Как ни манипулират децата?

Като родители, всички ние сме виждали децата си да използват не много конструктивни методи за убеждаване. Дали става въпрос за започване на спор с цел разсейване на вниманието или симулиране на болест, за да избегнат училищните или други задължения – децата за безкрайно изобретателни, когато искат нещо да стане по техния начин. За съжаление, тази склонност може да доведе до това, родителите да се чувстват разстроени, изморени и безпомощни. В резултат на това много родители започват да се поддават на изблиците и изискванията на детето си, а поведението продължава да ескалира. 

Когато детето манипулира е от съществено значение да разберете, че той или тя не го прави, за да ви причини вреда. Детето ви се опитва да манипулира ситуациите, които го смущават, а не вас конкретно.

Представете си, например, какво става в ума на тринайсет годишно момче, чиито приятели имат най-новата игрална конзола, а то – не. То се чувства изостанало от груповите дейности и е убедено, че неговото място в социалната йерархия е сериозно застрашено. То следователно действа посредством чисто отчаяние, просене, подмазаване, гневни изблици и правейки всичко друго, на което е способно, за да склони родителите си да му купят нещото, от което се “нуждае”. Когато анализираме обективно такава реакция, тя е много по-разбираема и естествена, отколкото ако момчето просто е свило рамене и се е отказало първият път, в който родителите са казали “не”. Още повече, неговият опит да контролира ситуацията и да остане социално ангажиран демонстрира стремеж към независимост, убедителност и комуникативни способности – умения, които когато са правилно развити, ще му бъдат от полза в живота на възрастен. 

Как характерът на децата може да промени възпитателния подход на родителите

Как се объркват нещата тогава? Как здрави деца със силна воля се превръщат в емоционални тирани? Обикновено отговорът е прост. Те са научени, че манипулацията е най-ефективният начин да получат това, което искат. 

За да илюстрираме това, нека се върнем към сценария по-горe. Какво мислите, че ще се случи, ако момчето в крайна сметка измори родителите си и те с недоволство се примирят с исканията му за игрална конзола? Тогава, когато то поиска нов чифт „готини“ маратонки месец по-късно и опита същата тактика, ще постигне подобен успех? Дори и да са необходими седмици, докато момчето „умори“ родителите си и се сдобие със всеки един от тези предмети. То ще научи, че ако просто опитва достатъчно усилено, манипулацията в крайна сметка ще даде благоприятни резултати. Тъй като децата много бързо усвояват нови навици, вероятно ще са необходими само няколко такива победи, за да може момчето да интегрира напълно този урок.

От друга страна, ако родителите на момчето решат:

• Да останат твърди в техния отговор „не“;
• Оставят момчето да почака, докато възникне истински специален повод; 
• Създадат система, чрез която момчето може да заслужи конзолата (чрез домакинска работа или добри оценки);

резултатът вероятно ще бъде много по-различен. Поставяйки разумни граници и очаквания, родителите на момчето могат да го спрат директно да свързва манипулативното поведение с получаването на награди.

Как да предотвратим излизането извън контрол на манипулативното поведение?

Рано или късно, манипулативното поведение може да се превърне в много по-нюансиран и комплексен случай в сравнение с простото разиграване, за да се осигури незабавна полза. Децата могат да се научат да симулират болест, да се правят на глупави, да използват своя чар, за да получат желаното в най-различни ситуации. Родителите следователно се нуждаят от многостранна стратегия за отстраняване на манипулативното поведение, преди да се превърне в утвърден модел.

Тези пет съвета ще ви помогнат да установите и да поддържате здравословен баланс на авторитет във вашето семейство.

1. Поддържайте реалистични очаквания.

Никой не обича да чува „не“, когато иска нещо. Ето защо, вашето дете най-вероятно няма просто да надрасне склоността да се опитва да ви убеди. Не реагирайте на това с незабавно раздразнение. Това е напълно нормално, здрвословно поведение. Вместо това, повтаряйте отговора „не“ спокойно и последователно, ако сте решили, че наистина икате да кажете „не“. В крайна сметка ще изморите детето си, а не обратното.

2. Не обосновавайте прекалено много отказите си.

Не дължите на детето си продължителна дискусия относно това защо сте казали „не“ на молбата му. Кратко и просто обяснение е напълно достатъчно. Детето ви вероятно няма да разбере причините за вашия отказ – нито ще го е грижа. Всичко, което ще чуе е, че дискусията е все още отворена. Всичко, което ще иска е да намери начин да промените вашето „не“ на „да“. Следователно само ще загубите времето си да го убеждавате да се съгласи с вашето решение. Оставете го да бъде разстроено, да се успокои и откажете да преговаряте по-късно.

3. Бъдете твърди, но винаги оставяйте спокойни.

Ако детето ви многократно се опитва да обжалва решението ви, трябва да се научите да казвате „не“ категорично. Не позволявайте на детето ви да ви разстрои или изтощи, така че да промените отговора си на „да“. Ако се чувствате превъзбудени от поведението му, поискайте почивка и излезте от ситуацията, докато не се почувствате готови да кажете “да” спокойно и уверено. Запомнете, ако детето ви ви провокира да показвате гняв, има шанс след това да се почувствате виновни и да отстъпите в опита си за извинение.

4. Решете колко гъвкави сте по въпроса, преди да го дискутирате с детето си. 

Не всяка молба трябва да бъде посрещната с „не“, за да бъдете ефективен родител. Напротив, понякога е добре да позволите на детето си да упражнява комуникативни си умения като дискутирате въпроси, относно които сте гъвкави. Ако детето ви ви вижда като абсолютно твърд и непоклатим, то в крайна сметка може да се разбунтува, за да утвърди своята независимост. Вие трябва, въпреки това, да установите ясни граници в своя ум, преди да преговаряте с детето си . Колко сте склонни да дискутирате проблема? Какво очаквате от вашето дете, за да получи „да“ за отговор? Това може да е просто – като уважителен тон или сложно – като добри оценки на тестовете през следващия месец. Важното е да знаете предварително какво точно искате от детето си. Ако детето ви наруши тези граници, затворете дискусията и спрете да се ангажирате с нея – не продължавайте преговорите.  

5. Бъдете подготвени да ставате по-снизходителни с времето.

С напредване на възрастта на детето ви ще трябва да станете по-отворени да му разрешавате различни неща в определени области. Уверете се, че вашите отговори „не“ са съобразени с нивото на развитие на детето ви, в противен случай, то няма да може да расте ефективно. Например, напълно подходящо е да забраните на четири годишно да отиде в парка само, но на четиринадесет годишно дете може да му се предостави много повече свобода, за да изследва своята независимост. Не позволявайте на страховете, тревогите ви или нуждата от контрол да пречат на вземането на решения. 

Ако вашето дете вече е утвърдило модел на манипулация, методите по-горе вероятно ще бъдат посрещнати със значителна съпротива, когато ги приложите за първи път. Това също е нормално – останете твърди и не позволявайте ескалиращото поведение на детето ви да надделее. Вашето дете трябва да започне да се учи, че имате ясни и ненарушими граници. В същото време обаче, е нужно да имате предвид, че по-добрата дисциплина не означава да пренебрегвате детето си. Все пак трябва да го изслушате –  стига то да е уважително – и да му съчувствате. Вашето дете се нуждае от ограничения, но то също има нужда да знае, че не сте негов враг. С практика ще се научите как ефективно да балансирате твърдостта с търпението и съчувствието. 

Източник PsyEd.

Благодарим за доброволния превод на Михаела Илиева!

6 начина, по които детето ви тийнейджър ви манипулира