Демократично образование
Демократичното образование се основава на вярата, че децата сами най-добре знаят, какво е добро за тях.
Ролята на училището е да предостави една демократична структура, в която децата да могат да откриват своите интереси и да се учат, как да живеят в общество, което решава конфликтите заедно. Идеалът бил следният: Да израстнеш в липса на страх и да станеш отговорен, съпричастен и независим гражданин.
Идеята не е нова. През 1693г. философът Джон Лок е написал, че „Нещата, които децата учат, не трябва никога да бъдат бреме за тях!“ Около 200 години по-късно писателят Лев Толстой отваря училище за селски деца в своето имение в Русия. Училището се развивало основно от идеите представени от учители и ученици. Един от принципите бил, че учениците имат право да НЕ слушат учителя.
Първото демократично училище, което все още съществува е „Съмърхил“ в Съфолк, Англия.
То е основано през 1921г. от А. С. Нийл, който вярвал, че едно училище трябва да е направено за децата, а не обратното. Посещението на учебните часове е по желание. Някои деца могат да прекарват седмици играейки сред дърветата или да не правят нищо по цял ден. Докато други избират да учат математика или да опитат часовете по четене. Когато порастнат повече, много от тях се фокусират към традиционните учебни предмети осъзнавайки , че ще са им нужни за приемните изпити за колеж.
На ежеседмични училищни срещи персоналът и учениците се събирали, за да разрешават конфликтите.
Щом веднъж даден проблем бил представен на събранието, то всеки можел да говори по него, за да се посредничи и да се стигне до решение. След като проблемът е обсъден и демократично разгледан, много често всякакви лоши чувства се заравяли и персоналът и учениците напускали мирно събранията.
Тези срещи се използвали също и за да се работи върху училищните правила, и всеки можел да прави предложения за промяна на дадено правило. Ако даден ученик поискал промяна, членовете обсъждали, след което чрез свободно гласуване и мнозинство решавали, дали новата идея да бъде въведена. Понякога децата могат да гласуват и за премахване на всички правила. Но след няколко дни на пълен хаос, учениците обикновено използвали същия демократичен процес, за да въведат отново ред. Сякаш те самите някак си естествено търсели реда.
През 1960г. млади възпитатели от цял свят, вдъхновени от „Съмърхил“ отворили така наречените „свободни училища“.
Едно от тях било „Садбъри Вали Скуул“, което било създадено в Масачузетс, САЩ. „Садбъри“ пренесло принципите на демократичното образование дори на ново ниво. Веднъж годишно, училищните събрания се използвали за преизбиране на учители и директори. Тези,които не получавали мнозинството от гласовете, били сменяни.
В днешно време има много отделни и независими „Садбъри“ и други демократични училища из целия свят, от Бразилия, през Израел, до Тайланд. Използвайки различни форми на обучение, всички те насърчават идеята, че ученици и учители трябва да имат еднакъв глас относно, какво да учат и как да работят заедно. Целта е да се даде на децата дълбоко усещане за равенство и справедливост.
В България сдружение „Общност за демократично образование“ е посветено на популяризирането на демократичното образование и в техния сайт можете да намерите допълнителна информация.
Източник. Благодарим за доброволния превод на Петър Вълчанов!
