Как да мотивираме децата си без хвалби и награди

Знаете ли, че е възможно да мотивираме децата си без хвалби и награди като стикери или лакомства? Чували ли сте, че хвалбите и наградите, които водят до моментни резултати, губят своята ефективност с времето? Какво ако имаше по-добър начин да развием увереността, мотивацията и умението на детето да съдейства? Добрата новина е, че има такъв начин!

Ние свикваме да хвалим децата си с окуражителни думи като “Справяш се страхотно!”, но дали тези думи постигат целта си, ако вместо да мотивират децата да се развиват и научат нови умения, всъщност правят точно обратното? Какво ако всъщност ги учим да полагат минимални усилия, да се държат “прилично”, но само ако някой гледа и да избягват риска от грешки и провал?

Има безброй източници, които ни казват, че “окуражаващото поведение” e правилният възпитателен метод. Идеята е, че когато насърчим добро поведение чрез хвалба или награда, му изпращаме незабавно послание какво е поведението, което желаем от него.  По този начин детето ще повтори желаното поведение, за да получи отново възнаграждение.

Лесно е, нали? Да, обаче има нещо повече от това.

Похвала и насърчаване във възпитанието

Защо хвалбите и наградите не работят в дългосрочен план?

Хвалбите и наградите вършат работа и тъкмо затова ги прилагаме. Само че винаги идва момент, в който детето губи интерес към възнаграждението. Стикерите са ефективни в началото; кое дете не харесва стикери? Но след това идват условията  като “Харесвам само стикери, които блестят!” Обещанието да получат десерт, ако изядат зеленчуците си в началото предизвиква “Да, сладолед!!!”, но в един момент се стига до “Аз дори не харесвам сладолед!”

Преди да се осъзнаем, вече трябва да предлагаме още, да обещаваме по-големи неща, да преминем от стикери към пари в касичката за добри оценки. В един момент и това се изтърква.

Когато мотивираме с хвалби и награди и други видове външни мотиватори, децата не научават повече за себе си от завършването на дадена задача. Вместо това, те научават как да се харесат на възрастните. С времето губят интерес, защото осъзнават, че трябва да направят това, за да получат онова. И точка. Това е лесно.

От друга страна, дете, което се учи да чува собствения си глас, развива вътрешна мотивация и се научава да пробва по-усилено, да празнува победите си и да си дава сметка за недостатъците си. Детето научава, че постоянството се отплаща и то не заради ръкопляскането или шоколада, а защото е станало по-добро в четенето или бягането, например. То осъзнава, че се чувства добре, когато съдейства на околните, по-лесно печели приятели и се забавлява повече. Дете, което слуша гласа си, научава че е нормално да направи грешка и да опита още веднъж.

Децата са в постоянна фаза на развитие и промяна, така че техният най-важен проект са те самите. Научавайки повече за себе си ги прави по-добре подготвени да научават и за света около себе си.

Защо продължаваме да използваме хвалби и награди?

Все пак, ако хвалбите и наградите не работят в дългосрочен план защо продължаваме да ги прилагаме?

• Те са бърз и лесен начин да постинем желаното поведение у детето
• Ние сме горди от постиженията на детето ни и искаме то да знае това
• Ние искаме детето ни да повтори желаното поведение, така че държим да му покажем, че одобряваме това, което е направило
• Просто така ни идва отвътре – по навик

Независимо дали имаме това намерение или не, ние учим детето си, че всяко постижение (от надраскването на първата картина (лесно) до катеренето на голямата катерушка за пръв път (трудно)) заслужва същото ниво на ентусиазъм от нас. “Браво, страхотно се справи!”

Нека бъдем честни…този надраскан лист хартия не е така страхотен. Детето ни го знае и ние го знаем. Така че нека не преливаме от ентусиазъм като видим набързо надраскана картина, така както реагираме, когато детето ни е постигнало нещо, изискващо усилие, търпение и умение.

Когато хвалим всяко малко нещо с “Страхотно се справи” и “Годея се с теб”, без да искаме учим детето си, че не е необходимо да даде най-доброто от себе си, защото така или иначе някой винаги ще ги потупа гордо по гърба. Защо да полага по-големи усилия отколкото се налага?

И така, какво трябва да кажем на детето си вместо хвалба?

Първо, нека се успокоим, че да похвалим детето не е някаква фундаментална грешка, която трайно ще увреди самоувереността му. Второ, нека започнем да обръщаме внимание на това как и кога хвалим детето си като си задаме следните въпроси:

1. Какво поведение се опитвам да насърча?
2. Какъв допълнителен урок искам да дам на детето си за това поведение или конкретна постъпка?
3. Как да помогна на детето си да научи повече за себе си в тази ситуация?

Ето един пример:

Ситуация: Детето помага да приберем играчките в стаята му

Автоматичен отговор: “Страхотна работа, мишле! Благодаря, че ми помогна!”

Какво поведение се опитваме да насърчим? Взаимопомощ, съдействие, подреденост. Искаме да помага по-често, без да се караме, преди това.

Какъв допълнителен урок искаме да дадем на детето за конкретната постъпка? Когато подреждаме заедно, имаме повече време за истории и когато приберем играчките на правилните им места успяваме да ги намерим по-лесно следващия път

Как да помогнем на детето да научи повече за себе си в тази ситуация? Като споделим как ни кара да се чувстваме, когато ни помага с тази дейност.

И така, вместо “Страхотна работа, мишле! Благодаря, че ми помогна!” можем да кажем “Благодаря, че помогна да приберем всички играчки на правилните им места! Следващият път, когато играем, ще успеем да намерим играчките лесно!” или “Оценявам, че ми помогна! Така имахме време за още една история, тъй като работихме заедно!”, или “Това беше лесно, защото работихме заедно!”

Ако просто се спрем, преди да похвалим и помислим мъничко какво да кажем, ние може да разширим възможностите за насърчаване на желано поведение и да направим преживените случки по-значими за детето. Така може да помогнем на детето да научи нещо ново за себе си и да чуе вътрешния си глас, който звучи по-силно, когато детето натрупва осъзнат опит и откровен отзив от нас.

Източник childrenshouse-montessori.com

Благодарим за доброволния превод на Велислава Матеева!

Наръчник: Как правилно да хвалим детето