Какво е нужно първо да излекувам, за да съм Родителят с пълен потенциал

Най-точният показател за това дали сме добри родители, е начинът, по който сме родители на нашето собствено вътрешно дете  д-р. Шефали

Като възрастни и пораснали – уж вече не деца – ние родителите считаме, че можем и знаем това, което ще ни е нужно, за да се справяме в живота успешно. Възприели сме ценности, следваме вярвания и модели, изградили сме защити и начини за оцеляване. Принадлежим, идентифицираме се, разделяме се. Всичко това извън нас подкрепя нещо в нас – нашето същество. Помага му да минава през бури. Да се издига, да се доказва. Да маркира в листата постигнатите неща. Всъщност – да живее и бъде част от свят, ръководен от неща. 

Срещаме се с хора-огледало, с будители, учители и имаме пълната свобода да решаваме дали да останем и как и какво да правим. Стремим се да имаме щастлив живот, макар че дори и постигнали почти всичко, не се чувстваме щастливи. 

Пътят в Родителството

Добавяме поредното постижение в листата си и ето, че се превръщаме в родители. Считаме, някои дори сме убедени, че имаме пълния и нужен арсенал от умения и знание кое е добро, лошо, правилно, неправилно и прочие, за да “направим човек” от съществото, което ни е избрало за родител. Вглъбяваме се и се посвещаваме на него – учим нови неща, лишаваме се, изнасяме му лекции, нагаждаме програмата си, променяме се.

Бунтът

Стигаме до момент, в който започваме да използваме думи и изречения от сорта на: “Детето не ме чува. Тръшка се. Отговаря ми. Съобразявам се само с детето. Детето не ме уважава. О, сега ще ти покажа… ” 

Децата от своя страна не закъсняват: “Ти не ме обичаш. Сърдита съм ти. Аз не решавам, нямам право на глас. Няма да го направя. Мразя те. Не те обичам. Не искам да те слушам…”  

От този момент родителите се разделят на две – едната част продължават с методите на възпитание, с които са израснали и които са ги “направили хора”.

Какво е съзнателен (осъзнат) родител

Про-буждане

Другата част започват да се будят и търсят. Водят децата на психолог с надеждата отрочетата им да влязат в правия път. Други попадат на т.нар. курсове за родители, консултират се със специалисти. (Благодаря ви, че ви има, Специалисти!) Запознават се и научават ред техники, методи, подходи, които лека полека, научавайки ги и прилагайки ги, започват да дават резултат. 

Родителят включва и себе си. В картината се появяват две страни – не като до сега само една, които взимат участие и които влияят една на друга. 

Става явно, че е нужно да се гледа под повърхността, а именно – вътре в детето. Преди да действаме и реагираме, да си дадем сметка и искрен отговор на поне на някои от следните неща:

• Точно в какво се изразява поведението на детето – действие и изказ?
• Какво реално мога да очаквам от детето според възрастта му? (очакване vs реалност)
• Какво изпитва детето в този момент? Как показва чувствата си? (емоция)
• Какво е важно за детето тук и сега?
• От какво има нужда детето? (по принцип и според възрастта)
• Кои са неудовлетворените му нужди в конкретната ситуация?
• Границите, които знае и познава, точни и ясни ли са?
• Търси ли детето свързване с мен?
• Търси ли детето повече внимание от мен?
• Какво реално долавя детето от мен като действие, изказ и финна енергия на невербално ниво?

Детето ми не слуша! Как да се справим с нежеланото поведение?

И точно в този момент, когато започваме да обръщаме толкова много внимание на детето, да влагаме усилия, енергия и време, заучени техники и методи – леко про-будени – отвътре изкача и започва да вика един глас: гласът на Егото, гласът на защитата, предупредителният глас.

“Това дете ще се разлигави. На мен ако са ми обръщали толкова внимание. Това дете, като порастне, нищо няма да стане от него. О, май другите са прави, почвам много да се съобразявам с него. Време е да затегна коланите. И аз съм човек. Всичко правя и пак нищо. Това дете продължава да не чува.” 

Познато ли ви е? Може би е дори смешно-тъжно?

Част от родителите смело продължават с прилагането на методите и в същото време усещат и долавят друг глас: “Виновна съм. Достатъчно добра ли съм? Тази техника не я приложих добре – за нищо не ставам.“

При едни родители моделът е да са перфектни, любящи. Други да угаждат. Трети искат да са само те правите. Четвърти избухват и искат да се доказват. Пети отсъстват или бягат.

Да, това е защитата, която брани нашето вътрешно дете. 

Нашето вътрешно аз, което иска да получи всичко това, от което е било лишено като малко и което сега вижда, че даваме на кръвното ни дете. Нашето вътрешно дете, което се пробужда всеки път, когато усети нуждата, свободата, истинността, същността и вика да бъде чуто. И се получава сблъсък на две деца. Едното обаче живее в голям пораснал човек с развит мозък – поне така се твърди. Това е моментът, в който с цялото си сърце е нужно да прогледнем, да се обърнем и да видим настина какво става! Да се разгърнем, да забележим малкото аз, да го разпознаем и да започнем да го “храним” докато се напълни. Прегърнете го и го заобичайте така както то иска от вас. Бъдете му Родителят, за когото копнее. 

В природата има закон: може да дава този, който има. Когато сме полупълни, даването изтощава. Когато нямаме връзка с душата си, не сме в центъра си и не знаем накъде и какво. Следваме сляпо, следваме друго, чуваме, но не слушаме себе си поради страх, нелюбов, непринадлежност и безпътие. Това, което ни води са научените порядки, ценности, вярвания и др., на които несъзнателно се кланяме без да знаем защо. Гмуркайки се в дълбините на душата, зачитайки всички неудовлетворени нужди и преживявайки всичко онова, което сме били възпрепятствани да изживеем, ни дават отговора – “Защо съм такъв какъвто съм и защо правя това, което правя?” И знайте, Егото винаги ще се опитва да ви саботира, защото знае, че няма да имате нужда от него вече. 

От този момент родителят започва да работи със себе си. Да работи с вътрешното си дете, за да израстне и да се превърне във Възрастния.

Отговорите на следните въпроси, ще му дават ясна представа накъде и как:

• Какъв е моят вътрешен свят – как в действителност се отнасям към себе си, живота и нещата от живота? (ако говоря едно на себе си, а претендирам и искам да се покажа в друга светлина това се усеща)
• Какво е личното ми присъствие и вибрация в ситуацията? (как влизам в ситуацията – нагласа, чувства, нужди, състояние, очакване, среда)
• Кои са моите поведенчески и емоционални модели, които взимат участие в ситуацията? (Тези мои ли са или унаследени; Кои и какво искам да задържа?)
• Какви граници заявявам – реални ли са, нужни ли са, мога ли да ги удържам?
• Има ли разминаване между това, което казвам и правя от това, което наистина чувствам и ме води като модел в ситуацията?
• Каква е моята ответна реакция, на това, което показва като поведение детето? (това е реакцията на вътрешното дете)

Напълним ли се, свързани ли сме със себе си и душата си, поемаме в тотално различна посока и път. Път, по който вървим и отново участваме на сцената, но сега приносът ни е разбиране и обич. Действието е в разгара си, ние наблюдаваме. Работим осъзнато с енергията и имаме отговорите. Постигаме спокойствие, мир и баланс в Живота и Родителството. 

Автор: Лидия Аврамова, Сертифициран Коуч Съзнателно Родителство, Лайф Коуч, Инструктор – Трениране на успешни родители

Какво е родителско превъзпитание и как да започнем?