Средата и езикът играят важна роля в обучението

Социокултурната теория на Виготски твърди, че средата и езикът играят важна роля в обучението. Докато Жан Пиаже твърди, че детското когнитивно развитие се случва на етапи, Виготски отхвърля тези идеи и вярва, че децата се развиват в резултат на социални интеракции.

Виготски твърди, че сме родени с четири „основни психични процеси“: Внимание, Сетивност, Възприятие и Памет. Нашата социална и културна среда позволява на тези основни умения да се развият до висши психични процеси.

Това развитие се случва в „зоната на близко развитие“. Първо е това, което можем да направим сами.

След това е зоната на близко развитие, която представлява какво можем да направим с помощта на възрастен, приятел или технологиите, което Виготски нарича „подкрепа от по-компетентен друг“.

На последно място е това, което е отвъд възможностите ни.

За да илюстрираме тази теория, нека си представим близнаци, които са отгледани в среда, в която се очаква от момчетата да учат и да са успешни, докато от момичетата се очаква единствено да бъдат красиви. На 10-месечна възраст и двамата могат да пълзят и са в зоната на близко развитие за научаване как да стоят на краката си.

По-компетентният, в този случай бащата, който предоставя възможност на момчето да се упражнява в стая, която е обзавел с различни мебели. Момчето е окуражавано да изучава мебелите, и рано или късно ги използва, за да се изправи. След няколко часа той вече кръстосва между мебелите, а след няколко дни стои изправен на краката си.

Момичето също има потенциал да се изправи на краката си, но не получава никаква подкрепа в ученето на това умение.

Когато сравняваме близнаците, виждаме, че докато момичето се опитва да се изправи, момчето вече се е развило още повече. Той знае как да балансира докато е изправен и сега има възможност да се научи да ходи. Двамата ще се научат да ходят, но според Виготски, момчето ще бъде по-опитно.

Същите принципи се отнасят към научаването и развитието на висшите когнитивни функции. Само тези, които учат с помощта на компетентен ментор могат да постигнат пълния си потенциал.

Виготски вярва, че в зоната на близко развитие, обучението предхожда развитието. Това означава, че едно дете може да научи умение, което е отвъд естествената му зрялост.

Той установява категорична връзка между говор и умствени концепции, като вътрешната реч се развива от външната реч чрез постепенен процес на интернализация. Това означава, че самата мисъл се развива в резултат на разговор. Следователно, по-малките деца, които не завършат този процес, могат да мислят само на глас.

Когато този процес приключи, вътрешната реч и външната реч стават независими.

Лев Виготски умира от туберколоза през 1934, на 37-годишна възраст. Въпреки възрастта си, той се превръща в един от най-влиятелните психолози на 20ти век.

Той дава на педагозите следния съвет: „Позволявайки на децата да се упражняват да говорят, ние им даваме рамки, в които да мислят самостоятелно.“

Какво мислите? Може ли едно дете да научи всичко, независимо от предпоставките за развитие?

Само в социална и културна среда ли е възможно да учим? И ако да, мислите ли, че е уместно по-компетентните да определят какво да учи едно дете?

Източник. Благодарим за доброволния превод на Екатерина Мутафчиева!