Перфектни родители не съществуват

Простете си тези 6 грешки

Родителството и вината вървят ръка за ръка. Може би сте загубили контрол и сте крещяли на детето днес. Или може би ви е трудно да му обръщате достатъчно внимание. Или напротив – притеснявате се, че правите твърде много.

Каквато и да е причината, повечето родители изпитват вина постоянно. Разговаряли сме с толкова много родители, които чувстват вина за нещо, което са направили. Те се притесняват, че са се провалили като родители.

“Не става въпрос за вина, а за поемане на отговорност” Джеймс Лемън

Поемането на отговорност премахва вината и помага на родителите да се фокусират върху следващата стъпка. Простете на себе си за тези 6 грешки на родителството. Това означава да оставите вината настрана, да простите на себе си за собствените си грешки или недостатъците, които си мислите, че имате, и да продължите напред.

Родителската вина

1. Простете си, че си изпускате нервите

Простете си, че си изпускате нервите и крещите на децата от гняв или безсилие. Всички понякога се чувстваме така и имаме негативни емоции по отношение на  децата. Нормално е да се чувствате ядосани, безсилни или разочаровани, когато децата не се държат, както очаквате. И със сигурност не е възможно да сте спокойни през цялото време.

Ако сте като повечето родители, вероятно повишавате тон, викате и дори крещите на децата от време на време. Нека да сме честни, децата се справят страхотно с лазенето по нервите. Вашето дете ви изучава и знае точно какво ще ви ядоса.

Нормално е да се чувствате виновни след като сте изтървали нервите си. Но имате възможност да моделирате отговорност и умения за решаване на проблеми у детето. Например, можете да отидете при детето, искрено да се извините и да поемете отговорност за изпускането на нервите. Можете също да му кажете как ще решите този проблем ефективно следващия път. Може да кажете: “Следващият път, когато се ядосам, ще се отдалеча, за да се успокоя”.

Използвайте този момент да научите детето как да се разкайва, извинява и да поема отговорнст. Запомнете, че когато се извинявате, не трябва да използвате думата “но”. 

2. Простете си, че не сте постоянни по отношение на дисциплината

Част от задачите на родителите е да поставят граници на децата. И е нормално да ни е трудно да бъдем постоянни. Може би сте уморени, претоварени или не сте сигурни как да се справите с поведението на детето. Може би имате дете, което се противи и ядосва, когато му поставите граници. Тези фактори допринасят постоянството да е още по-трудно.

Ако това ви е познато, запомнете — ако детето ви не ви се сърди изобщо, тогава може би не се справяте достатъчно добре. Когато поставяте здравословни граници за детето, ще има случаи, в които то ще се чувства тъжно или ядосано. Вашата роля е да отстоявате тези граници. 

За да бъдете по-постоянни, задайте си няколко въпроса. Каква е причината да не успявате да се придържате към последствията или изпълнението? Дали е защото сте забравили какво сте казали, че ще направите? Или сте твърде изморени, за да ги спазвате? Идентифицирайте пречките и съставете план как да се справите с тях една по една.

Никога не е твърде късно да започнете.

Изберете област, в която да се фокусирате, например, когато децата ви отговарят насреща. След това започнете бавно да налагате нови граници.

Решете предварително как ще държите детето отговорно, ако то не се съобразява с правилата. И очаквайте, че в началото детето ще се съпротивлява. Ако не е свикнало да има правила, може би ще трябва повече време за адаптация, през което време ще си го изкарва на вас. Но бъдете твърди и нещата ще се успокоят. Не е лесно, но никога не е твърде късно да налагате нови правила и да бъдете постоянни.

3. Не обвинявайте себе си за поведението на детето в трудни моменти

Когато семейството преживява труден момент като развод, преместване, загуба на работа или смърт, е възможно да обвинявате себе си за поведението на детето. Или другият родител на детето се е изнесъл и чувствате, че трябва да компенсирате липсата му по някакъв начин. В тези ситуации е възможно да компрометирате стандартите и правилата, защото детето преминава през труден период. Чувствате, че то заслужава почивка.

Каквато и да е ситуацията – запомнете, че това е част от живота. Колкото и да е трудно, лоши неща се случват на всекиго. Разбира се, бъдете емпатични и се вслушвайте в детето, потърсете помощ при нужда. Това не означава да му позволявате да се държи лошо. Това е труден урок за децата, но никой няма живот като на кино, и мъниците не трябва да израстват в балон, който ги предпазва от всички трудности и негативни моменти. Като родители, колкото и да ни се иска, няма как да избегнем конфликт, трагедия и загуба. Да се опитваме да компенсираме за житейски трудности, като позволяваме твърде много, е грешка.

Когато времената са тежки, децата имат нужда от подреденост. Имат нужда от граници. И все още имат нужда някой да поддържа рутината им. По тази причина, децата трябва да следват правила и да носят последствията, когато не го правят. Направете всичко възможно да запазите баланса, да се вслушвате в детето и да го насочвате по време на кризата.

Не можете да контролирате другите хора или света около вас, но можете да контролирате себе си и как възпитавате детето. Винаги е добре да се фокусирате върху това, което може да контролирате и да си напомняте, че правите най-доброто, на което сте способни и това е достатъчно.

4. Простете на себе си, че правите твърде много за детето

Да правите твърде много за детето е още един капан, в който родителите падат лесно. Това е особено вярно за родители, които изпитват вина.

Всеки ден казвате на децата си да изпълнят своите задължения, например. Казвате им веднъж, после още три пъти, после шест пъти и накрая е по-лесно да се откажете и да го свършите сами. Или може би детето има проблеми с училищен проект, плаче и се оплаква колко е трудно. И вие му помагате. И двамата се уморявате, и за да се завърши проекта, в крайна сметка го правите вместо него.

Важно е да не се месите и да не спасявате детето от предизвикателствата. Каквито и да са те – ако правите твърде много, за да помогнете на детето, ще оставите у него усещането, че то не е достатъчно умно или не се справя достатъчно добре. Следователно, следващия път, когато искате да помогнете на детето с нещо, с което то може да се справи само – помислете как да го насочите, а не да го правите вместо него. Не му отнемайте възможността да научи важен житейски урок.

Дори и да правите твърде много за детето, прощавайте на себе си. Утре ще бъдете по-добри. Тези навици са трудни за разрушаване.

5. Простете на себе си за неефективните наказания

Когато родителите се почувстват разстроени и безсилни, прекаляват в опита си да намерят решение как детето да промени поведението си веднага. Повечето родители, в някакъв момент, са казвали следните неща:

• “Наказан си доживот!”
• “Това е, никакви устройства за три седмици!”
• “Ако не спреш веднага, събирам ти всички играчки и ги хвърлям в боклука!”

Всички сме го правили, което обяснява защо “Наказан си доживот!” е толкова класическа фраза за родителството. Когато направите това, а то е неизбежно, започнете с това да си простите. Няма перфектен родител. В крайна сметка, всички казваме неща, които не мислим, когато сме тъжни или ядосани. И тогава, опитайте се да си припомните този съвет за следващия път — когато заплашвате или наказвате в най-нагорещения момент, нещата, които казвате, че ще направите, са неща, които реалистично не може да приложите. Следователно, наказанията нямат ефект.

Не използвайте думи, които не са ефективни при научаването на детето, че трябва да промени държанието си . Твърде гръмките наказания действат като заплаха. В най-добрия случай, тази заплаха е неефективна, тъй като не може да я приложите. Но в най-лошия случай, учи детето, че заплахите са начин, по който трябва да се справяме с хората. И го учи, че това, което казвате, няма никаква тежест.

Какво трябва да направите? Поемете дълбоко въздух и спрете да раздавате наказания, когато сте най-ядосани. Отдалечете се и се успокойте. И тогава, продължете с добре обмислени, реалистични и смислени наказания, които детето да понесе за поведението си.

6. Простете си, че се чувствате сякаш не давате достатъчно

Много родители се чувстваш, сякаш не съумяват да прекарат достатъчно време с децата си. Това е част от света, в който живеем. Работим здраво, за да издържаме семейството – модерният начин на живот е забързан и хаотичен.

Но не забравяйте, че сте просто човек.

Не всичко може да се свърши в един ден. Нека списъкът ви със задачи и очакванията ви са реалистични. Опитайте да отделяте време за детето всеки ден, независимо дали е да играете заедно след вечеря, да му помогнете с домашното, да му приготвите храна или да се разходите заедно. Опитайте да отделяте време за цялото семейство често, като се редувайте кой да избира какво да правите. Изключете телефоните, затворете лаптопите и се забавлявайте.

Ако оставим настрана дали имаме достатъчно време, имаме ли наистина достатъчно пари? За повечето от нас, винаги има сметки за плащане и разходи, които не сме предвидили. Животът коства пари и изглежда, че родителите са в надпревара кой ще даде на детето си най-много и от най-доброто. Най-хубавата къща, най-хубавия телефон, най-хубавите дрехи, най-хубавите играчки и т.н. Често, най-добрият приятел на детето ви ще има нещо супер готино, което вие не може да си позволите, и детето ще завижда и ще се чувства сякаш не се вписва.

Може да се чувствате виновни, че не може да купите на детето си неща, които приятелите му изглежда притежават. Може да изберете да се фокусириате върху това, което детето ви няма и да се чувствате зле. Или може да изместите фокуса. Попитайте себе си “Какво е най-важното тук? На какво искам да науча детето си?” По-важно е да научите детето си на ценности: да работи здраво, да спестява, да внимава как харчи, да бъде благодарно за нещата, които има, и да дава на тези, които нямат. Имайки предвид всички тези неща, наистина ли е важно детето ви да има последния iPhone?

Вместо да се тормозите да измислите как да купите тази модерна вещ за детето си, защо не помислите как да помогнете на детето да изкарва и спестява пари само́? Може би ако изкарва парите си само́, може да го възнаградите като дадете сума и от вас.

Въпросът тук е фокусът върху материалните неща да се измести към ценностите. Бъдете родителят, който искате да бъдете, не този, който си мислите, че другите очакват да сте.  

В крайна сметка, няма перфектни деца и перфектни родители. Родителството се учи в движение. 

Всички правим грешки. Всички правим неща, за които съжаляваме. Това е нормално. Хубавото е, че утре е нов ден и можем да изберем да простим на себе си. Да се поучим от грешките си и да продължим напред.

Източник: empoweringparents.com

Благодарим за доброволния превод на Екатерина Мутафчиева!