Как детето ни да има стабилна самооценка?

„Родителите трябва да напълнят кофичката със стабилна самооценка на детето, толкова, че целият свят да не може да направи достатъчно дупки, за да я пресуши.“ – Алвин Прайс

Докато отглеждаме децата си, ние им помагаме да изградят навици и умения, с които да могат да се справят и да изградят щастлив и успешен живот. За да им помогнем да изградят възможно най-много навици и умения от съществено значение е да им дадем най-големия подарък – стабилна самооценка.

Хората със здравословно самочувствие харесват себе си и смятат себе си за значими и достойни. В резултат на тези качества, те правят по-добри избори, стават по-устойчиви, и полагат повече усилия, за да постигнат цели си. За тези хора е по-вероятно да бъдат щастливи, успешни и емоционално устойчиви.   

Всеки родител иска да има стабилна самооценка у своето дете, но мнозина не са сигурни как да го постигнат.

Дали да обсипваме деца с комплименти непрестанно? Дали да ги предпазваме от неуспехи и провал, така че те ще се чувстват добре? Тези подходи изглеждат разумни, но могат действително да бъдат в ущърб за самочувствието в дългосрочен план. Децата изграждат трайно самочувствие, когато се чувстват компетентни, приети и обичани.

С тези 5 ефективни стратегии ще помогнете на детето да добие стабилна самооценка.

1. Дайте му възможност да прави избор и да носи отговорност

За да помогнете на детето си да се чувства компетентно, дори от най-ранна възраст, е важно да му позволите да взима подходящи за неговата възраст решения и да носи отговорност за тях. Когато децата имат право да правят избор, те се чувстват по-силни.

Докато детето е малко, свеждайте изборите първоначално до няколко възможни опции. Например, може да избере между гофрети или палачинки за закуска. Също така по-малките децата могат да избират от менюто в ресторанта или какво да вземат от хранителния магазин, или пък какви дрехи да изберат за училище.

Да направят избор и да носят отговорност за своите решения, помага на децата да изградят увереност. Също така ги подготвя за по-трудни избори, пред които ще се изправят по-късно в живота си.

Полезно е и да се дават на децата отговорности съобразени с възрастта им, като прости домакински задължения, които могат да свършат. Тези задължения могат да включват подреждане на масата или сгъване на дрехи, хранене на кучето, оправяне на леглото и други. По-големите деца могат да оправят прането, да изхвърлят боклука или помагат в готвенето.

Най-напред покажете на детето как да свърши задължението си. След това му позволете да го прави само без да му помагате, дори и ако то не се справя перфектно всеки път.

Домакинската работа изгражда самочувствие, защото дава на детето възможност да демонстрира компетентност и да чувства, че прави ценен принос към семейството. Детето може и да недоволства сега, но ще ви благодари по-късно .

2. Хвалете искрено

Съществува едно погрешно схващане , че постоянната похвала ще помогне на деца ни да си изградят самочувствие. Разбира се, няма нищо нередно в това да хвалим децата си, но е важно, да го правим премерено.  Ако им даваме нереалистично високи оценки („Ти си съвършен!“ и“ Ти си най -добрият художник в целия свят!“) в действителност можем да нанесем повече вреда, отколкото да им помогнем.

Джим Тейлър обяснява, че свръх-похвалата на нашите деца понижава критериите им. Ако децата растат, слушайки, че са най-добрите във всичко, може никога да не получат стимул да положат усилия, за да се подобрят. Истинската, трайна увереност идва от опита, грешките и трудно постигнатите резултати.   

Също така е важно, когато хвалите децата да им казвате истината.

Не казвайте на детето си, че има отличен правопис, ако това не е така (все още). Психологът Улф-Уве Майер открива, че докато по-малките деца, под седем години, са склонни да приемат получената похвала, по-големи деца са по-подозрителни, когато прекомерно ги хвалят. Например, в проучването на Майер, по-големите деца смятали, че получаването на възторжена възхвала от учител е всъщност знак за лошо представяне. Те забелязали, че учениците, които трудно напредвали, често получавали прекалено много похвали. Tака че те вярвали, че това е знак, че учителя смята, че студентът се нуждае от допълнително насърчаване.

Психолозите Дженифър Хендерлог Корпус и Марк Лепер, които над 30 години анализират проучвания свързани с ефектите от хваленето, докладват, че неискрената похвала може да накара децата да си мислят, че ги съжаляват или се опитват да ги манипулират, или пък просто не ги разбират.

Хендерлонг и Лепър също установяват, че децата са по-склонни да се съмняват в общовалидна или неконкретна похвала, така че се опитайте да избягвате да преувеличавате твърде много. Вместо да казвате „Ти си най-добрият художник на света!“ кажете нещо конкретно като „Ставаш все по-добър в спазването на контурите когато оцветяваш!“ или „Това е много красиво цвете.“   

Разбира се, всеки родител смята, че неговото дете е най-доброто. Но е важно да запазите похвалата премерена, истинска и конкретна. По този начин нашите деца разбират, че ние наистина мислим, това което казваме.

3. Използвайте провала като възможност за изграждане на себеуважение и самочувствие

Провалът, вместо да смачка крехкото самочувствие на детето, може в действително да бъде една златна възможност за изграждането му.

„Особено важно е за малките деца да имат  възможност да играят и да поемат рискове без да се страхуват, че техните родители ще ги критикуват или коригират.“ – Д-р Кати Хирш-Пасек, професор на психологията в Temple University

Поемете дълбоко въздух и оставете детето да се опита само да се справи с предизвикателство пред себе си, дори и да греши, а понякога – и да се проваля. След което го уверете, че вие все още го обичате по същия начин, въпреки че не се е справило.

Ако се фокусирате и изтъквате само успехите и доброто представяне на вашето дете, то може да помисли, че заслужава любовта ви само, когато има отличните оценки или постига страхотните спортни постижения. Показвайки на детето си, че любовта ви е безусловна, му помагате да се чувства обичано и прието, такова, каквото е. Това са два важни компонента за изграждане на здравословно самочувствие. Освен това, когато се опита отново да се справи с нещо, след като е имало неуспех, и постигне подобрение, полагайки усилия, увереността му в собствените му възможности скача неимоверно.

4. Избягвайте острата критика и сарказъм

На нас, родителите, ни се налага да сме супергерои, но сме също така и човеци. Понякога се случва, да се разочароваме и кажем неща, които не бихме искали или не мислим. Важно е, все пак да запомним, че думите, които децата чуват за себе си, влияят върху това как се чувстват и какво мислят за себе си.

Децата искат да се справят добре. Дори и когато се противопоставят и се преструват, те търсят одобрението на родители си и искат да видят, че те се гордеят с тях. Начина по-който ние ги виждаме (или те се оглеждат в нашите очи) може да има много дълбоко въздействие върху  начина, по който те самите се виждат.

По тази причина е много важно да се избегне сарказъм или сурова критика като „Ти си толкова мързелив!“ или „Защо си толкова лош напоследък?“ Понякога вие ще се разочаровате и ще бъдете ядосани на деца си. Не сте робот, и това е съвсем нормално. Опитайте се в такива моменти да си дадете кратка почивка, да излезете от стаята за малко или да направите няколко дълбоки вдишвания, така че да се успокоите преди да кажете нещо на детето си, за което ще съжалявате по-късно.

Твърде суровите или обидни думи в никакъв случай не стимулират децата, напротив те са вредни. С течение на времето, ако често чуват лоши думи за себе си, това може да повлияе на личната им себеоценка и уважение към себе си.

Разбира се не можем никога да не критикуваме нашите деца.

Критиката е понякога необходима част от родителските грижи. Ето някои общи насоки за даване на здравословна критика:

• Избягвайте да критикувате детето си пред други хора.
• Избягвайте да критикувате, докато сте ядосани.
• Обмисляте добре каква критика да дадете, не го правете спонтанно.
• Старайте се да бъдете внимателни, когато поднасяте критиката си.

Понякога се налага да коригираме и критикуваме нашите деца, но се опитайте да го правите добронамерено, а не гневно. Също така може да обясните на детето си, в такива ситуации, че не харесвате поведението му, но няма да спрете да харесвате него самият.

5. Създайте предпоставки за успех

Както стана дума, не трябва да се опитваме да защитаваме децата си от техните неуспехи. В същото време има много начини, по които можем да им създадем предпоставки за успех. Учете детето си да се справят с ежедневни грижи за себе си. Например, да избира дрехите си и да се облича самo, за детето в предучилищна възраст носи чувство за постижение и гордост.

Когато избирате какво да му дадете като задача, трябва едновременно да не е нещо прекалено лесно, както и да не е непосилно или неподходящо за възрастта му задача. Например, ако детето ви изпитва трудности да чете, може да му вземете книги за начинаещи, които да му бъдат по-лесни. С времето, като практикува и се научи на тях, може да ги замените с по-големи книги, подходящи за по-напреднали деца.

Също така може да създавате възможности за успех като се фокусиране върху силните страни на детето ви. Забележете с какво се справя лесно и с удоволствие и му предоставяйте възможност да го прави и да се наслаждава на успехите си.

Важността на приемането и уважаването на интересите, които деца сами си избират.

Няма нищо лошо в това детето ви да не проявява интерес към дейностите, с които се занимава повечето му връстници или пък ако се интересува повече от наука, отколкото от спорт, въпреки насърчаването от ваша страна. Това което е важно за децата, е да се чувстват напълно приети от техните родители и да не бъдат съдени за интересите си.

Фокусирането върху силните страни, вместо прекалено взиране във слабостите, помага на децата да успяват и да се чувстват щастливи от себе си.

Източник Big Life Journal. Благодарим за доброволния превод на Силвия Дичева!