Всички родителите искаме да имаме послушни деца

Какво влагаме в понятието послушно дете?

Съгласни ли сте, че уважението между двама души е основа на добрите взаимоотношения и сътрудничеството? В общуването с възрастни имаме респект и дори, когато не сме съгласни, подбираме внимателно думите си и се стараем да подходим с разбиране. А много често към децата си се държим като към подчинени. В стремежа си да имаме послушно дете, сме склонни да отправяме директни обвинения, когато не са изпълнили нашите очаквания. Когато не са съгласни с волята ни ги принуждаваме да се подчиняват чрез заплахи и наказания. Например: 

• „Ако не си подредиш играчките, ще ги изхвърля!“ 
• „Дръж се прилично или си тръгваме!“
• „Толкова си непослушен, не ме ли чуваш какво ти говоря?“
• „Срам ме е от теб, повече няма да те заведа никъде!“

По този начин родителят се чувства зле и напрегнат и вкарва детето в ролята на „непослушно“.

Как се отразява това на характера на детето?

Когато поведението на родителя казва: 

• „Ако не правиш, това което Аз казвам – следва наказание!“ или „Ще ти се разсърдя, щом правиш така!“; „Няма да ти говоря!“ – Тогава в детето остава усещането, че родителят няма да го обича, и ще оттегли своята подкрепа и грижа, ако то не се подчинява.
• „Аз знам кое е най-добре за теб и ти ще следваш моите разбирания“. Това говори на детето – Ти не знаеш, не разбираш, ти грешиш, прави каквото ти казвам и не се доверявай на своите собствени усещания. 

Това критикуващо и осъждащо поведение от страна на родителя също би ограничило желанието на детето да се себеизразява, както и да проявява инициатива. Системните бурни реакции на родителя биха довели до неувереност, страх у детето, че ще направи нещо грешно. В него ще се натрупа усещането, че не го приемат и не одобряват действията му, което би формирало в бъдеще пасивно поведение, на човек, когото го е страх да поема рискове. 

Как да поставяме границата с уважение и да имаме послушно дете?

Винаги мога да избера позитивната дисциплина и да зачета нуждите на детето. Така бих получила разбиране и съдействие от негова страна или това, което разбираме под послушно дете. 

Винаги имаме избор как да реагираме

Пример: На детски рожден ден сме със семейството ми. Виждам сина ми на 4 години как отива до канелката със сок, развива кранчето без да подложи чаша отдолу. Лимонадата започва да тече по плота.  Имам 2 възможности как да реагирам.

1-ви Вариант – Реагирам с осъждане и имам непослушно дете

Какво си мисля за действията на детето? – „Това дете изобщо не слуша! Как може такова нещо, какво ще си кажат хората – че е невъзпитан! Ядосвам се, отивам и му казвам: „Защо не слушаш? Щом правиш така си тръгваме!“ – Какво постигам така? Тук няма диалог. Целта на родителя в тази ситуация е да наложи контрол. Единствено да спре поведението, което обаче е само повърхностно проявление на потребностите на детето.

2-ри Вариант – Реагирам с приемане и разбиране и имам послушно дете

В същата ситуация, аз мога да избера друг подход. Ако вярваме, че децата и хората по природа са добри, тогава ще погледна детето си с намерението да го разбера.

Пирамидата на потребностите на Маслоу

Отивам при детето, слизам на нивото на очите му и казвам: “Стоп, лимонадата се разлива.“ – Назовавам наблюдението си без осъждане. Моята идея е да поставя границата със спокойствие, като същевременно искам да разбера нуждата на детето и да го подкрепя. 

В примера, който дадох – Първо имам разбиране за контекста, в които се намираме. 

1. Странични фактори – Часът е 19:30, късно е. Детето е уморено. На рожден ден сме, има силни звуци, музика, организирани игри, много деца, други родители. Сензорно детето е претоварено и реагира превъзбудено.
2. Каква нужда има детето? Каква потребност може да има, която се опитва да удовлетвори чрез своите действия? 

• Любопитство – Да иска да изследва механизма
• Автономност – Да иска да се справя сам
• Игра – Иска да се забавлява
  

Опитвам се да се поставя на негово място.

– Питам го: Жаден ли си? Любопитен си как работи кранчето на канелката? Искаш да налееш сам? Искаш да покажеш, че ти можеш да наливаш? 

        3. Как да намерим решение заедно? Какво можем да направим и аз и той, за да съм спокойна и той удовлетворен? Забавно ли ти е да играеш? Да, това е интересен механизъм – когато завъртиш, потича лимонада. Тук отдолу, би ли сложил чашата? Ще ми налееш ли малко сок? Благодаря! Предлагам да останем още 15 минути да поиграеш и след това тръгваме.

По този начин подхождам с уважение към детето, което има естествена нужда да изследва света около себе си и същевременно взимам мерки, но си и давам сметка, че ако детето е твърде превъзбудено, то аз съм пропуснала момента да си тръгнем навреме и отговорността е в мен като родител.

Помнете, че са важни не само думите, които ще кажем, а най-вече енергията зад тях. А в нея е нужно да има грижа и уважение към детето, както и че го приемаме и продължаваме да го обичаме и подкрепяме като личност, без значение от действията му в тази конкретна ситуация.

Защо е важно детето да расте в среда с взаимно уважение?

Когато отношенията родител-дете се основават на взаимно уважение и детето знае, че „мама и татко няма да ме осъдят и да ми се скарат, а ще ме изслушат“, тогава се изгражда доверие.

Как да се справим с предизвикателното поведение на детето?

Доверието и зачитането на нуждите естествено водят до “послушно дете“ или разбиращо, балансирано дете, което всички родители искаме да имаме. Детето ще бъде склонно да слуша родителя с уважение и да съдейства, когато ежедневно получава същото отношение от обкръжаващите го възрастни.

Когато порасне, детето ще търси у своите приятели и партньор този тип отношение, в което е възпитано и вие проявявате в момента към него. Децата се учат на емпатия ежедневно от родителите си. Как да проявяват търпение, да изслушват и да търсят решения – този урок те получават от отношението на своите родители към тях.

Автор на текста е Мина Златева-Иванова – част от екипа на Осъзнати родители и водещ на курса „Как да говорим с малкото дете?“.