Преминаването през развод е подобно на преживяване на смърт в семейството. Страдание, тъга, огорчение и гняв настъпват на различни етапи. Но най-опасно е, когато са замесени децата. Те са по-ценни и значими от всички материални придобивки или пари, за които може да се спори – но е лесно да се забрави какво е най-добро за детето, когато родителите се фокусират върху това да докажат , че са прави и да получат това което смятат, че им принадлежи.

Бях на около 3 години, когато родителите ми се разведоха. Никога не съм знаела, какво е да живееш в дом с двамата си родители. Единствените бракове, на които бях свидетел бяха техните повторни с доведените ми родители. Това беше моята реалност. Идеята за бивши съпрузи и съпруги да се разбират и да бъдат приятели беше като извънземна концепция за мен. Това не съществуваше в моя сят, затова като дете вярвах, че това не съществува никъде. Биологичният ми баща винаги твърдеше, че не е нормално бивши половинки да останат приятели, особено тези, които споделят попечителство над деца.

Когато навърших 18 години, имах ужасно и драматично скарване с баща ми и то ме накара да прекъсна връзката си с него. Това, което щях да открия по време на студентските ми години бе, че има голям брой смесени семейства с доведени и биологични родители, които се разбират и даже са приятели. Дори моята кръстницата направи мил жест като покани на сватбата си бившата жена на бъдещия си съпруг – майката на децата му. След като със собствените си очи видях такива взаимоотношения, идеята ми за това какво е нормално се промени.

Според родителите ми, чувството което са изпитали на сватбата си е било, че не трябва никога да се женят един за друг. Зачеването ми е било случайно – признание, което майка ми направи, след като години наред ми казваше, че е било планирано. Техния развод и последвалите години на съвместно попечителство бяха изпълнени със злонамереност, враждебност и липса на разбиране на „по-голямата картина“. Те бяха двойка събрана в ада. По думите им, аз съм единственото хубаво нещо от тяхната връзка.

Накрая резултатът беше хиляди долари похарчени за адвокати и години емоционална война, която остави всички участници, изпълнени с обида и предпазливост. Но, най-голямата вреда беше сторена на мен. Останах с пагубните чувства и белези на несигурност, ненавист към себе си, липса на самочувствие и студенина, като това бяха само малка част от нещата. През училищните ми годините  страдах от тормоз от други ученици, лека депресия и самоубийствени мисли – все неща, за които не говорех открито.

Никога не бих посъветвала някой да остане в брак, който не върви. Въпреки миналото, аз се радвам, че родителите ми се разведоха. Независимо от огорчението, което съпътстваше детството ми, не се съмнявам, че ако бяха останали заедно – нещастно женени, щеше да е много по-лошо. По-добре децата да идват от разбито семейство, отколкото да живеят в такова. И аз съм пример за това.

Животът не е съвършен, нито родителите. Никога не съм очаквала да бъдат. Вашите също няма да бъдат. Като дете на разведени родители, знам че има някои основни грешки, с които те трябва да са наясно. Изглеждат очевидни  и лесни за избягване, но често не са. Тук са 6 основни грешки, които разделените и разведени родители правят:

Да направите детето вестоносец

Моите родители от време на време си разменяха по някоя дума за графика ми докато ме взимаха или оставяха в къщи, но тяхната комуникация беше основно по телефона, чрез и-мейли или чрез мен. Случваше се  да чувам случайно или да подслушвам как се карат и си викат по телефона. Понякога се опитваха да го скрият, но аз винаги чувах дори от другия край на къщата. Когато това престана да работи за тях, започнаха да си разменят писма чрез мен. Ако направите детето вестоносец, то застава между „чука и наковалнята“.

Да говорите негативно за бившата си половинка

Баща ми беше главния виновник за това, но и майка ми не отстъпваше. Богатият ми речник от псувни идва от родителите ми. Някои от най-срамните думи, с които може да се нарече жена, съм ги чувала от баща ми по адрес на майка ми. Тя пък се подиграваше на килограмите на баща ми и доведената ми майка и ме сравняваше с тях. Баща ми като допълнение към псувните, ме посрещаше всеки уикенд с въпроса какво сатаната (майка ми) е казала по негов адрес през седмицата. Това са само някои от примерите, които мога да дам. Детето ви естествено попива елементи от поведението, които вижда и в двамата си родители. Когато родител говори лошо и с омраза, детето автоматично ще си помисли „Аз съм като татко/мама, това означава ли, че и аз съм лош също?“ Избегнете посяването на тези зрънца на несигурност в него.

Да не се държите като възрастен

Войните чрез съобщения, и-мейли и по телефона са за тийнейджъри. Или поне така си мислех, докато родителите ми не започнаха с тях. Когато се държите по този начин, показвате на детето си, че такова поведение е ОК. Не е изненадващо, че социалния ми живот през детските години беше пропит с драма, притеснение и тормоз в социалните медии. Щом усетите, че разговора се превръща в кавга, опитайте се да го смекчите, ако не сработи по-добре си тръгнете. Ако трябва да говорите за нещо с бившата си половинка, направете го насаме, когато детето ви не е наоколо. Не превръщайте разговора в цирк с три участника.

Да говорите за пари пред децата

Понякога и двамата ми родители си изкарваха разочарованието от другия върху мен. Баща ми винаги ми натякваше, че си е платил цялата издръжка навреме. Майка ми намираше начини да ми стане ясно, че издръжката всъщност не е много пари, че получава чекове със закъснение и че мисли, че той укрива активи, за да намали сумата, която съда ще му определи. Парите са работа на възрастните, така че не намесвайте децата. Връщайки лентата назад, виждам проблема с детската издръжка като материалистичен, дребнав и глупав. И двете страни от семейството ми имаха над средния стандарт на живот, парите никога не бяха проблем и не трябваше да го правят на такъв. Със сигурност не и проблем, в който да замесват мен.

Да започвате ненужни спорове

Не всяко малко несъгласие трябва да се решава от съда. Не се ядосвайте. Решете какво не подлежи на преговори, а на малките незначителни неща не обръщайте внимание. Да си спестите емоционална енергия и да не я хабите за глупости е нещо, за което ще сте благодарни по-късно. Майка ми обвиняваше съпругата на баща ми, че е лош родител, защото ми даваше портокалов сок „Тропикана“ , който тя смяташе за „нездравословен“. Беше бясна, когато мащехата ми ме водеше на фризьор или когато ме заведе да ми пробият ушите, въпреки че тя самата никога не е поемала инициативата за това. Сигурна съм, че години по-късно родителите ми бяха забравили за тези неща, но не и аз. Жаждата ви за отмъщение ще изпие душата ви и ще нарани най-много детето ви.

Да си мислете, че децата не разбират какво се случва

Всеки път, когато баща ми беше близо до майка ми, виждах как кожата му настръхва. Той се отвращаваше до такава степен, че не искаше да диша един и същ въздух с нея. Езика на тялото му говореше достатъчно. А, неприятните неща, които говореха една за друга майка ми и мащехата ми зад гърба си, правеха ситуацията още по-неудобна, когато се държаха мило една с друга на живо. Връзката на родителите ми беше подобна на Студената война, с поредица от примирия, които често бяха нарушавани. Дори по време на тези примирия знаех, че те не се харесват. Можеше да се разреже с нож напрежението в стаята. Изпитвах безкрайно безпокойство, когато двамата бяха близо един до друг, дори когато се намираха в един град. Децата ви не са глупави. Дори когато се преструвате, че сте мили един с друг, те го разбират – което прави още по-важно да опитате да поддържате по между си, ако не приятелство, то поне мирни отношения.

Родителите ми постигнаха много в живота, но това, което не успяха да постигнат е да поставят моите нужди над техните. Те се обиждаха и ненавиждаха и искаха да докажат един на друг, че са прави, повече отколкото ме обичаха. Бяха бойци за правда. Затова техните отношения винаги бяха в разрив. Но лошото, не заличава доброто. Имахме и добри моменти. Майка ми признаваше, че моята работна етика, упоритост и академичен успех са все черти наследени от баща ми. Понякога тя и мащехата ми се подкрепяха по женски и се съюзяваха срещу баща ми. А, всички от семейството ми се събраха  заедно за моя 16-ти рожден ден и без стрес, и безпокойство си изкарахме страхотно.

Разводът събужда дявола дори и в най-добрите хора. Когато са замесени децата, те са най-потърпевшите от случващото се. Аз определено бях. Ако можете, направете всичко по силите си, за да създадете мирно приятелство с бившата си половинка и неговия или нейния партньор, въпреки че в някои случаи просто не е възможно. Всяка връзка изисква работа и приятелството с бившия съпруг или съпруга, не е изключение. Вие, но най вече детето ви ще бъдете много благодарни в дългосрочен план. Най-добрия подарък, който ще си направите за поддържането на такова приятелство е уважението на детето ви.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Гергана Георгиева!