Защо децата са различни у дома и в училище?

Не е необичайно децата да се държат по различен начин в различна обстановка.

Например, може да се очаква, че детето ще се държи по един начин на рождения ден на приятел, а по друг – в къщата на баба и дядо. Промяната в поведението на някои деца – особено на онези, които имат симптоми на тревожност, затруднения в процеса на учене, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или аутизъм, проличава много по-ясно, особено когато са вкъщи и в училище. Това противоречие може да озадачи родителите, ако не и да ги разстрои или накара да се притесняват, че правят нещо погрешно.

Да вземем за пример 15-годишния Иван, който е талантливо дете, но също така е диагностициран с аутистично разстройство, СДВХ и затруднения в усвояването на учебния материал. Предизвикателствата в училище са довели до взривоопасно поведение у дома. В училище, между опитите да се хареса на учителите си и да общува с връстниците си, той работи усилено, за да се контролира. Докато се прибере вкъщи, той просто търси начин да освободи цялото натрупано напрежение. И го прави с 30-минутни изблици на гняв заради домашната работа, придружено от викове, хвърляне на предмети, а понякога и ритане и блъскане на главата. След като се успокои, изпитва ужасен срам и вина.

Но за някои деца училището е мястото, където предизвикателствата им са най-видими. Мария, на 8 години, страда от селективна мълчаливост и социална тревожност. Майка ѝ, казва, че у дома Мария е забавно, разговорливо, енергично момиче. Но когато отиде на училище, тя се затваря в себе си. Никога не е разговаряла с учителите или съучениците си, въпреки че участва във всички области, които не изискват да бъде словоохотлива. Не иска да ползва тоалетната, а чака да се прибере вкъщи.

Защо някои деца се измъчват с проблемно поведение

Защо децата могат да се държат толкова различно в зависимост от обстановката? Защо някои деца се справят по-добре в училище?

Някои деца може да се справят добре с очакванията в училище, но това е толкова трудоемко за тях, че се отразява и у дома. Децата със СДВХ, тревожност, аутизъм и обучителни затруднения използват много от ресурсите си, за да следват указанията или да се справят в класната стая. След като всички тези деца се приберат у дома, за тях е предизвикателство да съберат същото количество енергия, за да се справят.

В същото време, много деца, включително тези със симптоми на аутизъм, се възползват от последователността, структурата, предвидимостта и рутината, които идват с училищната среда. Това често не може да бъде отразено у дома, защото животът не функционира по този начин. В училището поощренията и последствията вероятно се извършват по последователен начин, който може да се окаже предизвикателство за родителите да установят у дома. Освен това социалното подражание в училище може да помогне на децата да се съобразяват с правилата, буквално и преносно. И накрая, учителите нямат време за бавене. Ако детето не изпълни указание при първия или втория път, вероятно преподавателят ще предприеме незабавни мерки. Родителите могат да позволят на детето си да избегне или отложи следващата стъпка, защото прекарват много време в обсъждане.

Потискане на симптомите в училище

Децата с някои разстройства, включително тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), са много загрижени за това как ги възприемат хората. Затова те наистина се опитват да скрият симптомите си. Обикновено виждаме деца, които се справят на по-високо ниво в училище с по-малко симптоми, защото се опитват да поддържат социалното възприятие, че са добре. И те са склонни да изпитват голямо смущение и срам около симптомите си.

Друга причина, поради която се справят по-добре в училище: Те се чувстват сигурни, че могат да бъдат „своето най-лошо аз“ у дома, убедени, че родителите им все още ги обичат и подкрепят. Понякога децата се прибират у дома и това е все едно да събуеш обувките си и да почувстваш облекчение. Сякаш си мислят: „Добре, вече мога да бъда себе си“. За децата, които са се справили наистина добре с потискането на симптомите си в училище, вкъщи, където чувстват, че никой не ги съди, може да настъпи взрив от емоции.

Това също може да доведе до объркване на родителите. Често учителите казват: „Георги е толкова добър в клас и не го виждам да се тръшка. Не забелязвам нито едно от тези неща, за които говорите“. А после детето се връща от училище и действително проявява симптоми и му е трудно да ги контролира.

Защо някои деца се справят по-добре вкъщи?

За повечето деца академичните и социалните изисквания в училище са по-големи от тези, с които обикновено се сблъскват у дома. Това може да предизвика проблемно поведение у някои от тях, което семействата им никога не виждат у дома.

Децата с проблеми като СДВХ и тревожност често имат много ниска поносимост към разочарование. Очакването от тях да бъдат търпеливи или упорити в училище, може да се окаже висока летва. Това може да бъде невероятно предизвикателство за децата, така че можем да видим много прояви на избухливост в такива ситуации.

По подобен начин децата, страдащи от социална тревожност, които се притесняват за това как ги възприемат другите, може да нямат проблемно поведение у дома. Но когато дойдат в училище и трябва да прочетат откъс на глас, може да проявят негативно поведение, за да избегнат задачата. Неподчинението в тази конкретна ситуация може да се окаже от полза за тях. Ако се държат глуповато, учителят може да им се скара, но след това те ще преминат нататък.

На децата с аутизъм им е позволено да упражняват вкъщи рутинна или самодейна активност, като например време пред екрана, или игра на Лего. Когато отиде на училище, необходимостта да чакат за дейности, до които могат да имат свободен достъп у дома, може да бъде голямо изпитание за тях. Това е повод за проблемно поведение.

Реагиране на проблемно поведение

Как да помогнем на децата

Една от основните препоръки е да има сътрудничество и открита комуникация между дома и училището, доколкото е възможно. Ако има стратегии или техники, от които детето наистина се облагодетелства вкъщи или в училище, те могат да бъдат споделени и адаптирани, за да подкрепят детето и в двете среди. Например ако на детето му помага възможността да вижда нагледно разписание в училище, може ли такова да се създаде и у дома? По същия начин, ако знаем, че детето наистина има полза от твърденията когато/тогава у дома – т.е. „когато направиш това, тогава ще се случи това“ – споделете това с учителя. Най-добрият начин да се създадат отношения на сътрудничество с училището е да се уверите, че хвалите учителя и цените работата му, в допълнение към това да му давате информация за детето си.

За децата, чието проблемно поведение се проявява у дома, се препоръчва да получат възможност да се разтоварят, когато излязат от училище. Абсолютно нормално е през този период от време да имате не чак толкова строги изисквания към детето си, ако то има нужда от почивка. Въпреки това е важно те да разберат, че правилата на домакинството все още са валидни. Важно да се вземе под внимание колко добре е нахранено и отпочинало детето. Да се прибере у дома гладно, след като цял ден се е мъчило да се справи, е добра рецепта за следобеден срив.

Преодоляване на проблемното поведение у дома

Подходящи терапии

Инструментът, който повечето специалисти препоръчват, за да помогнат на децата да се справят с поведението си в училище или у дома, е когнитивно-поведенческата терапия или КПТ. КПТ е адаптирана за много различни видове емоционални и поведенчески предизвикателства. Общото между всички тези специализирани терапии е, че децата усвояват умения за саморегулация или как да се справят със силните емоции по по-добър начин, отколкото да действат импулсивно.

Когато децата използват уменията на КПТ в училище, те са в състояние да се справят по-добре, без да се налага да изразходват толкова много енергия. Така че, когато се приберат у дома, има по-малко стрес и възможност за изблици. Колкото повече децата практикуват тези умения, толкова по-добре ги владеят.

При КПТ родителите биват въвлечени от самото начало, за да разберат състоянието на детето си и да установят с кои свои действия, въпреки добрите си намерения, допринасят за проблема. Поведенческото обучение на родителите, което включва компоненти на КПТ, често е необходимото, за да се помогне на семейството да установи какво се случва в двете среди и как най-добре да се окаже подкрепа на детето.

Източник: Childmind.

Благодарим за доброволния превод на Даниела Димитрова!