Кошмарът с писането на домашни и отношението дете-родител

Проблемът с писането на домашни изглежда на пръв поглед очевиден, дори банален, едва ли не в реда на нещата. Децата не обичат да си пишат домашните, родителите просто трябва да наложат авторитета си и да ги накарат. Но се оказва, че в днешно време далеч не е толкова просто. Многочислен е броят семейства, които заради трудностите с писането на домашни значително са развалили отношенията си. Получава се един омагьосан кръг, в който времето вечер след училище се превръща в мъчение и за деца, и за родители.

Предлагам ви заедно да се опитаме да разберем какво се случва и как да излезем от омагьосания кръг.

Всъщност изначалният проблем е, че се получава едно объркване на местата. Родителят на детето не може да му е учител. Достатъчно сложна задача е това да си родител на детето, това е една силно емоционално натоварена функция. Един родител не може и няма нужда да е едновременно и учител, или психолог, или лекар на детето си. Достатъчно е да му е само родител. И когато училището каже: “Ваша работа като родители е да накарате детето ви да си пише домашните”, родителят се чувства призван в една учителска позиция, която го противопоставя на детето. Обричаме семейните отношения на едно единоборство, което няма място да бъде. И ако говорим за грешки, това е основната грешка, от която да се пазят родителите.

Вие не сте учители на детето, вие сте му родители

И в повечето случаи на един родител е нормално да му е по-трудно да накара детето си да учи, отколкото на учителя. Защо ли? Ами на първо място да не забравяме, че детето трябва да си пише домашните след като вече е преживяло цял един ден на уроци и изморителни занимания и умствени усилия. Вечер децата ни са уморени. Освен това много по-лесно е едно дете да седи и да учи, ако покрай него още поне 20 други деца правят същото. Нали сте чували за стадния рефлекс. И не на последно място, и даже много централно е, бих казала, че отношенията между родители и деца са вече достатъчно сложни и емоционално заредени сами по себе си, че да добавяме едно такова предизвикателство отгоре.

Какво се получава в повечето случаи

Домашните са терен на военни действия, в които са противопоставени детето от една страна и родителите му от друга. Отношенията се превръщат в битка за надмощие и, ако родителите победят, тяхната победа е написаното домашно. В такъв случай разбираме, че за детето да напише домашното си означава да се признае за победено. А кое дете, че дори и възрастен, прави с охота подобно нещо? Ако ще претърпи поражение, то поне да не е без съпротива. И накрая родителят се оказва в такава ситуация, че колкото повече той настоява домашните да са написани, толкова повече детето се дърпа, дори и с цената на много караници и наказания. Поне да си личи, че се е борило смело.

Тук е важно да вметна, че се случва една друго изместване, което е обусловено от училищната и социална система – Домашните се представят на децата като едно досадно, смазващо, лишено от всякакво удоволствие задължение.

Да не кажа наказание. Трябва да се съгласим, че в много случаи дори на родителите темите и задачите на домашните им се струват безсмислени. Е, не е изненадващо, че на децата не им се пишат домашни. Тези, които ги пишат, имат като мотивация единствено да са доволни учители, родители, директори, баби и дядовци. Но със сигурност не от собствено желание и интерес.

С голямо негодувание се изправям срещу това, защото не е нужно да бъде така.

Защо трябва да е така? Защо ученето да е задължение, а не удоволствие? Това се питат и децата. Децата най-добре учат като играят и има начини ученето също да е забавна игра. И е факт – много иновативни учебни системи в света искат да представят друга визия за образованието. И тук въпросът за всички родители е

Как да направим писането на домашни приятно и забавно или поне по-поносимо за децата?

Как да спрем тази завихряща се спирала, която превръща времето прекарано вкъщи заедно в мъка? През работните дни и без това родителите и децата имат много малко качествено време заедно. Сутрин се бърза за училище, а вечер се бърза за домашни, вечеря и лягане. Затова и този час-два заедно в края на работния ден е безкрайно ценен за семейството. И дори и това време да трябва да бъде прекарано в писане на домашни, нека поне намерим как да направим това занимание приятно.

Нужно е на първо място да се направи едно изместване в позициите

Родителят от опонент в сблъсък трябва да се превърне в съюзник, в съотборник. В реда на нещата е родител и дете да са от един отбор. Сблъсъкът не е между родител и дете, а между семейния отбор и “досадните” за всички домашни. Ако сме отбор и имаме съюзници, всяко предизвикателство е по-приемливо и по-лесно преодолимо. За да можем ние родителите по-лесно да симпатизираме на децата и да се почувстваме в един отбор с тях,

Достатъчно е да се поставим на тяхно място.

Напълно логично е да не им е приятно след цял ден училище и извънкласни занимания, да нямат сили или да нямат желание да продължат с домашните вкъщи. Днешните деца са неизмерно по-натоварени от това, което сме били повечето от нас на техните години. Родителите имат желанието да осигурят на децата си достъп до възможно най-много знания и умения, а възможностите в наши дни са практически неограничени. Добре че поне времето има досадния навик никога да не стига и по този начин да регулира поне малко заетостта на родители и деца.

Децата ни са претоварени

В повечето случаи страдат от хронично недоспиване и превъзбуда на нервната система – стимулите в ежедневието са безброй повече за тях. Няма нищо по-нормално от това да искат да имат свободно време и да им се играе или “мързелува”.

Много от родителите, които идват при мен с този проблем, отговарят, че за тях не е по-леко. Като са на работа, по цял ден на задачки, а вечер трябва да оправят къщата, вечерята, децата. И на тях им се мързелува, но си вършат задълженията.

Но ние забравяме често, че възрастни и деца не са социално равнопоставени

Детето е зависимо от възрастния и от неговите решения в много отношения. Съответно с право можем да кажем, че децата не са си избрали нито едно от задълженията. Докато родителят а приори има право на избор – каква работа да работи, дали да има деца или не и т.н. Освен това родителят е имал всичкото време на своето детство и младост да се учи да поема отговорности и да си върши задълженията. И то в един много по-строг социален режим от сегашния.

Както често казваме:

“Едно време никой не ни е питал дали искаме или не искаме”

А в наши дни се получава някак едно противоречие. Хем искаме да научим децата ни да имат мнение и да си отстояват позициите, да знаят много и да разбират от много неща, хем се ядосваме, че не слушат и ни противоречат. А аз като терапевт смея да твърдя, че е добър знак детето да противоречи и да не се съгласява безрезервно за всичко, което се иска от него. Това е един бъдещ възрастен, който ще знае как да отстоява мнението си и позициите си.

Нека се уточня: аз не казвам, че домашните са безсмислени и не трябва да се пишат. Точно обратното, те имат много важна роля

Именно тяхната изначална идея е да научат децата да работят самостоятелно, да се организират сами и да поемат отговорности. Тук важната дума е да се научат, т.е. това са умения, които децата нямат предварително, а се учат. И тъй като е в процес на учене, не можем да очакваме от детето вече да знае как да се мотивира, как да се организира и как да се справя с домашните. Когато се учим, бъркаме, имаме нужда от напътствия, пример и помощ. Ето тук идва ролята на съюзника-родител – да напътства, да дава пример и да помага.

Целият въпрос е как да намерим правилната позиция и как да бъдем един добър съюзник?

Като при всяка трудност, първото нещо, от което има нужда детето, е разбиране. Да назовем и припознаем трудността, с която детето се сблъсква. Ще се убедите, че това действие има магичен ефект. И това е златно правило за всички ситуации на затруднение. Достатъчно е родителят да има думи като:

• “Сигурно денят е бил дълъг и си уморен/а, а когато човек е уморен, му е трудно да намери сили за още задачи”.
• “Напълно те разбирам”
• “Знаеш ли, и аз, когато имам да правя някоя задача, която ми е трудна, хич не ми се захваща”
• “Има ли какво да направя, за да ти помогна?”, “две глави мислят по-добре от една” и т.н.

Възможностите са безкрайни. Важно е да си дадем свободата да импровизираме и да видим кои думи ще свършат работа на детето, кои думи ще имат успокояващ ефект върху него и ще му вдъхнат желание за работа.

Вече усещате как въвеждаме във всичко това идеята за екипност.

Важно е детето да усети от наша страна добронамереност и съпричастност: “Ние сме екип и заедно ще намерим начин да се справим”. И тук идва един важен етап – работата в екип. Идеята не е родителят на готово да каже на детето какво трябва да направи и как, или да го свърши на негово място. Слагаме началото на един екипен размисъл: “Да помислим, какво ще ти помогне?”, “Какво ще направи писането на домашно по-лесно или по-приятно за теб?”. Подканяме детето да заеме една активна роля и ще се изненадате децата колко добри идеи могат да дадат. И родителите, разбира се, като част от екипа имат право да дават идеи.

Много ценно е да споделите с децата личния ви опит.

Кое на вас ви помага да се съсредоточите, да се чувствате по-комфортно по време на работа. Като например:

• “Искаш ли да ти направя фреш за повече енергия?”
• “Искаш ли да седнем на по-удобна маса, да включим по-светла лампа?”
• “Искаш ли да четем заедно условието и да се опитаме да го разберем?”

Родителят може да е полезен за начало на работата, за разбиране на задачите, за подобряване на условията на работа, но не и в самото писане на домашното. Когато детето пише, родителят е редно да се занимава с нещо свое наоколо или дори в съседна стая.

Домашното е самостоятелна работа.

Родителят след това може само да провери дали всичко е написано, дали за детето са останали въпроси.
Друго много важно нещо е да покажем на детето, че има право да не знае, да се обърка и да прави грешки като пише домашни. Ако детето знаеше всичко, щяхме да му викаме “учител”, а не “ученик”. Децата много се забавляват като реагирам така на грешките им. Истински им олеква от това, че е нормално да грешат.

Домашните задължения и семейните правила

Значи дотук казахме, че задействаме екипа в нова мисия с цел домашните да са написани. Аз предлагам да добавим и една допълнителна бонус цел, която напълно ще обезоръжи домашните и това е

Да се забавляваме!

Сигурна съм, че няма дете, което да откаже да пише домашно по забавен начин. А вече какво би било забавно? Децата няма начин да нямат някоя хубава идея за забавни домашни. Но и винаги може да си направите някое състезание заедно дали мама първа ще обели и нареже картофите или детето ще е решило задачата по математика. Защо не и да се дегизираме с някой костюм и вместо детето, спайдърмен или някоя фея да пише домашното. Или да пробваме да пишем с другата ръка или прави на един крак, или някое друго забавно предизвикателство. Възможностите са безкрайни.

Да добавя много важен елемент –

Нека писането на домашни да не е безкрайно.

Няма по-голямо мъчение от това да те налегне едно домашно, на което не му се вижда краят. Определяме време за писане на домашното. Обикновено вниманието може да остане концентрирано не повече от 20-30 мин (в зависимост от възрастта на детето). В такъв случай, отбелязваме на часовника или настройваме аларма за 20 мин. и оставяме детето да твори. Като изтече времето, отиваме да видим докъде са нещата. Ако остава още домашно или детето не е разбрало нещо, тогава правим малка пауза. Редене на пъзел, интересна книжка, разходка на кучето или нещо полезно като, например, миене на зъбите. Помагаме и обясняваме каквото можем и после детето ж за още една сесия от 20 мин. Евентуално при крайна нужда добавяме и трета сесия. При по-големи деца може и четвърта сесия, но в един момент трябва да сложим край, дори и домашното да не е написано.

Как да научите детето си на умения за концентрация

И тук идва последната важна точка:

За да се научи детето да върши задълженията си, то трябва да научи и да поема отговорност, когато не ги е свършило.

Така че няма нищо фатално в това детето да отиде без домашно на училище някой път. Най-малкото за да види как ще реагира учителят, какви ще са последствията. Обикновено след това има по-голяма готовност да си напише домашното, за да си спести неудобството в час.

Има родители, които от дълго време се борят с трудностите с писането на домашни вкъщи и ситуацията значително се е влошила вече. Вероятно за тях всичко казано дотук звучи като “лесно е да се каже”. Но винаги трудното идва с въпроса как да стане. Едно нещо е сигурно – ако от дълги години нещата са трудни в това отношение, не може да искаме от родителите да оправят всичко изведнъж и то с магическа пръчка. Обикновено отношението е правопропорционално – колкото повече време ситуацията е била трудна, толкова повече време е нужно да се оправят нещата.

Важно е да се въоръжим с търпение и да не си поставяме непосилни задачи.

Напредва се крачка по крачка. Важното е да знаем в каква посока да вървим, каква ни е крайната цел. А не се оставяйте да ви заблудят, крайната цел не е да е написано домашното. Крайната цел е да се разбирате в семейството, да сте в добри отношения и времето прекарано заедно да е приятно. А обикновено когато се разбираме и си прекарваме добре, домашното се пише от само себе си.

Автор: Екатерина Шикерова, клиничен психолог и психотерапевт, завършила висшето си образование по психология във Франция, магистър по логопедия.