Външна срещу вътрешна мотивация

Видове мотивация

Мотивацията означава да изпитате желание за нещо или желание да го избегнете. Когато изучаваме по какъв начив се мотивираме да учим, да се развиваме и да успяваме, можем да идентифицираме две противоположни сили – външна и вътрешна.

Външната мотивация управлява вашето мислене и поведение отвън, чрез награди като пари или слава. Вътрешната мотивация идва отвътре под формата на естествено любопитство. Всяка от тях ни помага да постигнем различни цели и затова искаме в живота ни да има здравословен баланс и на двете.

Нашите нужди

От една страна, искаме да принадлежим, искаме да бъдем обичани и се стремим да привлечем вниманието, което смятаме, че заслужаваме. Ние сме мотивирани от външна позитивна мотивация, защото искаме да получим социално издигане.

От друга страна, ние се стремим да изследваме неща, които ни задоволяват сами по себе си, без да обръщаме внимание на наградите. Ние сме мотивирани от вътрешно, естествено любопитство, което следваме, защото ни изглежда правилно. Мнението на другите няма значение за нас.

Пример

За да разберем защо се нуждаем от добра комбинация от двете, нека си представим две четиригодишни деца. И двете деца растат в семейства, които искат само най-доброто за тях, но имат напълно противоположни възгледи за това как да ги мотивират, за да успеят.

Родителите на Том вярват, че всичко, от което се нуждае момчето им, е любов.

За да не подкопават вътрешните си интереси, те никога не го хвалят и не използват награди. В крайна сметка те решават да не му дават никаква обратна връзка, страхувайки се, че това може да съсипе свободния му ум. През годините Том развива огромна способност да си представя, прекарвайки по-голямата част от времето си, играейки сам. Като може да следва страстите си, той научава какво му харесва и какво не. Но Том не знае какво очакват другите и лесно се дразни, когато е помолен да направи нещо по определен начин.

Родителите на Мира вярват, че тяхното скъпоценно малко момиче се нуждае от ясни правила за това какво е добро и какво не.

Те смятат за свой дълг да помогнат на детето да учи за света, като предоставят точна и ефективна обратна връзка за различни аспекти. Мира прекарва дните си в предучилищни, музикални и балетни класове. През годините тя става изключително добра в това, което възрастните около нея харесват. Въпреки това, тъй като няма време нито да играе, нито да почива, тя не открива собствените си интереси. Самотата я уморява.

На 14 години Том става независим и започва да пише научна фантастика. Той осъзнава, че не е точно като приятелите си и прекарва по-голямата част от времето си в библиотеката. Когато споделя творчеството си, другите не могат да го разберат.

В същата възраст Мира е на върха на класа си и има много приятели и фенове. Тя знае какво се очаква от нея и се опитва да отговори на тези очаквания. Понякога натискът става непоносим, въпреки, че това е нейната тайна.

До деня, в който навършва 21 години, Том има уникален поглед към света.

Той е умен, но не обича да работи за пари и затова често се разорява. Той мрази самата идея за спазване на общоприетите норми и се дразни, ако някой пречи на творческото му самоизразяване. В този момент, Том знае много за себе си, но не комуникира добре с другите. Той смята, че хората следват правилата, без да ги разбират – точно като овце. В този момент му е трудно да се интегрира в обществото и започва да търси утопия.

Мира попада в най-доброто медицинско училище, където осъзнава, че никога повече няма да бъде най-добрият в класа.

Щом това място изглежда недостъпно, мотивацията й пада и тя се чуди дали медицината наистина я интересува. Тъй като да се откаже не е опция, тя взема втора специалност и се кандидатира за президент на Студентския съвет. Скоро Мира ще знае всичко за това, което другите очакват, но нищо за това, което харесва за себе си. През целия си живот тя просто слуша – водена от външни контури за обратна връзка. В този момент тя също губи способността си да поставя под въпрос нормите на обществото, в което е израснала.

Слушайки сърцето си, можем да кажем кои сме ние, но не и как да бъдем щастливи сред другите. Слушането на другите може да ни мотивира да бъдем част от техния свят, но не ни учи дали този свят е наш.

Ето защо е добре да се съчетаят двата подхода. Тогава ще можем да научим какво искаме и да получим обратната връзка, от която се нуждаем, за да останем мотивирани да изследваме нови пътища към по-добро общество.

Голям брой проучвания показват, че балансирането на тези две сили не е просто. Един метаанализ на 128 проучвания, изследва влиянието на външните награди върху вътрешната мотивация. Докато повечето награди значително подкопават нашия вътрешен интерес, положителната обратна връзка — която е външен мотиватор — ни вдъхновява да продължим.

Просто казано, честните думи на насърчение ни карат да се движим напред, докато парите или подаръците подкопават нашето вътрешно желание.

Източник Sprouts.

Благодарим за доброволния превод на Михаела Демиревска!