което прекарва едни прекрасни 12 часа в сладък нощен сън, се сдобих и с Бебе номер 3 – работата ми като консултант и Unicorn Baby – Консултации по детски сън. Името избрах неслучайно – бебетата еднорози (тези, които спят по цели нощи) съществуват и се радвам да видя, че все повече родители започват да вярват в това. И все пак всяка промяна е трудна и това се отнася и до процеса да научиш детето си да спи по-добре. Моята задача е да извървя този път с родителите, да намерим правилния подход, да споделим трудните моменти и отпразнуваме успехите заедно.

Дали е лесно? Не. След майчинството това е най-трудното нещо, с което съм се захващала. Като всяка емоционално натоварена професия и при тази бърнаута винаги дебне зад ъгъла. Аз съм емпат и ми коства съзнателни усилия да балансирам между емоциите и разума. Получава се.

Дали е хубаво? Не. Прекрасно е.

Особено когато след първата нощ без нито едно събуждане родителите ми се обадят, за да ми споделят как тяхното уж темпераментно бебе се е оказало просто едно поспаланче. Какво по-хубаво начало на деня?

И така – за деня на майката нека се заредим със жизнени сили и решителност, скъпи дами. Да променяме съдбата си и да следваме интуицията си. Не винаги верният път е най-лесния, но ежедневния контакт с толкова много смели майки ме убеди, че няма твърде високи цели. Благодаря за вдъхновението и ви пожелавам спокойни нощи и още по-енергични дни!”

Ася Демирева

Консултант по кърмене

“Казвам се Ася, фамилията ми е Демирева… Това е начинът, по който се представям най-често. Следван от обяснение защо момичешките фамилии не са толкова важни (защото могат да се сменят). С годините работа установявам, че комбинацията Ася Демирева освен в име, бавно и полека се превърна в нещо като марка (или както е модерно да се казва „бранд“). Принципно наистина мразя да се представям сама.

Имам странната, нова и прекрасна професия – Консултант по кърмене. Даже съм сертифицирана към Международния борд на консултантите по лактация. Преди година завърших и Медицински университет – София със специалност „Лекарски асистент“ (навремето се казваше „фелдшер“). Но най-хубавото е, че ежедневно консултирам току-що появили се на този свят човечета и родителите им.

Пътят на млякото от мама може да има трънливо начало, а целта на моята работа е да го настеля оптимално с рози и еднорози.

Много често се налага да обяснявам какво точно прави консултантът по кърмене и „и това ли вече не могат жените?!“ Последният въпрос ме вади от кожата ми. Като контра въпрос следва: „А вие колко често сте виждали кърмеща жена?“. Е, щом сме изгубили традицията на седенките, в които жените обменят опит, стават свидетели на кърмене и приемат това за напълно естествено, то някак е редно поне да се погрижим знанието за това да не се изгуби. Надграждаме с добри количества съвременна наука по въпроса и съчетаваме информацията с физиологията, анатомията на конкретната жена и бебе, като не пропускаме да сложим в картината и моментната семейна ситуация.

Как човек решава да е консултант по кърмене?

В моя случай беше пътека, по която поех напълно случайно. След като родих дъщеря ми, преди близо 16 години, единствената информация за кърменето на български идваше от подфорум „Кърмене и захранване“ на BG-mamma. Преводните статии, които се появяваха, бяха плод на труда на жени, които отделяха от съня си, за да може да се прочете нещо ново и различно за кърменето. Да отглеждаш бебе само на майчино мляко до 6-ия месец, преди 16 години си беше абсолютна екзотика. И тези, които го правехме, се познавахме поименно. Буквално.

Първата ССК (Световна Седмица на кърменето), която отбелязахме в България, се превърна в началото на едно прекрасно приятелство и в първата стъпка от един чуден път – този на консултантите по кърмене в България.

Ако трябва да съм абсолютно честна – беше чист късмет да съм сред 8-те жени, които се обучиха по програма „Майки подкрепят майки“ на Уницеф. Всичко, което последва обаче, беше плод на упорита работа, отделяне от времето за семейството и децата и купчини чист ентусиазъм!

Някой ден всички, замесени в това начинание, трябва да седнем и да опишем – всяка от своята си гледна точка – как се стигна до създаването на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, как пътувахме до Виена, за да държим изпита, който се полага, за да се сертифицираш към Международния борд, какво ни струваше (и струва) да заявим и отстоим нуждата от консултанти по кърмене в България…

Това, което мога да кажа със сигурност е, че имам най-прекрасната работа в света! Известно време се чудех дали дегустаторите на сладолед не са една идея по-богопомазани с труд, но не. Категорично човешките бебета са по-вдъхновяващи!

Да съм консултант по кърмене за мен е призвание, страст, мисия, професия… Всичко, което японците наричат с една дума – икигай.

С времето виждам, че все повече жени откриват призванието и мисията си именно по време на майчинството. Някои се утвърждават като професионалисти във вече избраните сфери. Други – тотално променят пътя си и решават да се преквалифицират в специалистите, от които самите те са имали нужда – педагози, акушерки, психолози… Трети развиват талантите си – на художници, творци на бижута, дизайнери на дрехи и плетива (дори за кукли)…

Явно децата ни идват при нас, за да ни отворят очите и да признаем пред себе си какви наистина сме искали да станем като пораснем. За да ни дадат криле да последваме мечтите си. А ние, в желанието си да им покажем, че няма нищо невъзможно, откриваме по-добри версии на самите себе си.

Хубаво ще е в края на цялото това словоизлияние да не забравя: Честит 8-ми март, прекрасни момичета! Бъдете себе си и не се страхувайте да сменяте курса генерално.”