Децата между 2 и 4

Периода между 2 и 4 е време на невероятни открития. Вашето пухкаво, с широко отворено очи бебе става малък човек. Той започва да изразява собствените си мнения, да утвърждава своята независимост и да проучва света около себе си в детайли. Уви, докато малките деца са радост за гледане, те могат да бъдат предизвикателство за родителите си. Не че малките деца искат да бъдат трудни. Техните бързо нарастващи мозъци са просто „прекалено много“ за тях, и понякога не се справят.

Родителите също изпитват затруднения да се адаптират през тези години. Много родители бъркат ранните жестове на независимост на детето си с емоционална зрялост. Следователно започват да очакват твърде много, твърде рано. Те смятат, че детето им е достатъчно осъзнато, за да разпознае кога се държи деструктивно. Така те бъркат „проблемно поведение“ като удряне, ухапване и изпадане в истерични пристъпи – за умишлени действия.

Още по-лошото е, че родителите често приемат това поведение лично и в резултат стават реактивни и критични. В действителност, на децата им липсва добре развита концепция за правилно и грешно и чувството им за съпричастност все още е в начален етап. Освен това, както бебета, те се водят предимно от своите емоции и импулси. Разбирането на случващото се в мозъка му и настройването на очакванията към него може да допринесе много за намаляване на напрежението родител-дете.

Когнитивни промени

Един от най-объркващите аспекти на развитието в тази възраст е колко непостоянен изглежда. Вашето дете може да направи редица изненадващи пробиви за кратко време (като да използва тоалетната и да се облича), само за да „отучи“ това поведение дни по-късно. Това не е знак за непокорство от страна на детето ви. Ако то с удоволствие подреди собствените си играчки, без да бъде помолено един ден, след това ще се разстрои, когато го помолите да го направи на следващия. Проблемът вероятно се крие в префронталната му кора.

През тези години децата започват да развиват сериозно умения за изпълнителното функциониране. Тези умения позволяват на детето ви да регулира своите импулси и емоции. Те също му помагат да планира и изпълнява сложни действия. За съжаление, уменията за изпълнително функциониране обикновено не се развиват с равномерно темпо. Префронталната кора на детето ви ще бъде „под контрол“ в един момент, само за да бъде извадена от равновесие в следващия, когато то е уморено, гладно, и т.н. Това може да доведе до привидно необясними промени във възможностите на детето ви.

И така, как трябва да се справите с естествената нестабилност на детето си? Повечето експерти препоръчват да празнувате постиженията на детето си, като същевременно оставате търпеливи с неговите падения. Ще му отнеме известно време, за да превърне пробивите си в добри навици. По същия начин трябва да разберете, че дори и най-умното дете има продължителност на вниманието между пет минути (2-3 г.) и петнадесет минути (4 г). Ако искате да се включите в някаква дейност или да стартирате проект с детето, опитайте се да се уверите, че е подходящо кратко.

Социално развитие

Децата между 2 и 4 обикновено са готови за засиленото социално взаимодействие, което предоставя детската градина. Динамичната среда на връстници им дава широка възможност да упражняват нарастващите си речници и да изразяват активното си въображение. Родителите често приветстват тези промени. В края на краищата, те знаят, че детето им получава стимулите, от която се нуждае, за да расте социално и емоционално. По същия начин, новооткритата му независимост позволява на родителите да се отдадат на малко повече почивка.

Общуването в структурирана среда всеки ден често подобрява поведението на децата и у дома. Децата, които посещават градина, обикновено стават по-добри в слушането на инструкции, сътрудничеството с другите и спазването на правила. Докато детето навърши четири или пет години, често е много по-лесно за родители да го възпитават в резултат на тези промени.

В същото време обаче социалното развитие носи със себе си нов набор от предизвикателства. Тъй като любопитството към междуличностната динамика се увеличава, вероятно ще започне да „пробва“ ново поведение. Не са редки случаите, в които децата например експериментират с послъгване. Следователно, родителите трябва да са наясно, че когато малките деца лъжат, това обикновено не е признак на морален проблем. Вместо това, това поведение обикновено е резултат, че въпросното дете се опитва да разшири границите на собственото си въображение, като разказва дълги приказки. Някои деца също използват малките лъжи като начин да избегнат неприятности, без да разбират, че лъжата може да навреди. Ако детето ви направи това, спокойно му кажете, че сте видели какво е сгрешило, след това му предложете начин да поправите грешката. След като детето ви научи, че има по-добри начини да поправи грешките си, отколкото да лъже за тях, то вероятно ще отхвърли този навик.

Емоционално развитие

Нестабилната префронтална кора на вашето дете вероятно ще го накара да изпада в истерии за няколко години след „ужасните две“. Но около четиригодишна възраст, ще забележите рязко увеличаване на способността му да симпатизира на другите. Докато детето ви навърши училищна възраст, вероятно ще изрази съчувствие, когато брат му или сестра му се чувстват зле, без значение колко спорят по принцип.

Детето ви ще започне да ви утешава, когато сте тъжни, и ще се свързва по-дълбоко към измислените герои в книгите и по телевизията. Колкото и вълнуващо да е това развитие, важно е този растеж да не се сбърка с емоционална зрялост. Вашето дете ще поддържа отношение „аз на първо място“ в повечето ситуации и способността му да съпреживява лесно ще бъде саботирана от стрес и умора. Не забравяйте да покажете, че оценявате неговите жестове на грижа. Но не се спускайте прекалено силно срещу него, ако той се „подхлъзне“ и се държи егоистично. Вместо това, опитайте се да му дадете насоки как да взаимодейства по-продуктивно с другите (след като той е достатъчно спокоен, за да разбере и усвои вашите съвети).

Извън предлагането на насоки, най-добрият начин да насърчите чувството за съпричастност на детето си е да съпреживявате с него. Вместо да ставате нетърпеливи, когато емоциите му са прекалено силни, помогнете му да „забави хода“ и да назове собствените си чувства. Потвърдете тези чувства и им съчувствайте, дори когато трябва да прилагате и последствия за неподходящо поведение.

Физически растеж

Освен, че става по-високо, вашето дете развива по-добри фини двигателни умения и вероятно е наясно с тази промяна. В този случай, можете да очаквате детето ви да настоява да изпълнява дребни задачи (като връзване на собствените си обувки и закопчаване на собствените си ципове) изцяло самостоятелно. Обикновено е най-добре да го оставите да прави това, без да се намесвате. Преодоляването на тези малки препятствия ще му помогне да се чувства по-уверен в собствените си способности.

Вълнуващите крачки напред понякога са последвани от изморителни неуспехи и родителите никога не са сигурни какво дете ще възпитават във всеки един ден. Спокоен, зрял човек, който изглежда мъдър за годините си, или крехко, емоционално и упорито същество, което се изнервя от най-малките неща.

Тайната на успеха при отглеждането на деца между 2 и 4 може да бъде обобщена от три думи: търпение, перспектива и постоянство. Като имате предвид това което се случва между 2 и 4, можете да избегнете приемането на действията му лично и да осигурите силното, стабилно ръководство, от което то се нуждае.

Източник Psy-ed.

Благодарим за доброволния превод на Борислава Борисова!