Как да помогнем на децата да се справят със силните емоции

Някои деца отреагират остро, защото се затрудняват в регулирането на емоциите си. Това е често срещан проблем при малките. Те все още не са развили способност да подхождат към силните емоции по градивен начин, като някои от тях продължават да се затрудняват и в по-зряла възраст. Родители и учители могат да забележат това в различни прояви на особена чувствителност и реакции с наситена емоционалност, неприсъща за други техни връстници.
Добрата новина е, че саморегулацията е умение, което може да бъде усвоено като всяко друго. Родителите имат важна роля в това, да помогнат децата да се справят с емоциите, дори когато са много силни.
Ето няколко идеи как да насочим децата в успокояването на чувствата им като алтернатива на отреагирането.
Развиване на емоционална интелигентност
Това, което би помогнало на децата да започнат да обръщат внимание на начина, по който се чувстват, е да се научат да отделят време да осмислят и описват емоциите си. Това е важно, защото вниманието към емоциите ни е първата стъпка към това да се справим с тях. Често просто назоваването на дадена емоция помага тя да бъде обезсилена. Признаването на негативно чувство може да ни даде усещането, че то не е толкова наситено и да ни помогне да започнем да мислим конструктивно за това как да подходим към него.
Родителите могат да помогнат на децата си да изградят този навик, като го демонстрират в собственото си поведение.
Ако се ядосате, защото сте забравили да купите нещо от магазина например, изкажете чувството: “Толкова се ядосах от това, че забравих да купя мляко!”. След като сте признали как се чувствате, може да демонстрирате техники за решение на проблема. Може да кажете например: “Ще си поема дълбоко въздух, защото това обикновено ми помага и така ще се успокоя.” След като сте се почувствали по-добре, може да споделите пред детето идеи за справяне със ситуацията.
Децата могат лесно да прихванат модела, който задавате, но е възможно да се нуждаят от допълнителна помощ в процеса на справяне със личните емоции. Ако забележите, че детето ви е разстроено, помолете го да опише как се чувства. Как може да назове чувството?
Уверете се, че в отговор няма да омаловажите това, което то изпитва, било то гняв, тревога или тъга. Реакции от типа “Това не е толкова лошо.’’ могат да го накарат да повярва, че чувствата му са грешни и да го подтикнат да реши, че е по-добре да не ги изразява. Вместо това валидирайте емоцията “Да, това звучи неприятно” или “Разбирам, че си разочарован”. След това го насърчете да се справи с чувството по здравословен път.
Как да предотвратим силните емоции
Особено ценно за децата да се научат съзнателно да описват емоциите, които изпитват, е, че това възпитава повече внимание към вътрешния им свят. Това от своя страна би помогнало дадена емоция да бъде осмислена, преди да стане непоносима.
Родителите могат често да останат неприятно изненадани от силните чувства, които децата ни разкриват при емоционален изблик. Преходът от спокойно състояние към неукротим плач не идва внезапно, дори и да не изглежда така. Емоциите се наслояват с времето като вълна. Децата могат да се научат да контролират силните емоции, като свикнат да ги забелязват и назовават преди тази вълна от чувства да стане твърде голяма.
Много деца намират за полезно да класифицират наситеността на дадена емоция по скала от 1 до 10 .
1 обозначава спокойствие, а 10 гняв. Това е подход, за който също родителите могат да бъдат пример. Когато изпитате раздразнение от факта, че сте забравили да купите мляко от магазина, можете да кажете, че емоцията ви отговаря на степен 4. Дори и тази практика да се усеща несериозна отначало, тя ще научи детето да свикне да забелязва и осмисля как се чувства. За деца, които биха оценили по-нагледно представящ този тип класификация образец, нещо като “термометър за чувства” би бил от полза.
Източник Childmind.
Благодарим за доброволния превод на Калина Коларова!
Ключови умения през първите 7 години в развитието на емоционална и социална компетентност





