Как да мотивирате детето си да успее в училище

Колкото и необходимо да е образованието, ходенето на училище не е любимо занимание на всички. Много деца – дори много умни деца – в крайна сметка губят интерес към училището и го възприемат като нещо, което просто трябва да се изтърпи. Тези деца често изразяват желанието си да напуснат училищната система възможно най-бързо. Те дори отказват да обмислят възможността за последващо образование след завършване на средно училище.
Родителите на немотивирани ученици често опитват множество тактики, за да насърчат децата си да проявят интерес към училището. Тези методи (умоляващи, наказващи, възнаграждаващи) често не достигат целта си. Въпреки че те могат да предизвикат временно подобрение, създаването на трайна академична мотивация изисква по-нюансиран и многостранен подход.
Ръководство за вдъхновяване на немотивирания ученик
Преди да започнете да се справяте с апатията на детето си към училището, от съществено значение е да отделите малко време, за да му съчувствате. Имайте предвид факта, че училището не е най-предразполагащата за децата среда и следователно чувството на неприязън към него е съвсем нормално. Децата са енергични, любопитни същества, които инстинктивно желаят да имат свободата да създават, играят и изследват. Силно регламентираната училищна система е задушаваща за много младежи. Важно е да видите тази ситуация от гледната точка на вашето дете и да се отърсите от чувството си на разочарование. Това ще ви позволи ефективно да си сътрудничите с него при намирането на решение.
След като направите горното, ще трябва да разгледате по-задълбочено индивидуалните причини на детето ви да развие необичайно силна антипатия към училището. Като идентифицирате източника на проблема, можете да помогнете на детето постепенно да развие по-голям интерес към ученето. Някои често срещани причини за неприязън към образованието включват:
Ниско самочувствие
Децата с ниско самочувствие често избягват всичко, в което смятат, че биха могли да се „провалят“- включително тестове, проекти и задачи в училище. Това поражда пораженчески цикъл, от който е трудно да се излезе. Колкото повече детето се опитва да избягва училищната работа (и колкото по-дълго я отлага), толкова по-вероятен е неуспехът. Този цикъл на негативни резултати става толкова завладяващ, че на детето видимо престава да “му пука” за училище или като цяло спира да се старае.
Липса на родителска подкрепа
Въпреки че повечето родители не искат да изглеждат неподкрепящи, твърде лесно е да направят тази грешка. Родители, които са твърде заети, за да помагат с домашните, например, могат да накарат детето да се чувства самотно с трудностите си в училище. Когато изглежда, че родителите не обичат да учат, децата често подражават на това.
Въпреки че може да звучи като клише, старанието да направите ученето да изглежда забавно може да наистина да промени начина, по който детето ви възприема училището. Четене на история заедно преди лягане, пътуване до музеи, създаване на модели или правенето на научни експерименти от типа „Направи си сам“. Тези дейности могат да помогнат на детето да развие любов към ученето, докато е в по-свободна, по-спокойна среда. Това ще улесни приспособяването към училище и развиването на интерес към учебните дисциплини.
Лоша среда в класната стая
За съжаление, наличието на негативни, прекалено критични или незаинтересовани учители може да изсмуче живота и радостта дори от любимите предмети на вашето дете. Ако детето ви е обичало училище и изведнъж започва да изразява силна неприязън към класната среда, добра практика е да прегледате начина, по който му се преподава. Учителите насърчават ли го да успее или са по-фокусирани върху утвърждаването на своето интелектуално господство над учениците? Възлагат ли се на вашето дете смислени и постижими задачи или му се предоставят скучни, кухи и/или прекалено трудни задачи? Ако учителите на вашето дете са източникът на внезапната му незаинтересованост в училище, е добре да промените неговите предмети или изцяло училището, преди това негативно отношение да се вкорени твърде дълбоко.
Прекален натиск
Важно е да прецените как вашето дете се чувства от опитите ви да го мотивирате (и опитите на учителите му да направят същото). Чувства ли се то вдъхновенo от вашите проактивни родителски методи или се чувства под натиск да успее на всяка цена? Чувствителните деца могат да възприемат дори добронамерени дискусии за важността на успеха в училище като опит за упражняване на натиск или критика. Ако случаят е такъв, детето ви ще се нуждае от по-нежен подход. В противен случай, то ще развие тревожност относно представянето си и ще започне да избягва задачите в училище.
Ако имате чувствително дете, вместо да поставяте акцент върху представянето му, опитайте се да го мотивирате чрез чувство за емоционална и интелектуална награда. Първо, помогнете му да извлече чувства на удоволствие и постижения от училищните си занимания. След това го насърчете да се съсредоточи върху тези чувства, а не върху концепциите за абсолютен „успех“ и „провал“. Освен това, трябва да напомните на детето си, че ще го обичате независимо от всичко. Прокарайте идеята, че не е задължително да е перфектен ученик, за да бъде обожаван от родителите си. Просто трябва да бъде себе си.
Независимо от причината за недоволство на вашето дете от училището, ще бъде важно да се съсредоточите върху неговите силни страни.
По този начин постепенно ще изградите доверие и ще намалите ниското самочувствие. Ще му осигурите и възнаграждаващо чувство за постижение, което ще го подтикне да търси подобни награди в бъдеще. Помнете, че дълбоко в себе си всички деца искат да успеят и да накарат родителите си да се гордеят с тях. Някои просто се нуждаят от малко допълнителни напътствия и насърчение, за да вървят по правилния път. Останете търпеливи и позитивни, докато отстранявате апатията на детето си и несъмнено ще му помогнете да намери пътя към академичната реализация.
Източник PsyEd.
Благодарим за доброволния превод на Михаела Илиева!




