Пътеводител за родители: как да оцелеем по време на пубертета

Преживяхте среднощните храненията, гневните изблици и първия учебен ден. Тогава защо думата „тийнейджър“ буди толкова много тревога?

Пубертетът е период на растеж, не само физически, но също емоционален и умствен, и е разбираемо, че се възприема като своеобразен катаклизъм за много семейства.

Въпреки негативното възприятие на някои възрастни относно тийнейджърите, те често са енергични, внимателни, идеалистични, със задълбочен интерес кое е правилно и кое не. И дори да бъде период на чести конфликти между родители и деца, пубертетът също е времето, в което децата започват да се превръщат в по-зрели индивиди.

Разбиране на пубертета

Кога точно започва юношеската възраст? При всеки е различно – при някои е по-рано, при някои идва по-късно, някои се развиват бързо, а други по-бавно. С други думи, какво е нормално е широко понятие.

Важно е да се прави разлика между пубертет и юношество. Повечето от нас мислят, че пубертетът е периодът на развитие на полови характеристики: гърди, менструация, интимно и лицево окосмяване. Това със сигурност са най-видимите знаци на пубертета и съзряването, но деца, които преминават през тези промени във физиката си, могат същевременно да преминават и през вътрешни промени, които не могат да се видят отвън. Това са промените на юношеството.

Много деца обявяват началото на юношеството си с драстична промяна в поведението си около родителите си. Те започват да се отделят от майка си и баща си, и стават по-независими. По същото време, децата на тази възраст силно се влияят от начина, по който техните връстници ги виждат, и отчаяно се опитват да се впишат. Връстниците стават по-важният фактор при взимането на решения от родителите.

Децата често експериментират с различен външен вид и идентичност, и започват да осъзнават как се отличават от своите приятели, което може да доведе до напрежение и конфликти с родителите.

С рогата напред

Един от най-разпространените стереотипи за юношеството е, че всички деца са бунтари, които са на въпреки на своите родители. Това важи за някои деца и това е период на емоционални възходи и падения, но със сигурност не е представителен стереотип за повечето тийнейджъри.

Главната цел на тийнейджърските години е извоюването на независимост. За да я постигнат, тийнейджърите трябва да започнат да се отделят от своите родители – особено от родителя, с когото са най-близки. Това може да бъде изразено чрез конфликт с родителите или нежелание децата да прекарват време с родителите си както и колкото преди.

Когато тийнейджърите съзряват, те започват да мислят по-абстрактно и рационално и формират собствения си морален кодекс. Родителите на тийнейджъри може да забележат, че децата им, които преди това са се съгласявали с тях, внезапно започват да налагат собственото си мнение и да се бунтуват срещу родителския контрол.

В този случай, трябва да помислите до каква степен позволявате на юношата да бъде себе си и да си зададете следните въпроси: „Аз твърде контролиращ родител ли съм?“, „Вслушвам ли се в детето си?“ и „Позволявам ли на мнението на тийнейджъра ми да се различава от моето?“.

Имате ли нужда от карта, която да ви води през приключенските тийнейджърски години на детето ви? Ето няколко съвета:

Образовайте се

Четете книги за отглеждане на тийнейджъри. Помислете за своите тийнейджърски години. Спомнете си своите проблеми с акне или изпитването на срам, че се развивате твърде бързо или твърде бавно. Очаквайте промени в настроението на вашето доскоро слънчево дете, и се пригответе за повече конфликти по пътя на съзряването му. Родители, които знаят какво предстои, ще се справят по-добре. И колкото повече знаете преди да настъпи, толкова по-добре може да се подготвите.

Говорете с децата рано и често

Ако започнете да говорите с децата си относно менструация или мокри сънища след като са започнали, то вие сте закъснели. Отговаряйте на въпросите на децата в ранна възраст относно телата им, например разликите между момчета и момичета, както и откъде идват бебетата. Но не ги претоварвайте с информация, а просто отговорете на въпросите им. Ако не знаете отговорите, помолете доверен приятел или педиатър за помощ.

Вие познавате децата си. Може да разберете кога детето ви започва да разказва шеги за секс или кога вниманието към външния вид нараства. Това е добър момент, в който вие може да зададете на детето си въпроси като:

• Забелязваш ли промени в тялото си?
• Имаш ли странни чувства?
• Тъжен/на ли си понякога без да знаеш защо?

Годишният профилактичен преглед е чудесен момент да поговорите за това. Докторът може да ви каже, на вас и детето ви, какво да очаквате в следващите няколко години. Прегледът може да е добра отправна точка за дискусия между родител и дете. Колкото повече изчаквате за тези разговори, толкова по-вероятно е детето да формира грешни разбирания или да се срамува или плаши от физическите и емоционални промени.

Колкото по-рано покажете, че сте отворени за комуникация, толкова по-добри са шансовете това да остане така и през юношеския период на детето. Дайте на детето си книги за пубертета, написани специално за деца, които преминават през него. Споделяте спомени от вашето юношество. Това, което може да помогне на тийнейджъра е да знае, че родителите му също са преминали през този период.

Поставете се на мястото на детето

Работете над емпатията си като помогнете на детето да разбере, че е нормално да бъде стеснително, и че е нормално да се чувства като възрастен в един момент, и като дете в следващия.

Избирайте битките си внимателно

Ако тийнейджърът ви иска да си боядиса косата, да лакира ноктите си в черно, или да носи шантави дрехи, помислете внимателно дали да възразите. Тийнейджърите искат да шокират родителите си и е по-добре да ги оставите да направят нещо временно и безвредно и да запазите възраженията си за значими неща като цигари, наркотици, алкохол, или по-перманентни промени във външния им вид.

Попитайте защо юношата иска да се облече или да изглежда по определен начин и се опитайте да разберете как се чувства детето ви.

Поставете ясни очаквания

Тийнейджърите може да не са щастливи с очакванията, които родителите им са поставили. Обикновено разбират и имат нужда да знаят, че родителите им ги е грижа за неща като добри оценки, добро поведение и изпълняване на правилата вкъщи. Ако родителите имат адекватни очаквания е по-вероятно юношите да опитат да ги изпълнят. Без разумни очаквания те може да почувстват, че на родителите не им пука достатъчно.

Информирайте тийнейджъра и себе си

Тийнейджърските години често са период на експерименти, и понякога тези експерименти включват рисково поведение. Не избягвайте теми като секс и наркотици, алкохол или тютюнопушене. Дискутирането на тежки теми свободно с децата преди да бъдат изложени на негативно влияние може да им помогне да бъдат отговорни, когато това се случи. Споделете своите семейни ценности с тийнейджъра и обсъдете какво смятате за правилно и грешно, и защо.

Познавайте приятелите на детето си, както и техните родители. Честата комуникация между родители може да спомогне за създаването на безопасна среда за всички тийнейджъри в тази група. Родителите може да си помагат един на друг като следят какво правят тийнейджърите без те да се чувстват наблюдавани.

Следете за тревожни знаци

Определени промени са нормални по време на тийнейджърските години. Но твърде драстични или продължителни промени в характера или поведението може да са тревожен сигнал, че детето има нужда от професионална помощ. Следете за следните знаци:

• Рязка загуба или покачване на тегло;
• Проблеми със съня;
• Бързи, драстични промени в характера;
• Рязка промяна в приятелския кръг;
• Често пропускане на училище;
• Влошаване на оценките;
• Говорене или шегуване на тема самоубийство;
• Признаци на употреба на тютюн, алкохол или наркотици;
• Неспазване на законите.

Всяко неподходящо поведение, което продължава повече от 6 седмици може да бъде знак за проблем. Може да очаквате едно-две отклонения в поведението или оценките на детето по това време, но детето с отлични оценки не би трябвало рязко да получава лоши оценки, както и общителното дете не трябва внезапно да се превърне в дете, което не общува. Личният лекар, психотерапевт или психолог могат да ви помогнат с насоки.

Уважавайте личното пространство на детето

Някои родители, разбираемо, имат проблем с това. Те може да чувстват, че всичко което децата им правят, е и тяхна работа. Но за да помогнете на своя тийнейджър да се превърне в млад възрастен, ще трябва да му осигурите лично пространство. Ако забележите тревожни знаци или проблем, то тогава може да навлезете в личното пространство на детето, докато не стигнете до сърцевината на проблема. Но във всеки друг случай е по-добре да стоите далеч.

С други думи, стаята на вашия тийнейджър, съобщенията му, имейлите и телефонните обаждания трябва да останат лични. Също не трябва да очаквате вашият тийнейджър да споделя всичките си мисли и действия с вас постоянно. Разбира се, в името на безопасността му, трябва винаги да знаете къде отива, кога ще се върне, какво ще прави и с кого, но не е нужно да знаете всеки детайл. И със сигурност не трябва да очаквате да ви покани.

Започнете с доверие. Кажете на детето, че му вярвате, но ако доверието се разруши, част от свободата, на която се наслаждава, ще му бъде отнета.

Наблюдавайте какво детето гледа и чете

ТВ предавания, списания и книги, интернет – децата имат достъп до много информация. Наблюдавайте какво гледа и чете вашето дете. Не се притеснявайте да налагате лимит на времето, прекарано пред компютър или телевизор. Знайте какво той/тя научава от медиите и с кого комуникира онлайн.

Тийнейджърите не трябва да имат неограничен достъп до телевизия или интернет сами – тези дейности не трябва да бъдат насаме. Достъпът до технологии също трябва да бъде ограничен след определени часове (например, 22ч) за по-добър сън. Не е неоснователно телефоните и компютрите да бъдат прибирани след определен час.

Създайте адекватни правила

Времето за лягане за един тийнейджър трябва да бъде съобразено с възрастта му, както когато детето ви е било бебе. Тийнейджърите все още имат нужда от 8-9 часа сън. Насърчавайте вашия юноша да се придържа към режим, който ще му осигури нужното количество сън.

Награждавайте детето си, когато спазва правилата. Спазва ли вечерния си час? Преместете го с 30 минути напред. И трябва ли тийнейджърът да идва с вас на семейни сбирки? Насърчавайте детето да прекарва време със семейството, но бъдете гъвкави. Не се обиждайте, когато порастващото ви дете не иска да бъде с вас постоянно. Вероятно и вие сте се чувствали по същия начин към вашите родители.

Ще свърши ли това някога?

С развитието на децата по време на пубертета, ще забележите забавяне в резките промени. И, евентуално, децата ще станат по-независими, отговорни и комуникативни млади възрастни.

Запомнете мотото на много родители на тийнейджъри: „Преминаваме през това заедно, и ще излезем от това – заедно!“

Източник. Благодарим за доброволния превод на Екатерина Мутафчиева!

---

Как да говорите с вашия тийнейджър за пиенето?

Ръководство за родители при употреба на субстанции

---

Пътеводител за родители: как да оцелеем по време на пубертета

Хазарта и тийнейджърите

Пубертета, приятелствата и връзките

Как да помогнем на тийнеджъра при трамвиращо събитие

Как да възстановите отношенията си с детето

---