7 съвета как да дадем надеждна обратна връзка на детето

Да бъдеш родител означава да насочваш и моделираш поведението на детето си. От съществена важност е да даваме обратна връзка на децата под формата както на похвали, така и на предложения за подобрение. Колко пъти, обаче, нашите добронамерени съвети са посрещани от празен поглед? Или по-лошо, негативна защитна реакция?

Всъщност е съвсем естествено за децата да не се поддават на напътствия, особено когато последните коригират тяхното поведение. Изследвания показват, че критиката може да предизвика усещане за заплаха, което да отключи т.нар. стресова реакция на борба, бягство или замръзване. В същото време споделянето на конструктивна, смислена обратна връзка е един от най-ефективните начини за учене и растеж. Приемането на такава обратна връзка води до поредица от позитиви – от по-висока самооценка и подобрени взаимоотношения с околните, до усъвършенстване на уменията ни в това, с което се занимаваме.

За щастие, съществуват прости начини да общуваме с детето, за да поддържаме неговата възприемчивост, ангажираност и способност да спечели от споменатите позитиви.

Това са 7 полезни съвета за даване на градивна обратна връзка, която подпомага развитие на детето и неговата устойчивост:

1. Премислете преди да говорите

Родителите искаме най-доброто за децата си и споделяме с тях своето мнение с цел да им помогнем да се учат и развиват. Но даването на обратна връзка е повече изкуство, отколкото наука, затова е решаващо преди да говорим да обмислим внимателно думите си и да отговорим на следните въпроси:

• Това, което ще кажа, продуктивно ли е или е само мое мнение?
• Какво целя с тази обратна връзка?
• Необходима ли е тя наистина? Какво ще се случи, ако не я споделя?
• Думите ми отговарят ли на личните ми вярвания и убеждения?
• Ще помогнат ли на детето ми да бъде най-добрата версия на себе си?

Подобна саморефлексия ще ви даде възможност да оцените дали обратната връзка е необходима. Ако се окаже, че не е, но усещате, че сте фрустрирани и имате потребност да освободите емоциите си, изберете друго време да споделите мнението си (ако изобщо решите да му дадете гласност).

„Не всяка критика, отправена към децата, е градивна. Понякога тя е продукт на скрити мотиви или лоши намерения…“ -Jessica Lahey, The Gift of Failure

Когато се колебаете, може да приложите техниката на „трите врати на речта“: Това, което ще кажа, вярно ли е? Полезно ли е? Учтиво ли е? Ако си дадете време да обмислите добре тези въпроси и да изберете внимателно думите си, е по-вероятно посланието ви да бъде прието.

2. Фокусирайте се върху начина на общуване

Даването на обратна връзка изисква да сме внимателни и да покажем съчувствие. Начинът, по който общуваме с детето, е също толкова важен, колкото са и думите, които използваме. За да възприеме напътствията ни, детето трябва да чувства доверие към нас. Ако знае, че му мислим най-доброто, е по-вероятно да възприеме критиката като конструктивна, а не като атака спрямо личността му. Ето още няколко полезни подхода, които да вземем предвид:

• Балансирайте позитивната обратна връзка с негативна такава (5 поощрения за всяка критика).
• Споделяйте напътствия, когато сте сами с детето, не в присъствие на други хора.
• Системно давайте позитивна обратна връзка.

Може да приложите т.нар. „сандвич“ техника за даване на обратна връзка. „Сандвичът“ представлява мека критика поставена между две положителни фрази: „Закуската, която направи, беше чудесна! Може също да сложиш чиниите в мивката. Беше ми много приятно да закусвам с теб и нямам търпение да видя какво ще приготвиш следващия път. “

Съвет: Тази стратегия следва да се използва пестеливо и изисква да сме напълно искрени.

3. Давайте конкретни напътствия

За да бъде градивна, обратнатата връзка трябва да е недвусмислена и разбираема. Често, за да защитим чувствата на детето си, сме склонни да изричаме мъгляви общи похвали. Но фрази като „Добра работа!“ или „Толкова си умен/умна!“ никак не са полезни както вкъщи, така и в класната стая.

„Можем да си представим размислите на учащите в отговор на подобни коментари: “Какво да направя различно следващия път въз основа на тази информация?“ Никаква идея. Те не осъзнават кое е доброто или лошото в това, което са направили. “ Grant Wiggins, Educational Leadership

Оказва се, че и децата не харесват генерализирани изказвания. В изследване върху академичното представяне на ученици в гимназиална възраст, участниците посочват неясната и неспецифична обратна връзка като най-фрустриращия елемент от приноса на учителите.

Преди да дадете съвет на детето си, преценете следното: ако думите ви могат да се приложат върху поведението на друго дете, най-вероятно са прекалено общи. Вместо това, отбележете си какво е минало добре и как усилията и представянето на детето са се променили от последния път, когато дадохте напътствие. Дайде информация, която детето може да осмисли („Помниш ли, когато събирането на дроби ти се струваше много трудно? Днес те видях да го правиш без проблем.“)

4. Поискайте позволение и предайте контрола

Въпреки добрите намерения, думите ни понякога могат да провокират остра реакция, а ние да се чудим какво се е объркало. В изследване защо обратната връзка не винаги е продуктивна, психологът Едуард Дечи посочва чувството за контролираност като основна причина за съпротива.

„Децата понякога възприемат обратната връзка като опит да ги контролираме и да им наредим как да направят нещо, а не като насока за подобрение.“ Marianne Stenger

Как да помогнем на децата да се почувстват окрилени от нашите думи, а не контролирани? Започнете като поискате разрешение. Може да попитате „Имам да ти кажа нещо, което може да бъде полезно. Искаш ли да го чуеш?“, или „Бих искал да ти дам съвет, а ти ще прецениш дали ще го използваш или не.“

Също имайте предвид:

• Избягвайте употребата на „ти“ („Ти трябва да направиш това.“, „Ти трябва да подобриш онова.“)
• Вместо това използвайте „аз“ („Аз бих направил така., „Ето това сработи за мен.“)
• Попитайте децата за техните идеи и размишления („Какво смяташ, че направи добре?“ или „Мислил ли си да опиташ по друг начин?“)

Давайки на детето власт върху процеса на обратна връзка, му помагате да се научи да разрешава проблеми и да планира само. Ако детето си пише домашните в последния момент в състояние на стрес, попитайте го какво и как би могло да направи следващия път, за да се справи със ситуацията.

5. Подкрепяйте нагласата за развитие у детето

Съзнанието за развитие е ключът към способността за приемане на критика. С подобна нагласа детето вижда предизвикателствата като спомагателни за неговия растеж, а грешките и провалите са стъпки в учебния процес.

„Нагласата за развитие е най-големият дар, който можем да дадем на децата си. Въоръжени с нея, те могат да понасят конструктивна критика, вярвайки че последната ще ги направи по-добри, по-силни и по-умни. С такова съзнание, децата могат да понесат истината. “ -Jessica Lahey

Нагласата за развитие дава на детето възможността да осмисли обратната връзка и да оцени дали може да се поучи от нея. Децата са нясно, че не всеки път трябва да търпят критика, но също могат да правят осмислени избори и да поддържат отворено съзнание. За да подкрепите развитието на такъв тип възприемчивост у детето, се фокусирайте върху процеса, а не върху крайния резултат. Награждавайте усилията, довели до успех, и приветствайте грешките като възможности за научаване на нещо ново.

Ако все пак се притеснявате за резултата, отговорете си на следните въпроси:

• Учи ли се и развива ли се детето?
• Подобрява ли се в това, което прави?
• Прави ли промени въз основа на съветите, които аз (или някой друг) му дава?

Дори с правилната нагласа е напълно нормално детето да изпитва силни чувства към получаването на обратна връзка. Научете го да си дава време и да позволи на емоцията, провокирана от критиката, да улегне. С времето ще стане по-устойчиво и ще погледне на себе си по нов начин.

6. Фокусирайте се върху конкретни поведения, а не върху личността на детето

Съществуват ред причини да се фокусираме върху действията и поведението на детето, а не върху характера или личността му.

На първо място, децата трябва да се чувстват обичани и приети такива, каквито са. Давайки обратна връзка за техните действия („Това, което каза, прозвуча грубо.“), а не за тяхната личност („Ти си груб!“), им помагаме да разберат, че няма нищо нередно с тях. Центърът за иновативно лидерство на Харвард разработва инструмент за такива ситуации – т.нар. модел ситуация-поведение-въздействие, който е лесно приложим и при общуването с деца.

• Ситуация: Отбележете времето и мястото на проява на съответното поведение.
• Поведение: Опишете поведението (какво чухте, видяхте, наблюдавахте).
• Въздействие: Отбележете как поведението се е отразило на вашите чувства, мисли и действия.

За едно по-малко дете, приложението на модела може да изглежда по следния начин: „Днес на вечеря, когато сестра ти случайно взе твоята чаша (#1), ти изкреща и я сграбчи обратно (#2). Почувствах разочарование и те изпратих в стаята ти (#3).“

За по-голямо дете, приложението би звучало така: „Тази сутрин, докато разговаряхме за ваканцията (#1), ти прекъсна Джесика и каза: “Това е глупаво!” преди тя да има възможност да приключи (#2). Аз се почувствах разочарован, че не можах да чуя какво щеше да каже тя (#3).“

Поощрявайте своето дете да обмисля ситуациите и да постави лични цели за бъдещото си поведение. Ако реакцията ви не е осъждаща и думите ви не са твърде общи, е по-вероятно да бъдете чути и възприети от детето.

7. Задайте пример

Има и по-добри начини да научите детето да приема обратна връзка от това да моделирате поведението му. Поддържайте процеса забавен!

Първо, измислете задача за себе си – готвене, писане на писмо или дейност, която детето избере, и му дайте да ви оцени по специфични аспекти от задачата. Ако, например, сготвите ястие, окуражете детето да коментира визията, вкуса и оригиналността на ястието. Активно търсете обратна връзка с въпроси от типа на: „Какво мислиш за това?“ и „Какво мога да направя по-добре следващия път?“.

След това дискутирайте как думите на детето са ви накарали да се почувствате. Признайте, че е трудно да чуваме неодобрение относно резултата от собствения си труд. В същото време, ако хората ни казват, че сме се справили добре, когато реално не сме, ни се отнема възможността да се учим и подобряваме.

„Без значение дали го осъзнаваме или не, начинът по който третираме неправилната оценка на нечие поведение пред децата си, ги учи как да реагират спрямо своите собствени грешни решения. Децата реагират на предизвикателства по начина, по който ние реагираме на предизвикателства. “ -Douglas Stone and Sheila Heen, Thanks For the Feedback

Накрая, оценете, че в нашите лични и професионални взаимоотношения въздействаме всеки ден върху начина, по който децата приемат или се противопоставят на обратна връзка. Ако вие самите можете успешно да приемете критика, давате пример на детето да успее в същото.

Източник Big Life Journal.

Благодарим за доброволния превод на Милена Борисова!