Как да определим дали детето има дефицит на изпълнителни функции

Чудили ли сте се някога защо детето ви не е така организирано, като вас? Защо му е  трудно да се справя с ежедневните си задачи, като например да си напише домашното или да свърши домашните си задължения? Защо понякога му е трудно да завърши дори чисто доброволни проекти? 

Може би знаете, че то се държи по този начин, защото мозъкът му все още не е напълно развит. Много родители не разбират конкретно кои умения контролират способността за планиране, организиране и изпълнение на задачи. Освен това, повечето родители не са сигурни доколко подобно поведение е нормално и каква посока на развитие трябва да следва.

Изпълнителните функции: Контролният център на мозъка

Изпълнителните функции се формират главно от дейността на фронталния лоб. Тази област на мозъка действа като своеобразен контролен център, който насочва умствените ресурси към всяка стъпка от изпълнението на сложна задача. По този начин изпълнителните функции управляват вниманието, работната памет, предвидливостта и способността за ретроспекция, организацията на времето – включително преценката колко време ще отнеме изпълнението на задачите и планирането на последователни действия. Те са неразделна част и от управлението на импулсите и емоциите. Създават по-добро самосъзнание и ни помагат да идентифицираме рисковете.

Уменията, свързани с изпълнителните функции ни позволяват да мислим, преди да действаме; да използваме миналия си опит, за да реагираме адекватно на настоящите ситуации и да игнорираме разсейващите фактори.

Слабите изпълнителни функции могат да накарат децата многократно да отлагат изпълнението на училищен проект, защото наистина вярват, че няма да им отнеме много време да го завършат. Те не са в състояние да преценят реално колко време ще отнеме изпълнението на всяка стъпка от проекта. Децата с дефицит на изпълнителната функция обикновено също така трудно спазват правилата и проявяват слаба поносимост към стрес. Тези две неща в комбинация могат да ги накарат да изглеждат дръзки и експлозивни. По-вероятно е да се откажат от задачите, преди да ги завършат, поради чувство на неудовлетвореност или скука.

Ако някога сте се грижили за тригодишно дете, знаете, че всички горепосочени поведения са напълно нормална част от развитието. Ето защо малките деца се нуждаят от помощ при връзването на обувките си, обличането и други „лесни“ действия. В противен случай, когато не успеят след втория или третия си опит да промушат ръцете си през ръкавите, вероятно ще се откажат – и ще се разплачат.

Може би сте се досетили, че фронталният лоб има тенденция да се развива сравнително бавно и неравномерно. Дори 18-годишен младеж понякога ще изглежда импулсивен и капризен в очите на по-възрастен човек, защото все още изпитва леки дефицити в тази област. Невероятно е, но човешкият мозък остава в състояние на активно развитие, докато достигне около 25-годишна възраст. 

Нещо повече, децата в ранна възраст и тийнейджърите могат да изглеждат много нестабилни по отношение на зрялост, защото техните умения за изпълнителните функции могат да варират от ден на ден, в зависимост от това колко са уморени, гладни или претоварени.

Дефицитите на изпълнителните функции стават проблемни, когато не съответстват на поведението, подходящо за възрастта. Когато например седемгодишно дете не може да си завърже обувките без чужда помощ или 18-годишен младеж все още не може да прецени колко време ще му отнеме домашната работа, тогава вероятно става дума за по-дълбок проблем. 

Разговор на Ели Мантовска с Жулиета Темникова, детски психолог и психотерапевт.

10 признака, че детето ви има проблеми с изпълнителните функции

1. Детето ви е склонно към рисково поведение. Често се впуска с главата напред в ситуации, без да ги осмисли или да предвиди възможните последствия.
2. Детето ви в юношеска или тинейджърска възраст се затруднява да изпълнява задачи, които включват няколко стъпки. То бързо се претоварва с големи задачи, дори и извън учебната среда. Например, когато го помолят да почисти много разхвърляна стая, то не може да разбере откъде да започне и се разочарова още преди да е започнало.
3. Детето ви трудно си поставя цели, инициира задачи и ги завършва. То може да има много мечти и идеи, но рядко ги превръща в реалност.
4. Детето ви е свръхчувствително към критики. Често се фокусира толкова силно върху емоциите си, когато получава обратна връзка, че пропуска ценна информация.
5. Детето ви трудно обработва вербална информация, например не може да си води подробни бележки в клас и често се налага да му повтаряте многократно словесни инструкции.
6. Детето ви е много по-неорганизирано от връстниците или братята и сестрите си на тази възраст и често забравя неща.
7. Детето ви постоянно „оставя нещата за последния момент“, без значение колко често го предупреждавате да не го прави.
8. Детето ви демонстрира закостеняло мислене. Трудно му е да се адаптира към променящи се ситуации или да преразглежда плановете си без предварително предупреждение.
9. Порасналото ви дете често се „срива“ или избухва, напълно завладяно от емоциите си.
10. Голямото ви дете не винаги разпознава своите нужди или нуждите на другите. Трудно му е да съчувства и понякога може да изглежда егоистично. 

Какви са причините за забавяне в развитието на изпълнителните функции?

Редица разстройства на развитието и обучителни трудности могат да прекъснат нормалното развитие на изпълнителните функции. Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е една от най-често срещаните и най-известните причини за дефицит на изпълнителните функции. Въпреки това, други форми на невро дивергенция, като например аутизъм, също могат да причинят различна степен на увреждане в тази област. Всъщност дори при някои деца, които нямат идентифицирано разстройство, се наблюдава забавяне в развитието на изпълнителните функции.

За родителите може да е много трудно да разберат дали детето изпитва затруднения, или просто се държи по начин, който не е подходящ за възрастта му. Като цяло, ако имате притеснения относно нивото на функциониране на детето си, е добре да започнете с разговор с неговите учители. Ако то има социални или академични проблеми, които биха могли да бъдат свързани с лошото функциониране на изпълнителната способност, учителите на детето ви вероятно вече ще са наясно с проблема. По същия начин, разговорът с учителите на детето ви може да му осигури допълнителната академична подкрепа, от която се нуждае, докато проучвате основната причина за неговите дефицити.

Накрая трябва да назначите за детето си цялостна психо-педагогична оценка. Подобни оценки не само помагат на лекарите да поставят точна диагноза на нарушенията на способността за учене като ADHD, но и предоставят подробна информация за индивидуалните силни и слаби страни на детето ви. Като обърнете внимание на слабите страни на детето си на ранен етап, можете да му помогнете да „пренастрои“ мозъка си и да преодолее трудности с изпълнителните функции.

Източник.

Благодарим за доброволния превод на Даниела Димитрова.