Как да изградим независимост у децата в предучилищна възраст
Децата се стремят към независимост от момента на своето раждане. Наблюдаваме този стремеж при бебетата, които се опитват сами да се хранят с лъжичка или настояват сами да си сменят памперса. Или при прохождащите деца, които искат сами да се облекат или да завъртят кранчето на мивката.
Възможностите за развитие на независимостта са от огромно значение за изграждане на самоосъзнаването и самочувствието. Те са много важни и за усвояване на търпението към дразнители и развиане на постоянството!
Трудно е да потиснем въздишката си при мисълта, че нашите деца в предучилищна възраст се надпреварват да се качат върху стола и след това се опитват да си налеят чаша мляко. Когато позволяваме на децата да изпълняват задачи, това означава, че процесът ще отнеме двойно повече време и ще предизвика тройно по-голяма бъркотия. И, може да се окаже трудно да гледаме как детето прави своите опити, не успява и се чувства разочаровано или разстроено след това.
Като се има предвид колко високи са нивата ни на стрес в момента, толерантността ни към неудобства и бъркотия може да е по-ограничена от обикновено. Но, стоенето вкъщи заради ограничителните мерки за COVID-19, предоставя чудесна възможност на родителите да възпитат у децата си независимост. Ето няколко прости метода за постигане на това:
Установете предвидима рутина
Може да изглежда изнендващо, но установяването на последователна рутина е важно за изграждането на независимостта у децата. Както възрастните, така и децата показват по-голяма готовност да се справят с ежедневните си задачи, когато знаят какво да очакват. Рутинните навици не бива да се бъркат с графика, въпреки че може да се припокриват с него. „Рутина“ е всяка последователност от събития, които се случват през деня. Дори миенето на зъбите е рутина, тъй като съдържа многобройни стъпки, които винаги се повтарят. Пускане на водата, намокряне на четката за зъби, поставяне на паста за зъби, измиване на зъбите, изплакване на устата, подсушаване на ръцете. По същия начин излизането на разходка изисква обличане на връхна дреха, обуване на обувки, вероятно приготвяне на закуска или вземане на любима играчка.
Когато децата изпълняват тези рутинни задачи многократно, те се научават да проследяват събитията и да поемат повече отговорности, които изпълняват с все по-малко чужда помощ. Ако позволите на детето да извърши част от подготовката, то ще започне да извършва самостоятелно все повече от тези стъпки. По този начин му „съобщавате“, че имате доверие в неговите способности да се справи без вашата помощ, но и, че сте до него в случай, че то има нужда от вашето съдействие.
Оставете детето да избира
Друг начин, по който можете да изградите независмостта на детето си (и да запълните времето в тези безкрайни пандемични дни), е да му предоставите избор. Накарйте го само да избира какво да облича, на какво да играе или на кого да се обади. Това не означава, че сте „отпуснали юздите“. Дайте му две или три възможности за избор, а после го похвалете за неговата невероятна способност да избира! Предоставянето на възможност за избор е особено ценно, когато вашето дете в предучилищна възраст настоява да направи нещо самостоятелно. Например, иска самó да пресече улицата – действие, което не можете да му позволите. Като му предложите избор – да ви държи за ръката или да го носите – вие го карате да се чувства по-уверено, дори когато го предпазвате.
Оставете детето да помага
Децата трябва да помагат! В допълнение към изграждането на независимост, това е чудесен инструмент за успокояване на истериите или за пренасочване на поведението, което дава на децата усещане за контрол. Когато позволявате на детето да ви помогне, вие засилвате неговата увереност и му давата възможност да научи нещо ново. Ще трябва да добавите допълнително време или стъпки за изпълнението на дадена задача, но е чудесен начин за включване на детето в ежедневните дейности и рутина.
Например, когато възрастните приготвят бъркани яйца, те добавят млякото направо в купата, а черупките от яйцата изхвърлят в кофата. Като алетернатива, може да сипете малко мляко в чашка или купичка и да помолите детето да го добави в купата с яйцата. По подобен начин, съберете черупките в отделен съд и помолете детето да ги изхвърли в кофата с отпадъците.
Така вие отново „съобщавате“ на детето си, че му се доверявате за изпълнението на тези задачи. Подобни моменти осигуряват възможност да проведете разговор за съвместното изпълнение на работата, която е със споделен резултат. В допълнение, съществува голяма вероятност децата да приемат мисията с ентисиазъм и да изядат храната (!), за чието приготвяне са помагали. Така че, когато карате детето да почисти дръжките на бобените шушулки, може да се окаже, че използвате друг метод, с който вкарвате повече зеленчуци в диетата му!
Делегирайте на детето домакински задължения
Дори децата в предучилищна възраст могат да имат домакински задължения. Те, разбира се, ще са по-различни от тези на по-големите деца, но са важни крайъгълни камъни за изпълнението на по-отговорни задачи. Домакинските задължения са начин за изграждане на чувство за отговорност и самостоятелност, за развитие на изпълнителни функции, за екипна работа и за насърчаване на съпричастност.
Прости задачи като събиране на играчите или поставяне на мръсните дрехи в коша за пране позволяват на детето да поема разумна отговорност. Едновременно с това помага за поддържане на реда през целия ден. Всъщност, домакинските задължения могат да бъдат включени в ежедневната рутина. Например, част от хранителните навици на детето могат да включват отсервиране на чиниите или съдействие при зареждане на миялната.
Оставете детето да решава проблеми
Оставете детето да опитва трудни неща, както и да решава самостоятелно малки проблеми. В много случаи ние проектираме нашия стрес или раздразнение върху децата, когато в действителност, те се справят отлично. Когато децата се учат да пълзят или прохождат, трябва да им позволим да падат. Подобна е ситуацията, когато децата се учат да обуват обувките си – тогава трябва да им позволим да ги поставят на грешното краче. Изчакайте, докато детето само потърси помощ или му подскажете тактично следващата стъпка.
С леко провокативни задачи, които се намират в сферата на техните възможности, им помагате да се справят с раздразнението, да разрешат проблема и да издържат на сложни ситуации. Можете да признаете, че нещо е трудно и да покажете на детето, че сте горди от неговите усилия, като го похвалите за това, че е опитало нови и трудни неща. Похвалете усилието, а не – резултата или уменията. “Толкова се гордея с теб затова, че довърши задачата, дори когато ти стана трудно” вместо: “Толкова хубаво се справи с връзването на обувките си!”
Насърчавайте проектите
Проекти, които включват всичко – от оцветяване до нареждане на пъзели, предоставят възможност на децата да фокусират вниманието си за определен период от време. Като коментирате и хвалите работата на детето, вие му създавате чувство за себереализация и самоувереност. Похвалата на усилията му му помага да развие постоянство. Когато насърчавате детето да продължава да нанизва мънистата за герданчето, вие му казвате, че вярвате в неговата способност да се справи. Това се трансформира в увереност, а след като то успешно завърши задачата – и в гордост, и в цялостност.
Насърчавайте свободните игри
Независимите и неструктурирани игри са много важни за развитието на въображението, за разрешаването на проблемите и за изграждането на самостоятелност. Повечето деца в предучилищна възраст обаче, все още се нуждаят (и ще търсят!) подкрепата на родителите си по време на свободните игри.
Предложете на детето си разнообразни арт материали (моливи, флумастри, тебешири, бои), кубчета или въображаем реквизит за игра и го оставете само да създаде своя творба или игра. Можете да добавите и материали, които не са за игра. Предмети със сменено предназначение или за рециклиране, като хартиените ролки, кутиите за кафе и за зърнена закуска, могат да бъдат използвани по най-разнообразни начини. Една хартиена ролка може да се превърне в телескоп, тръба, кола, самолет или във вълшебна пръчица. Кутията от зърнена закуска може да стане хамбар за животни, кубче за строеж или стъпало на къща…
Наблюдавайте детето и отбелязвайте това, което привлича вниманието му. Едно дете може да харесва строежите и струпването на кубчета, а друго – ролевите игри. Използвайте тези наблюдения, за да направлявате и обогатявате играта му. Ако детето изглежда блокирало или объркано, можете да измислите решение или да коментирате неговите действия, а след това да го насърчите да опита отново.
Опитайте да не се намесвате, когато наблюдавате! Може да коментирате това, което детето прави и да хвалите неговите усилия, но не вършете неговата работа. Например, ако подрежда метални кутии, можете да кажете: “Уау! Виждам, че редиш кутийките. Правиш голяма кула!”. Колкото повече се задълбочава в играта вашето дете, толкова по-малко се намесвайте. Можете да правите предложения или да му предлагате начини, по които да използва материалите, или дори да му покажете нови материали. Това ще му помогне да разшири играта си и с времето вашето дете ще съумее да си играе самостоятелно за по-продължителен период.
Какви думи да използваме, докато наблюдаваме детето да работи и играе
Покажете, че го виждате — виждате неговите усилия, постоянство, храброст, растеж. Когато предлагате вербална обратна връзка, вие отделяте позитивно внимание на качествата, които искате да насърчите в детето. Така повишавате вероятността то да се придържа към подобен тип поведение.
Това, което наричаме умения „ГОРДОСТ“, са стратегии, за които е доказано, че насърчават спазването на положително поведение при малките деца:
- ПОХВАЛИ: Хвалете правилното поведение на децата си. Това ще подопомогне спазването на специфичното поведение на детето, към което се стремите и ще доприесе за топлите взаимоотношения с него. Например, можете да използвате думите: “Прекрасно си подредил/а тези кубчета в редичка!” или “Гордея се, че подреди пъзела до край!”
- ПОТВЪРЖДЕНИЕ: Използвайте подходящите потвърждения. Това помага, когато трябва да покажете на детето си, че го слушате и разбирате. Например, детето казва: “Направих кула.” Тогава вие потвърдете: “Да! Направил/а си кула!“
- ИМИТИРАТЕ подходящо поведение и игри. Това насочва позитивно внимание (най-мощната награда) към правилното поведение и насърчава взаимодействието. Например, когато вашето дете строи кула, вие също се присъединявате към строежа.
- ОПИСВАЙТЕ на детето правилното поведение. Това засилва положителната му игра и насочва вниманието му към нея. Можете да кажете: “Нарисувал/а си дъга!“ или “Ние строим кула!”
- Бъдете ЕНТУСУАЗИРАНИ! Това „стопля“ взаимодействието помежду ви и поддържа интереса на детето. Например, можете да използвате игрив глас, да преекспонирате чувствата си, когато говорите и да се смеете често.
Източник.
Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова!
Свързано по етикет
Внимание: деца в дигиталното море!
