Как да развиваме дарбите на децата си 

“Всички сме надарени и всички сме с увреждания.”  

Това бяха думите на един психолог, които чух на един семинар. Какво силно напомняне, че като човеци, ние всички сме благословени с уникални дарби, умения, способности и таланти, и въпреки това, всички ние изпитваме свои собствени предизвикателства за справяне с живота. 

Какво означава това за родителите?   

След повече от 20 години опит в консултирането на хора, двойки и семейства, и след придобиването на родителски опит вярвам, че е наш дълг да разпознаем и насърчим дарбите на нашите деца, както и да ги снабдим с умения, които ще им помогнат да се справят по най-добрия начин със затрудненията си. Имаме честта да напътстваме децата си по време на детството и младостта, като ги подготвяме да оцелеят и да благоденстват по време на своите пътешествия като възрастни, когато продължаваме да ги обичаме и подкрепяме отстрани. 

Как да разпознаем и подкрепим силните страни на децата ни  

Забележете естествените дарби на детето си. Не форсирайте силните страни, които искате да се проявят. 

Естествено е да искаме децата ни да успеят  по начина, по който винаги сме си го представяли. Постарайте се да устоите на желанията на своето собствено его, което се опитва да се реализира чрез децата ви. Вместо това, приемете децата такива каквито са и забележете техните специални вродени дарби. Може би те не са в областта на изкуството, науката и спорта. Може би се проявяват по различен начин – например, като изявени лидерски и организационни качества, способности за разрешаване на проблеми, съпричастност, комуникативност и пр. 

Попитайте другите какви силни страни забелязват в детето ви.

Учители, треньори, приятели, членове на семейството и съветници могат да бъдат ценен източник на такава информация.  Вслушайте се в това, което казват, а не в това, което искате да чуете! 

Подкрепяйте дарбите, които детето обича, а не тези, в които то показва отлични резултати, но не харесва. 

Като задължавате детето да посещава музикални уроци, които то не иска да посещава или да спортува, което то мрази да прави, ще създадете борба за надмощие и затруднения между вас и детето. Осигурете му разнообразни преживявания и подкрепете онези дейности, които привличат децата естествено. 

Осъзнайте, че децата могат да притежават многобройни дарби и силни страни.

Подкрепяйте всички дарби и ги оставете да се развиват по своя естествен начин. Например, в някакъв момент, детето ще трябва да избира между волейбола и футбола или пък треньорът ще вземе това решение вместо него. Когато се опитвате да насърчите критичното мислене и самоконтрол в детето, го научете да прави това чрез собствените си избори, а не чрез вашите предпочитания. 

Осъзнайте своите предразсъдъци и ги загърбете. 

Устоявайте на тенденции, изпълнени с предразсъдъци. Например „развенчаване“ на изкуството от страх, че то не е доходоносен занаят или оказване на подкрепа единствено на онези интереси, които отговарят на традиционните норми за половете. Осъзнайте, че вашето ограничено мислене може да ограничи потенциала на детето. Отворете ума и сърцето си  и подкрепете своето дете! 

Признайте желанието си да предпазите детето от провал.

Нито един родител не желае да вижда детето си отхвърлено или провалено. Обикновено сме изпълнени само с добри намерения, когато казваме на детето да не опитва нещо, в което смятаме, че то има минимален шанс да успее. Но, ако ние не вярваме в децата си, тогава кой ще го направи? Вместо това им осигурете положителен баланс на подкрепа, като бъдете неутралния глас на разума, подготвяйки ги за реалистични очаквания. Например: “Вярвам, че ще се справиш!  Дори и да не се получи, за теб ще бъде добре, тъй като знаем, че конкуренцията е голяма. Поздравления за това, че си имал смелостта да се включиш. Пожелавам ти късмет!” 

Осигурете позитивно отразяване и утвърждения. 

Кажете на децата, че забелязвате техните силни страни, т.е “много си мил/вежлив”, “много си търпелив”, “ изразяваш се много правилно”. Не забравяйте, че децата изпитват необходимост да чуват поне 3 позитивни утвърждения за всяка критика, която получават. Изразявайте своята привързаност свободно. 

Запомнете, че вашият тон често се превръща в гласа на техния вътрешен монолог.

Избягвайте да подклаждате вътрешната им самокритичност и се превърнете в гласа на позитивната подкрепа и съчувствие. Осигурете положително обучение и обратна връзка. 

Осигурете насърчение и подкрепа, като избягвате натиска. 

Отделете време и ресурси, за да подкрепите дарбите и талантите на децата си. Помогнете им да разпознаят положителните ролеви модели или герои.  Съдействайте ми, за да открият своите ментори. Открийте баланса при насърчаването на силните страни, устойчивостта и оказа от контрол. Контролирайте това, което можете да се контролира (себе си, своите действия и поведение) и оттеглете контрола си от неща, които не можете да контролирате (действията на децата, техните избори, поведение и резултати от това). 

Пет начина децата да разберат какво могат да контролират

Помогнете на децата да си представят позитивния успех и ги приемете такива, каквито са.

Помогнете на децата да избегнат самоограничението, като вярват в неверни твърдения и им покажете, че тяхната цел са „звездите“! Същевременно, ги убедете, че те са точно такива, каквито трябва да бъдат. Че вие се гордеете с тях. Че, ги обичате такива каквито са и че, това винаги ще бъде така! 

Как да разпознаем и третираме предизвикателствата пред нашите деца 

Не забравяйте, че децата са човешки същества, които също ще се сблъскат със своите проблеми. Това не означава, че ние сме се провалили като родители.

Не персонализирайте техните предизвикателства! Децата ни изпитват затруднения в обучението, с поведението с или с психичното здраве/зависимости, но това не означава, че ние сме лоши родители или, че сме се провалили.  Преодолейте егото си и приложете съчувствието си! 

Оценявайте важността на разпознаването на техните предизвикателства.

За някои деца е очевидно, че имат специални потребности – физически или образователни.  За други може да се окаже трудно справянето със спонтанните реакции, рутинните задачи, структурирането и планирането. Трети може да изпитват трудности при осъзнаването и справянето със своите собствени нужди. Или пък да се нуждаят единствено от време за „презареждане и рестартиране“, преди да се справят с предизвикателствата на училището и социалните си задължения. 

Не се страхувайте и вярвайте на процеса.

Нормално е да изпитваме страх, че предизвикателствата пред децата ни ще породят затруднения за тях. Избягвайте страхливото, негативно мислене и фантазии за бъдещето, и останете здраво фокусирани в настоящето чрез практики за осъзнатост.  Приемете, че нещата ще се случат и всичко, което можете да направите, е да предоставите подкрепа и ресурси. 

Не забравяйте, че е нормално да се разочаровате, затова практикувайте съпричастност.

Понякога наблюдаваме, как децата ни могат да си улеснят живота,  ако правят нещата по различен начин (т.е. по нашия начин!). Избягвайте да ги съдите. Бъдете съпричастни и се поставяйте на тяхно място. Представете си какво чувстват те. Старайте се да разберете тяхното мислене. 

Осигурете инструменти и ресурси.

Оказвайте съдействие на учителите, докторите и менторите на вашите деца, за да имат достъп до ресурсите и инструментите, които ще им помогнат да се справят и успеят. 

Трябва да устоите на изкушението дабъдете „майка-орлица“. Давайте на децата си известно пространство, за да си изяснят нещата. 

Излъчвайте увереност и вяра в техните способности.  Подкрепете ги морално и се научете да отпускате контрола и да оставяте нещата да се случват. 

Подкрепяйте достъпа.

Използвайте подкрепата на семейството, приятелите и ресурсите на общността. Потърсете външната перспектива и препоръки. Проучете групите за подкрепа на деца или за подкрепа на родители на деца с всякакви специфични предизвикателства. 

Следващата стъпка 

Съществуват специални психологически тестове, които могат да помогнат да родителите в откриването на силните и слаби страни на детето. Един от тях е Оценка на когнитивния профил (Cognitive Profile Assessment), който е специално създаден, за да оцени способностите на детето в областите, пряко свързани с академичния успех. Той включва визуално-пространствени, вербално-лингвистични, количествени и плавни разсъждения, зрително внимание, работна памет, управление на двигателните способности и други. 

Ако подозирате, че имате надарено дете, ви препоръчваме теста „Оценка на дарбите“ (Gifted Assessment), изготвен въз основа на WISC5 (за деца на възраст 6 години и по-големи) или на базата на WPPSI4 (за деца на 4 и 5 години). 

Ако детето ви страда от образователен дефицит, тестът „Оценка на психообразователните способности“ (Psychoeducational Assessment) може да помогне за идентифицирането на проблема и да предложи стратегии за алтернативно обучение, изготвени въз основа на силните и слаби страни на детето. 

Детските психолози са експерти в откриването на проблемите в развитието на децата, както и в оказването на съдействие за преодоляването им чрез терапия. Терапията може да е превантивна и проактивна. Психолозите си сътрудничат с учителите, треньорите, преподавателите и другите лица, които са част от системата за подкрепа на детето ви, за да сте сигурни, че всички вие работите заедно, за да настроите детето за успех. 

Източник Psy-ed.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова