Людмил Стефанов: не всеки иска да стане родител

Людмил Стефанов е психолог с над 20 годишен практически опит. Консултира деца, родители, партньорски двойки. Автор е на помагала, насочени към интерактивна работа с деца, превенция на агресията. Както и на книгите “Философско четиво за деца” и “Социална работа по законите на семейната система”. Води групи за личностно развитие, обучава родители, учители, социални работници по всички теми, касаещи детското развитие, връзката деца-родители и начинът, по който функционира семейната система. Обучаван е в Позитивна терапия, Краткосрочна терапия, НЛП, Системен подход в психотерапията. Консултантската му и терапевтична практика е свързана с дейността на създадения от него и съпругата му Мариела Михайлова-Стефанова Психологически център “Аз и Ние”.

Защо избра да си психолог?

Когато кандидатствах в Университета, първото ми желание беше философия, но с малко не ми достигна бал. Тогава философия се влизаше по-трудно от психология. От началото съжалявах, но когато прочетох „Въведение в психоанализата“ на Фройд, бях запленен от дълбочината, красотата и простотата на това знание. Усетих и в личен план неговата приложимост, защото изведнъж започнах да разбирам смисъла на „безсмислените“ си сънищата, на всекидневните събития в живота си. Почувствах, че получавам стабилността и равновесието, които дава осъзнатостта на хората. Казах си: „Ето това наистина може да променя живота към по-добро!“

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Желанието да продължа от там, докъдето съм стигнал вчера. Защото това, с което се занимавам, край няма. Всеки ден научавам нещо за човешките отношения, за което до този момент не съм и подозирал, че съществува.

Най-големият мит за родителството според Людмил Стефанов

Митът, че едва ли не всеки иска да стане родител. А това не е така. В практиката си съм видял много хора, които по една или друга причина (най-често свързана със загуби на деца или пък жени, починали при раждането в предходните поколения) не искат да имат деца, страхуват се… Но понеже митът, че всички искат да имат деца, е всеобщо приет, тези хора се чувстват притиснати да твърдят, че и те го искат. И така стоят откъснати от своята вътрешна истина и се чувстват виновни.

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешил?

Може би най-голямото предизвикателство е, че децата се въвличат в търсене на личностна реализация чрез взаимодействие с връстници, за сметка на връзката си с родителите. Имам предвид преди всичко „потъването“ им в мрежата, където при общуването в чата се насърчават често примитивните емоции, интригантството и злословенето зад гърба на другия. И където много често обект на такова злословене са родителите.

А според мен да четеш писанията на хора, които говорят неуважително за родителите си, само по себе си е вредно и те лишава от устои. Да не говорим пък колко разрушително за връзката дете-родител е това ти самият да се увлечеш от общия тон и да започнеш да говориш враждебно за родителите си! Бих посъветвал всички родители да говорят за всичко това с децата си и да им обяснят, че не е добре да се подхлъзват по тази плоскост. Че те ще запазят самоуважението си и уважението на здравомислещото болшинство от връстниците си, ако откажат да участват в подобни разговори.

Съвет от Людмил Стефанов за всички родители

Поддържайте уважителни отношения със собствените си родители. Защото това е условие, без което не може, ако искате да стоите силно и авторитетно в живота на децата си.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

Този въпрос на мен ми звучи така: какво друго би препоръчал, освен книгите на Франсоаз Долто. Защото за мен тя е големият авторитет по въпросите на възпитанието и грижата за деца. Дълбочината на разбирането и интуитивните прозрения буквално преливат във всеки ред на нейните книги. Когато била на пет години, тя си дала сметка за огромното влияние, което оказват върху децата взаимоотношенията между значимите за тях възрастни. И още тогава решила, че когато порасне, ще стане „лекар-възпитател“. Измислена от нея професия, която отразява факта, че децата се разболяват заради начина, по който са възпитавани.

Така че освен нейните книги, бих препоръчал и книгата на Хаим Гинът „Децата и ние“. Заради простите и разбираеми принципи, които поднася на родителите с много примери от практиката.

Отношенията в партньорската двойка при появата на дете

Психологически проблеми при осиновените деца

Детският страх от умирането