5 начина, по които майчинството подобри кариерата ми

За много жени майчинството е равносилно на кариерен кръстопът.

Ако сте достатъчно привилегировани, за да имате избор, може би се питате: да грабна ли смело всяко предизвикателство или да намаля темпото? Дали да потърся работа на непълен работен ден или да поемам допълнителни ангажименти, за да плащам за памперси? Дали да остана с настоящата си компания или да заменя традиционната заетост с такава, която изисква детски песнички и гимнастика по коремче?

Майчинството може да забави или спре развитието на кариерата и при някои жени се случва точно това.

Аз съм щастливка, че това да бъда майка всъщност подсили моята. Но не се заблуждавайте – пътят ми обратно към работа беше пълен с препятствия. Първият месец на работа след майчинството беше потискащ. Моето малко ангелско момче, което преди това поглъщаше бутилките с мляко като шампион и спеше с часове, започна да „стачкува“ веднага щом попадна в детската ясла. Отхвърли храната там за сметка на среднощното кърмене. Плачеше от дъното на дробовете си всеки път, когато лягаше в креватчето си. Никой вече не спеше вечер у дома, дори кучето.

Докато се приспособявах към работата си на пълен работен ден, бях депресирана, под влиянието на хормоните си и едва функционирах. Бях изкушена от идеята да напусна заради изтощението. Вместо това издържах и не напуснах. И повече от една година по-късно съм изключително щастлива, че постъпих така – защото това, че вече съм майка подобри кариерата ми по начини, които не очаквах.

Прекарвам по-малко време в офиса, но върша повече работа

Преди да родя сина си, винаги можех да остана по-късно в офиса и да работя извънредно, за да се справя с обема от задачи. След като се върнах от майчинство трябваше да се съобразявам с фиксирани часове за оставяне и вземане на детето от яслата и фиксирано време за приспиване, съответно вече нямах опцията за извънредни часове. Предвид проблемите със съня, които имахме след като синът ми започна да посещава яслата, беше сериозно предизвикателство да вместя и допълнителни часове работа от вкъщи – дори през уикенда. Много се притеснявах как ще успея да завърша всички задачи.

Нововъведените ограничения във времето ми ме накараха да обърна сериозно внимание на работните си навици.

Започнах като приоритизирах задачите с най-кратки срокове за изпълнение и отлагах допълнителните проекти и срещи, които можеш да откажа, без това да повлияе негативно на кариерата ми. Прекарвах по-малко време в разговори с колегите и излизане на обяд. Работех от дома си веднъж седмично и използвах това време да се фокусирам върху най-важните проекти.

Това се оказа доста трудно. Изпитвах постоянен страх, че изпускам нещо, когато намалих общуването си с колегите. Но промените, които направих, даваха резултат. И когато детето ми отново започна да спи спокойно през нощта (месеци по-късно), моята нова продуктивност ми се отплати – вече много рядко ми се налагаше да работя извънредно.

Според статистиката аз съвсем не съм сама в това начинание. Според проучване, работещите майки често показват по-добри резултати от колегите си, които нямат деца. А тези с две деца се справят дори още по-добре.

Моите семейни ангажименти ме направиха по-ангажирана към кариерата ми и към компанията, за която работя

Винаги е било важно за мен да се справям добре на работа, но мотивацията ми да успявам се засили след като на бял свят се появи синът ми. Сега съм вдъхновена да бъда успешна на работа и от факта, че трябва да мога да се грижа за него и да бъда пример за подражание.

Да бъда далеч от сина си през деня е по-трудно отколкото си представях, но да се откажа от кариерата си също щеше да бъде трудно. Тази постоянна битка ми помогна да потвърдя убеждението си, че трябва да работя нещо, което обичам.

Въпреки, че се чувствам по-отдадена на работата си от всякога съм наясно, че индиректните предразсъдъци работят срещу мен и срещу другите майки на работното място.

Работещите майки са набедени като по-малко компетентни и по-малко отдадени на работата си – това потвърждава и подкастът „Най-дългото най-кратко време“ в серията си #товаеистинскамайка. Това не е редно – ние можем и трябва да бъдем по-добри. Като жени трябва да се подкрепяме и това включва и другите майки, които работят около нас.

Благодарна съм, че работя за компания, която цени майките. Гъвкави условия на работа, представители на висшия мениджмънт, които също са майки, страхотна стая за кърмене, както и група за майки на работното ми място, много улесниха завръщането ми на работа.  Винаги съм знаела, че компанията ми е толерантна към семейните, но сега съм още по-лоялна, когато изпитвам върху себе си ползите от това да бъдеш част от компания, която приветства майчинството.

Намерих нови приятели – и ментори – в лицето на други работещи майки

Никога няма да забравя деня, в който случайно се сблъсках с една от „по-старите“ майки в Човешки ресурси. Завивах по ъгъла на един коридор, разсеяна от проблеми на работа и в къщи. Измърморих някаква извинение докато бършех сълзите си, когато тя ме погледна спокойно и попита какво не е наред.

Докато аз споделях моята главоблъсканица, тя слушаше съпричастно, след което разказа много сходна история от своя личен живот.

В този момент се почувствах разбрана, подкрепяна и окуражена да се справя с конфликта, който преживявах.

Моят „ангел пазител“ в Човешки ресурси не е единствената майка, която ми помогна. Приятелки, които станаха майки преди мен, членове на групата за майки в офиса и дори известни майки, които открито споделяха за радостите и трудностите в това да бъдеш родител, ми напомняха, че всъщност се справям добре.

Тези неочаквани допирни точки с другите майки се в превърнаха в оазис в трудното ми завръщане на работа, процес, който писателката и майка Лорън Смит Броуди нарече „пети триместър” в едноименната си книга. Нямаше да се справя с този емоционално изтощителен период ако не бяха жените, които ме окуражаваха, дори когато чувствах, че се давя. Сред тези жени имаше както опитни майки, така и „новобранки“. Взаимоотношенията ни процъфтяваха, а някой от тях дори се превърнаха в бъдещи партньорства. Но всички направиха работата след майчинство по-малко самотна и много по-поносима.

Раждането на сина ми породи нови пориви на творчество в мен

Не бях подготвена за начините, по които усещането ми за себе си се промени след раждането. Това включваше и визията ми за кариерата ми. Преди прекарвах дни в редактирането и писането на чужди истории, но изведнъж моите собствени истории ме изгаряха отвътре, за да ги разкажа. В по-свободните рамки на ежедневието ми (които бяха много ограничени през първата годинка на сина ми) аз нахвърлих и изпратих редица статии (повечето, от който бяха отхвърлени) и публикувах истории в моя нов личен блог. Въпреки, че усилията ми изглеждаха незначителни, бавно, но сигурно напредвах, като правех нещата независимо от резултата.

Възползвах се от творческата енергия, която се бе родила от този нов етап в живота ми и я насочвах към умението, което непрестанно ще развивам в кариерата си – писането.
Междувременно станах и доста по-креативна в решаването на проблеми у дома: научих се как перфектно да издухвам нослета докато успокоявам растящите зъби. Научих се как да забавлявам раздразнено малко дете само с една торба памперси, пастели и допълнителен чифт чорапи. Това ново ниво на увереност в решаването на проблеми ми помогна много по-уверено да предлагам и прилагам креативни решения и към възникнали проблеми на работа.

Започнах да мечтая по-смело

След като започнах работа, която наистина обичам преди няколко години, поставих амбициите си за кариерно израстване на пауза. Чувствах се сякаш най-сетне съм постигнала всичко. Работих за страхотна фирма, в която ми плащаха да правя това, което обичам.

Майчинството запали желанието ми да обмисля какво още предстои в кариерата ми в следващите две, пет или десет години. Осъзнах, че докато синът ми пораства, аз всъщност остарявам (въпреки, че и до днес не се чувствам като истински възрастен човек). Може би това се дължи и на осъзнаването, че ще трябва да развия кариерата си, ако искам и да повиша доходите си с времето.

Не знаех от къде да започна затова се обърнах към коучинг специалист, който ми даде кураж, идеи и чувство за отговорност към преследването на новите ми кариерни цели. Започнах да се уча да се доверявам на вътрешния глас, който ме кара да използвам талантите, които имам по най-добрия възможен начин.

Вижте, дами – през повечето време това да бъдеш родител, да работиш на пълен работен ден, да се стараеш да си здрав, да имаш чист дом, добри взаимоотношения с другите и може би дори време за странични активности, се усеща като невъзможно начинание.

Никак не е лесно. И със сигурност не е винаги балансирано. Но аз сега съм решена да се фокусирам върху напредъка, който съм постигнала. Това, че вече съм майка, всъщност се оказа страхотен плюс за кариерата ми.

Най-неочаквания обрат в това приключение? Часовете отдадени на работните ми задължения и изкарване на прехрана ми помагат наистина да оценя и да се насладя на моментите, прекарани със сина ми. Работата ми след майчинството ме направи по-търпелива, любвеобилна, присъстваща и благодарна, когато съм в ролята си на майка – кариера, която продължава цял живот.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Ваяна Качакова!