Какво е съзнателен (осъзнат) родител

Готов ли съм да тръгна по пътя и как да вървя

Питали ли сте се някога: “Защо децата са тези, които в повечето случаи е нужно да бъдат коригирани, не са прави, не се държат както трябва, имат нужда от напътствия или някакъв вид възпитание … и пр.?” И “Защо винаги ние големите – т.нар. възрастни знаем, знаем повече и то знаем кое е правилно и кое грешно, определяме, отсъждаме, оценяваме и пр..?” 

Аз започнах пътешествието си с въпроса: “Кое е правилно и кое грешно и кое всъщност е добро и кое лошо?” И знаете ли, трудно ми беше да намеря отговора. Отговор всъщност няма или по-точно казано – отговорът за всеки е различен, взимайки предвид неговата малка вселена. А най-точно казано – “Това просто “е”. Трудно е за разбиране, защото ние хората се стремим винаги към дуалността, за да можем да се определим, квалифицираме, разделим.  

Преди да се впусна в дебрите на съзнателното родителство, нека разгледаме значението на думите съзнателен и осъзнат. 

СЪЗНАВАМ, -аш, несв.; съзная, -а̀еш, мин. св. -а̀х, прич. мин. страд. съзна̀т, св., прех. 

1. Имам ясна представа за своите постъпки. 
2. Идвам до заключение; виждам, схващам, разбирам.

ОСЪЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; осъзна̀я, -а̀еш, мин. св. осъзна̀х, прич. мин. страд. осъзна̀т, св., прех. 

1. Напълно съзнавам, разбирам нещо. 
2. Преценявам, възприемам реално; разбирам, схващам, съзнавам. 

Съзнателният родител е този, който започва да вижда, схваща, разбира (събужда се), че нещо не е както трябва. Осъзнатият родител вече е разбрал “нещото”. Но знаете ли – процесът е постоянен. Ние непрекъснато биваме повиквани да видим, чуем, разберем, т.е. да съзнаваме, защото всички сме тук, за да учим.

Фокусът в съзнателното родителство е самият РОДИТЕЛ и най-вече разбирането, че ние сме несъзнателни за това, което наистина сме. 

Защо сме несъзнателни?

Живеем в общество и сме пропити от неговите порядки, култура, навици, мислене. Част сме от родословно дърво и семейство и носим вярвания, ценности, гледни точки, които надали поставяме под въпрос. Вкарани сме в роля, играем роля и искаме да вкараме и децата си в пиесата.

Запитайте се – кой съм аз всъщност? Това аз ли съм? Кое е важно за мен и защо е важно за мен? От къде са дошли моите ценности, кое искам да задържа? И кои всъщност са моите ценности?

Обществото приема, че родителите са нещо повече от децата – че са по-перфектни и знаят много. Напротив – Родителите са несъвършените. 

Децата са просто нашите бутони.

Бутони за включване на несъзнаваните от нас рани (незадоволени нужди) от собственото ни детство. Времето, когато ние не сме били чути, видяни. Времето, когато нашето его се е оформило, за да можем да оцелеем и да се защитаваме. Времето, когато са ни казвали и показвали, че е нужно да бъдем според заданието. И така постепенно сме забравили кои сме наистина и сме се качили да пилотираме друг самолет. 

И ето кръгът се завърта – ние ставаме родители. Подготвени сме да отгледаме детето на мечтите си в чужд самолет и дори с непознат пилот. Продължаваме да постъпваме така както знаем, че е добре да се постъпва, защото така е запомнено от нас, казано или написано. Резултатът – наливаме още повече неяснота и негодувание в нас самите. Търсим извън нас докато не почувстваме силната турболенция, за която обвиняваме друг. 

Какво е родителско превъзпитание и как да започнем?

Какво е съзнателно родителство? 

Будният-съзнателен човек е този, който знае – дава си сметка, че той е създател на своята реалност. Той разбира, че това, което е, е резултат от неговия живот до сега и най-вече от неговото детство. Той е енергията, която носи и която участва в сътворяването на сегашния момент. Енергия, която събира травмите, защитата – реакциите, ценностите, вярванията, културата, навиците, цялата дуалност … и субективност. Дори как говори, какви думи използва и каква е структурата на изречението.

Съзнателното е разбирането, че:

• аз съм отговорникът за всичко, което се случва в мен и излиза от мен. Всъщност никой не ме е ядосал, аз съм се ядосал сам на нещо;
• аз съм поел от несъзнателното на родителите си и на околната среда и така съм напуснал себе си, изграждайки една не-моя личност;
• аз мога да се свържа с моята истинска забравена същност, която има достъп до решенията и отговорите на всичко, което търся, когато започна да чувам себе си, да се разбирам със състрадание и любов, да се зачитам (да бъда родителя на себе си), да се виждам такъв какъвто съм и да съзнавам, че имам значение;
• в мен има едно дете, което реагира и плаче от бутоните, натискани от кръвното ми дете. Задачата ми е да проявя състрадание, разбиране, емпатия, благодарност, приемане първо към вътрешното си дете и неговите чувства, за да съм в състояние да разбирам и отговоря на облака от чувства и емоции в потомците ми;
• децата ми са напълно отделни независими личности със свои чувства, емоции, уроци и нужди и моя е задачата като техен родител да съм до тях и да им помогна-подкрепя да се разберат.

Съзнателното родителство изисква от мен като родител:

• Да приема, че съзнателното родителството е за родителя; 
• Да съзная, че имам его, което реагира и което въпреки че ме е защитавало, сега ми пречи; 
• Да започна работя с егото си;
• Да разпознавам моментите си на реакция;
• Да разбирам, че реагирам вместо да отговорям с целия потенциал на развития си мозък;
• Да съставя план за различен отговор;
• Да разбирам, че проектирам или контролирам върху друго същество вместо да подкрепям;
• Да се свържа първо с мен, за да получа отговор как да го направя с друго същество;
• Да приема, че детето ми е тук, за да ме събуди към нещо по-добро.

Съзнателното родителство е базирано на:

• Приемането;
• Всичко се случва тук и сега;
• Естествения процес и развиетие, 
• Нуждите и свързаността;
• Подкрепата и емпатия;
• Еволюцията на родителя;
• Суверенността и уникалността на детето;
• Естествените последици;
• Двупосочност – и детето и родителят са учители и ученици.

Готов ли съм да тръгна?

Щом чета, задавам въпроси и търся, вече съм тръгнал. Моята еволюция и духовно развитие ще задават и показват докъде ще стигна. 

Държа да отбележа, една мисъл на Ошо:

Никой не е по-висш или нисш от другите.

Хората сме уникални сами по себе си.

Несравними сме.

Ти си ТИ

Аз съм АЗ

Ти имаш за задача да дадеш най-доброто от себе си в живота си.

Аз имам за задача да дам най-доброто от себе си в живота си.

Ти е нужно да откриеш себе си.

Аз е нужно да открия себе си. 

Готов ли съм да тръгна по пътя на съзнателното родителство?

Готов съм да тръгна, когато осъзная, че е нужно да се обърна първо към себе си.

Готов съм да тръгна, когато с цялото си същество разбирам, че: 

• ще е нужно да се изправя пред себе си и да работя със себе си;
• може да ме заболи; 
• ще е нужно да ползвам енергията си за промяна на мен самия;
• промяната изисква време, търпение и постоянство.

Осъзнато родителство: стрес и забавяне

Как да вървя по пътя на съзнателното родителство?

Пътят на съзнателното родителство върви посока – дете → родител. 

Входът е дефиниран – обръщане към себе си. От там, на картата има различни пътища, на всекиму според уроците. 

Това, на което е нужно да обърнем внимание/дадем отговор е:

• Какъв точно е проблемът;
• От какво е повлиян нашият микро свят, а именно – на кои ценности сме носители, кои са нашите вярвания, какво ни казва обществото, в което живеем, какви са нашите очаквания и др.;
• В какви модели на поведение влизаме при възникване на проблем;
• Кои/какви са първоначалните ни чувства; 
• Кои наши нужди са незадоволени;
• Как да превърнем реакцията си в отговор, така щото при последваща случка да останем само наблюдател и подрепа. 

По пътя се върви с търпение, състрадание, разбиране и най-вече със знанието, че във всеки един момент аз съм моята по-добра версия.

Автор: Лидия Аврамова, Сертифициран Коуч Съзнателно Родителство, Лайф Коуч, Инструктор – Трениране на успешни родители