Защо поемането на риск е важно за развитието на детето

„Риск“ е дума, която малко родители обмислят с удоволствие. Независимо дали е реалистично или не, ние инстинктивно искаме да защитим децата си от всички форми на потенциална вреда. Въпреки това, докато този тип родителска грижа не е нещо ново, родителите в днешно време стават прекалено несклонни към поемането на риск. Променящата се социална динамика доведе до това родителите и децата им като цяло да се чувстват страхливи от външния свят. Това може да има пагубен ефект върху тяхното развитие.

Защо ставаме по-несклонни към риск?

Според статистически данни светът сега е по-безопасен, отколкото някога. Смъртността от войни, болести и глад непрекъснато намаляват през последния век. Защо тогава повечето хора съобщават, че се чувстват сякаш светът става все по-опасен? Изследователите вярват, че има няколко различни причини:

Появата на интернет.

Глобалната връзка гарантира, че когато се случи нещо трагично – дори на другия край на света – ние бързо разбираме за това. Освен това социалните медии ни дават много бърз поглед върху „нивото“ на негативните събития. Това не е непременно лошо нещо; помага ни да съпреживяваме хора с много различен произход от нас самите. Това обаче може да доведе до това родителите и децата да развият погрешната представа, че светът е много опасно място.

Загриженост относно поверителността.

Цифровите устройства внесоха определени заплахи, като преследване, тормоз и неподходящ сексуален контакт, в домовете на деца и младежи. Докато младите хора винаги са се сблъсквали с тези рискове, коварният характер на дигиталната комуникация ги прави по-сериозни в съзнанието на родителите.

Разбити общности.

Урбанизацията и други културни промени доведоха до това хората да живеят в относителна изолация. Днес е много по-характерно семейства да живеят в няколко града, вместо да бъдат групирани в един град. Кварталите също са по-несвързани от преди. По този повод родителите вече нямат увереността да могат да разчитат на това роднини и други родители в общността да се грижат за децата им. Това допринесе за повишен страх от непознати. Сега родителите държат децата си в дома или много близо до него, вместо да им позволяват да предприемат малки пътувания (например до магазина или местния парк) сами.

Въпреки че много от притесненията, които родителите имат, са основателни, важно е да осъзнаем, че за да растат като личности, децата се нуждаят от баланс. Разбира се, напълно е резонно да предпазите детето си от сериозни физически или емоционални увреждания. Когато родителите станат свръхобгрижващи до степен да изискват от подрастващия да се свързва с тях на всеки час или да изпълняват домашните задачи на детето си (за да бъде защитено от възможността за неуспех), те пречат на децата им да станат автономни. Запомнете: Само поемайки рискове, децата могат да се научат да управляват риска интелигентно.

Идентифициране на „добри“ рискове

Рискът е основна част от живота. Всеки път, когато кандидатстваме за работа или се свържем с нов човек с надеждата да създадем приятелство, рискуваме да бъдем отхвърлени. Всеки път, когато опитваме ново хоби, занимаваме се с нов спорт или преследваме някаква цел, обикновено това е свързано с известна степен на физически или емоционален риск. В тези случаи потенциалните ползи от нашите действия надвишават потенциалните последици. Хората, които поемат добри рискове, използват по-добре възможностите, имат по-богат речник и се радват на по-голяма увереност и самочувствие. Ето защо обучаването на децата, за това как да идентифицират и управляват риска е толкова важно, за да гарантираме, че те имат шанс да процъфтят. За да направите гореспоменатото, ще трябва да използвате следните родителски техники:

Оставете детето си да прави собствени грешки.

Родителите трябва да се научат как да поставят границата между защитата на детето си от незаслужена вреда и позволяването на детето да „обърка“ и да изпита последствията от своите действия. Като общо правило, ако детето ви е в пряка опасност от сериозни физически или емоционални увреждания, трябва да се намесите. Ако, рискът, пред който е изправено, е относително умерен и се ръководи от собствения му избор, трябва да му осигурите подкрепа, но да му оставите място да експериментира. Например, ако детето ви е тормозено, трябва да се застъпите за него. И обратно, ако детето ви иска да се сприятели с дете, което смятате, че има „лошо влияние“, трябва да му позволите. Ако другото дете наистина има лош характер, детето ви скоро ще научи защо е най-добре такива хора да бъдат избягвани.

Моделирайте отлични умения за управление на риска.

Децата са програмирани да подражават на родителите си. Това е основното им средство да се научат как да се държат и да се ориентират в света около тях. Колко интелигентно се справя детето ви с риска, вероятно би отразявало колко интелигентно вие управлявате риска. Помислете върху решенията си и изберете разумно (но не прекалено предпазливо) дългосрочно планиране, вместо да се хванете за съмнителни краткосрочни награди. Освен ако детето ви няма присъщи проблеми с контрола над импулсите, вероятно ще демонстрира същите модели, след като достигне зряла възраст.

Научете детето си как да идентифицира „добри“ рискове.

Както всички умения, интелигентното поемане на риск трябва да бъде научено и след това да се практикува с течение на времето. Тренирайте детето си в процеса на идентифициране и претегляне на рисковете. Кажете му, че трябва да започне, като изясни дали рискът, който ще поеме, е физически, емоционален или социален. След това то трябва да прецени потенциалните опасности и потенциалните ползи, като реши кои от двете са по-съществени. Преди да продължи, ще трябва да премисли начина си на действие (как планира да подходи към риска и защо). И в крайна сметка, то трябва да преразгледа действията си, след като е поело риска и да се запита дали е трябвало да направи нещо по различен начин.

Всички деца – от силно импулсивни до прекалено предпазливи – се възползват от поемането на премерени рискове.

За импулсивните деца „пробите и грешките“, включени в усвояването на интелигентно поемане на риск, водят до по-добри умения за решаване на проблеми, повишена толерантност към фрустрация и по-добра способност да мислят, преди да действат. За прекалено предпазливите деца поемането на риск е начин да станат по-малко резервирани и по-уверени. Като родител е ваша работа да дадете на детето пространство, от което се нуждае, за да се учи и да расте, като същевременно предоставяте подкрепа и насърчение. Ако успеете да намерите правилния баланс, ще бъдете възнаградени, като видите как детето ви израства и се превръща в жизнерадостен, упорит възрастен.

Източник Psy-ed. Благодарим за доброволния превод на Анна Базелкова!

Снимка: Малки чудеса