Ели Мантовска: не трябва да сме перфектни

Ели Мантовска е родител на 3 деца (момче на 2 г. и близначки на 6 г.), обучаващ, управляващ проекти и екипи, лектор по Организационно поведение. Тя е създател на консултантска практика 5под5 и на курса Сладки думи (за проговаряне и общуване с малкото дете). Ели Мантовска е автор е на концепцията “покана за игра с книга” към FoxBookCafe и на подкаст за детски аудио книги “Лисиците четат”. Основател на фейсбук групата Читателски клуб Детето и ние.

Защо избра да се занимаваш с темите за четене и говорене?

Защото темата за общуването е като една нишка, която винаги ме е следвала в моето личностно и професионално развитие. Речта и говорът са част от механизмите ни за общуване. А четенето е моята суперсила – като човек и като родител. С книгите намирам себе си, бягам от реалността, когато ми е нужно, давам сила на въображението си. Винаги съм се свързвала с децата, като им чета, но през първото извънредно положение си дадох сметка, че тази моя страст мога да използвам като основа за всичко – за учене с децата, за забавление, за разреждане на нажежената обстановка, за почивка. По принцип у нас имаме книги във всяка стая (и в кухнята). Често се улавям да взимам една книга и да зачитам на глас, било за да сменя атмосферата, било за да не се развикам 😊 И тогава 3 чифта очи идват да следят илюстрациите, 3 малки нон-стоп говорещи усти замлъкват за кратко, 3 чифта ръце се заемат с пъзел, оцветяване или просто се кротват.

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

В хубавите дни – желанието да помогна на някого – на децата, на други родители, на себе си. Вярата, че това, което правя има смисъл. А в лошите дни – ароматът на кафето 😊

Кой според теб е най-големият мит за родителството?

Мит, който често срещам у себе си и другите родители е, че трябва да сме перфектни. И този мит ме ядосва и потиска: защото всяко родителско „трябва“ е начин да се затормозим и ограничим. И въобще концепцията, че някой може да е съвършен е невъзможна! Ако аз например съм дете, което расте с перфектен родител, как ще се науча да се справям с трудности? Какво ще знам за човешките емоции? Колко ще съм обременена от очаквания, които ще изградя, че всеки аспект от живота ми следва да е идеален? Докато, ако родителите ми си позволяват да покажат слабост, гняв, наясно са, че правят грешки, то аз ще израсна като човек, който познава тези аспекти и е наясно с механизми за справяне. Ще уча от примера на родителите си, които учат с мен, детето.

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?

Достъпът до твърде много и често – противоречива информация. Родителят иска да махне памперса – едни специалист смятат, че това може да стане от раждането, други – след като бебето започне да седи стабилно, трети – когато демонстрира определени умения и не по-рано от 2 годишна възраст. А как бих разрешила предизвикателството: като ни напомня да сме мили към себе си и като си позволим да експериментираме и да грешим. Ако на мен ми изглежда подходящо да започна да слагам детето на гърне на 18 месеца, но пък това е точно началото на извънредното положение и сама с три деца не си представям как ще смогвам. Все пак, пробвам да махна памперса точно тогава и разбирам, че просто ми коства твърде много нерви, съобразяване с куп неща, много усилия. Ами, добре. Опитала съм, явно не съм готова, а и детето има нужда от още време. Прощавам си, че няма да действам по „идеалния“ начин, който съм мислела, че е най-правилен. Прощавам си, че ще се откажа, може би дори без да съм била достатъчно последователна. И изчаквам до момента, когато ще мога без толкова стрес за мен самата да работим по въпроса.

Съвет от Ели Мантовска за родителите

Нека бъдем мили към себе си, включително и към бъдещето си „аз“. Какво имам предвид? За да спестя нервното напрежение следващата сутрин, да извадим с децата подходящите дрехи още от вечерта. Ако знам, че поемайки този ангажимент, може би ще се окажа със „сламката, която ще счупи гърба ми“, да се спра навреме и да откажа. Да си дам време да се вгледам в себе си като в най-милия ми човек. Ако усетя, че говоря на себе си с „трябва“ и „другите майки…“, да се спра и да си кажа: „Аз се справям чудесно! Аз съм най-страхотната майка за тези деца!“. Ето, сега ще се възползвам да си го каже, кажете си го и вие 😊

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

Ах, само една ли? Затруднявате ме много! Хайде, ще ги сведа до две 😊 „Как да развием потенциала на детския мозък“ от д-р Даниъл Сийгъл, д-р Тина Пейн Брайсън и „Спокойни родители – щастливи деца“ от д-р Лора Маркам.

Игри, които стимулират появата на реч

Как да запаля и поддържам интереса към книгите и четенето у детето в училищна възраст?

Как да определим дали детето има дефицит на изпълнителни функции

Онлайн обучение „Семейството и четенето“

„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.“ – Алберт Айнщайн

ЗАЩО ДА ПРЕМИНЕШ ТОВА ОБУЧЕНИЕ 

• За да научиш за най-честите митове и грешки по отношение на четенето;
• За да разбереш как четенето и ранното детско развитие са свързани;
• За да разбереш повече за книгите, езикът в тях и какво е важно при избора на книга;
• За да разбереш как да помогнеш на детето си да се развие в чуждоезикова среда или пък ако има затрудения с четенето.