5 начина да се справим с безизходицата като родители

Какво е важно да знаем за справянето с безизходицата?
Всички родители понякога се отчайват. Някои дори губят търпение по-често, отколкото биха искали. Покрай напрежението от всекидневния живот и всичко покрай родителството, включващо умора, караници между децата, писане на домашни, изобщо не е учудващо, че това се случва и ни е все по-трудно справянето с безизходицата.
Скорошно проучване показва, че според повечето родители отглеждането на деца днес е по-сложно, отколкото е било в по-далечното минало. Една от големите причини за това са философиите за родителството и изборите, които трябва да се правят. Друга голяма причина е напрежението, което НИЕ сами стоварваме върху себе си, за да правим всичко правилно.
Ако съвременните родители се сблъскват с повече стрес от когато и да е било, то също така имат и по-голяма възможност да се учат от него и да се развиват. Всяка предизвикателна ситуация е шанс да приемеш и да се справиш с емоциите си – като по такъв начин ще възпиташ децата си да правят същото.
Следващия път, когато се окажеш в трудно положение и се разтроиш, опитай някои от 5-те начина, за да си възвърнеш спокойствието и да си направиш „емоционална кутия с инструменти“. С малко тренировки бързо ще си спомниш защо обичаш тези мъници толкова много!
Приеми детето си такова, каквото е
Много проблеми възникват от това, че искаме децата ни да са различни – да се държат както сме си намислили, да следват пътя, който внимателно сме им подложили. Ако всичко това беше реалност, родителството щеше да лесна работа!
Много родители се изненадват от това, че децата им са самостоятелни личности, които имат темперамент и потребности, често много по-различни от нашите собствени.
Психологът и писател д-р Шефали Тсабари предлага да приемем естествената природа на децата си. Трябва да ги виждаме такива, каквито са, а не такива, каквито искаме те да бъдат.
„От самото начало им кажете, че ги обичате… и го повтаряйте постоянно. Не се заблуждавайте за същността им; да те приемат какъвто си е сред основите на това да те обичат. И опитвайте да съпреживявате техните различни виждания, и го правете от тяхна гледна точка, а не от своя“. – Андрю Соломон, писател
Когато приемем децата си такива, каквито са по природа, ще изградим нова, по-силна връзка. Прекрасен начин да установите връзка с детето си е чрез любов. Като усъвършенствате начина, по който им давате любовта си, те ще се почувстват разбрани и ценени. Да оставяте позитивни бележки за децата си е прост начин да се установите връзка с тях. Можете да ги оставяте в кутията им за обяд, раницата им, под възглавницата или на бюрото им.
Справяне с безизходицата и приемане на собствените емоции
Всички чувства са позволени. Като майка на две млади момичета често си повтарям това изречение. Доколкото родителството ни кара да изпитваме невероятни емоции ежедневно, знаеш, че не всички са положителни. И това наистина е допустимо.
Решението е да се срещнеш с тези емоции и да ги пребориш? Просто ги приеми. Когато у теб с се зароди силна емоция, я изследвай. Спри се и си поеми въздух. Знай, че когато приемаш емоцията, тя има мястото, което е необходимо, за да премине.
Полезна практика за приемане на емоциите е позната с акронима СТОП. Когато се притесниш или разстроиш, следвай тези четири стъпки:
С – Спри да правиш каквото правиш
Т – Търпеливо си поеми няколко глътки въздух
О – Обърни внимание на мислите и чувствата си и ги анализирай
П – Продължи със заниманията си
Проучванията показват, че просто това да дадем гласност на емоциите си и да ги наречем с истинските им имена има положителен ефект. Всеки път, когато усетиш и признаеш разстройството си, трябва да се възвърнеш към настоящето и да приемеш себе си и ситуациите, през които преминаваш.
„Не може да спрете вълните, но може да се научите да сърфирате“ – Джон Кабат-Зин
Запознай се с правилото за 90-те секунди
Понякога имаме усещането, че преобладават негативните емоции – като за сметка на това щастието и радостта са ни далечни. Но дали наистина е така? В проучването си за мозъка, невроанатомът Джил Болт Тейлър открива „90-секундното правило на емоциите“ и колко непостоянни са емоциите всъщност.
Според него, „когато човек реагира на нещо от обкръжението му, има 90-секунден химичен процес, протичащ в тялото му. След това всяко придържане към тази емоция е избор на човека да остане в това емоционално състояние.“
Когато се противопоставяме на емоция, без да искаме се оказваме приковани към нея. Когато я приемем обаче, тя изчезва след 2 минути! Така че да използваме това време мъдро.
В тези важни 90 секунди на емоционална реакция, сподели чувствата си с детето си, както и начина, по който възнамеряваш да се справите с тях. „Мама се чувства много уморена и начумерена в момента. Ще си поема няколко глътки въздух и тогава ще се разходим.“
По този начин също показваш на децата как да се държат в стресови ситуации – и те го забелязват.
Изпълнявай родителските си задължения с благодарност.
Да благодариш подобрява психичното и физическото здраве, увеличава емпатията и подобрява съня. Дори променя невронните връзки в мозъка. Проучване, имащо за предмет писането на благодарствено писмо от възрастни хора на други възрастни хора, показа, че това е оказало дългосрочно влияние върху мозъка на участниците – в областта му, свързана с уменията за учене и вземане на решения.
Тогава как да сме благодарни като родители и да пожънем успех от този важна философия за себе си и за децата си?
Примерен начин е подборът на думи. Всеки път, когато си на границата да кажеш „трябва да“, кажи „имам възможността да“. Усети разликата:
„Трябва да заведа дъщеря си на балет“ и „Имам възможността да заведа дъщеря си на балет“.
„Трябва да го сложа да спи“ и „Имам възможността да го сложа да спи“.
Тази бърза промяна създава огромна разлика в начина, по който възприемаме времето, прекарано с децата си. Друга стратегия е да осъзнаем положителните качества на децата си.
„Да сме благодарни родители означава често да наблягаме на добрите качества на децата си. В резултат на това, те ще изпъкват и ще ни напомнят кои са важните неща“ – Ан Дънли, психолог
Когато преминавате през трудни моменти с децата ви, си спомняйте за тези техни положителни качества и бъдете благодарни за тях.
Прилагай философията за опита
Умеем да учим децата си как да са толерантни към себе си, когато учат нови и сложни неща. Но не заслужаваме ли и ние подобен подход към самите себе си? Да се учим от опита и да растем от грешките не се отнася само до спортни и академични начинания, но и за родителството също.
Никой не се ражда със знанието как да е родител. Както собствените ни деца, ние постоянно се учим и променяме – и правим грешки. Когато притеснението те обземе, се възползвай от ситуацията и се поучи от опита си. Така ще знаеш как да подходиш следващия път. А когато всичко изглежда твърде сложно, помни, че когато ти е трудно, растеш.
„Всеки път, когато направите грешка, всеки път, когато паднете по очи, вие отваряте врата към нова възможност за учене. Това е страхотен пример за това, че се учим цял живот! Не искаме ли да научим децата си на същото нещо? Можем да им покажем как непрестанно да учат и растат в живота си.“ – Алиса Маркес, писател
Когато разпознаем, че сме се сблъскали с трудности, трябва да превключим на картина, в която това е възможност за израстване – и всичко е възможно. Родителството е пълно с предизвикателства и безспорно трудни ситуации, които се появяват постоянно. Можем да се научим „да яхаме вълната“ на предизвикателствата с простото им приемане.
Следващия път, когато изпиташ чувство на безизходица, го признай – и помни, че тази емоция ще премине. Междувременно се заеми с това да споделяш чувствата си и да показваш на децата си как се справяш с тях. След по-малко от две минути ще ти е по-спокойно. И ще преминеш през ситуация, която е довела до твоето израстване по време на труден момент.
Източник Big Life Journal.
Благодарим за доброволния превод на Надя Страхилова.





