11 важни вида игри за детското развитие
Децата обичат да играят, защото игрите са забавни. Oсвен това, те са и жизненоважни за здравословното развитие на детето. Всъщност, докато играят децата учат и прилагат на практика ключови социални, когнитивни, организационни, физически и емоционални умения, включващи креативност, въображение и находчивост. Ползите от игрите имат прогресивен характер. Това означава, че уменията, които децата развиват докато се забавляват и лудуват, постепенно се надграждат.
Чрез лесни на пръв поглед занимания, като подаването на търкаляща се топка или дегизирането, децата усъвършенстват умения като това да се научат да изчакват реда си, да усъвършенстват фината си моторика и проприоцепцията (определяне на положението на тялото в пространството), както и да развият хармонични отношения с околните.
Уважаваната социоложка Милдред Партън била ранен поддръжник на ползите от играта. В своята работа тя описва шест основни вида игри. В тях децата взимат участие в зависимост от своята възраст, настроение и социална среда. Тези игри показват по какъв начин децата се учат един от друг и общуват помежду си.
В списъка по-долу са включени описания, както и означения на обичайната възраст, в която се появява всеки етап от играта. Все пак е добре да се знае, че всяко дете се развива индивидуално и може да се включи в тези видове игри на по-ранен или по-късен етап. Освен това, макар и етапите да са прогресивни, те често настъпват едновременно и се задържат до появата на следващите.
Пасивна игра
Пасивната игра първоначално е присъща за бебетата, от раждането до третия месец. Тя представлява първият етап в игрите, но за хората без опит остава трудна за разпознаване. За бебетата това да наблюдават всичко, което ги заобикаля и/или да правят хаотични движения без определена цел, представлява пасивна игра. Въпреки че на пръв поглед не изглежда така, това определено е вид игра. Тя слага началото на по-нататъшно опознаване на различни занимания.
Тази игра не изисква специално поощрение от страна на родителите, защото бебетата я извършват инстинктивно. Важно е обаче да им оставите нужното време да правят необезпокоявани своите изследвания, дори и те да представляват махане с ръце и крака във въздуха.
Самотна (самостоятелна) игра
Както става ясно от наименованието, самотна игра е когато детето си играе само. Този вид игра е важна, защото учи децата как да се забавляват самостоятелно и ги подготвя за това как да бъдат независими. Играчките за този вид игра могат да включват всичко, с което бебетата, прохождащите деца или тези в предучилищна възраст, могат да си играят сами. Например, плюшени играчки, кубчета, фигурки, костюми на герои, дрънкалки, инструменти за игра, кукли и книги.
Всяко дете може да си играе само, но обикновено този тип игра започва да се появява около двегодишна възраст. Най-често се среща при децата между две и три години. На тази възраст те все още са доста фокусирани върху самите себе си и им липсват умения за добра комуникация и споделяне. Ако детето е от срамежливите и не познава добре останалите деца, то може да продължи да предпочита този вид игра и до по-късна възраст.
Децата в предучилищна възраст могат да продължат да избират самостоятелната игра, дори и след като са се научили да си играят добре и с останалите. Тя им предоставя несравнимата възможност да изследват своите собствени интереси и сами да определят правилата.
Игра чрез наблюдение
Игра чрез наблюдение е когато детето просто гледа как другите деца играят, но не се включва. Детето ви може също така да гледа и вас или друг възрастен. Този вид игра е присъща на децата на възраст между две и три години. Изключително често срещана при по-малките деца, които работят върху обогатяването на речника си.
Не подценявайте важността на този етап, защото той надгражда усвоеното в предишните два. Той спомага ученето чрез игра и е част от процеса по усвояване на умения. Този етап възниква когато детето е по-плахо, иска първо да разбере правилата и/или е най-малкото в групата и изпитва нужда да наблюдава известно време останалите преди да се присъедини към тях. Наблюдавайки децата придобиват увереност и опознават основите на следващите етапи в процеса на игра.
По време на играта чрез наблюдение децата гледат и вероятно имитират действията на останалите, като по този начин изграждат свои собствени умения. Възможно е да отклонят внимание от своите играчки, за да го насочат към нечие чуждо занимание. Но този вид игра представлява най-вече наблюдение, а не едновременна игра с някой в непосредствена близост, което се нарича паралелна игра. И все пак, децата от тази степен на игра могат да коментират това, което виждат. Те учат от играта и от взаимоотношенията на другите деца и се подготвят за своето последващо включване към подобен тип групова дейност.
Паралелна игра
Ако оставите две 3-годишни деца заедно в една стая, най-вероятно ще наблюдавате следното: двете деца се забавляват, играейки си едно до друго, но всяко е в своя собствен малък свят. Това не означава, че не се харесват, а че просто са в етапа на паралелната игра. Този вид игра започва да се наблюдава от около двегодишна възраст. Различава се от съвместната игра с това, че никое от децата не се опитва да повлияе на играта на другото.
Въпреки че социалният контакт между играещите деца не е явен, децата в паралелната игра научават много едно от друго, като това да осъзнавават различните видове игра. Дори на пръв поглед да изглежда, че не следят действията си, те всъщност го правят и често дори се имитират. Също като останалите, и този етап се счита за важен и свързващ елемент от по-късните етапи на играта. По време на паралелната игра могат да се появят много видове дейности, от рисуване до игра с колички.
Асоциативна игра
Асоциативната игра, която леко се различава от паралелната, обикновено се проявява между три и четиригодишна възраст и при нея децата също си играят поотделно. В нея обаче те са част от това, което правят другите – представете си деца, които строят град от лего. Докато строят своите собствени сгради, те говорят и взаимодействат помежду си, но работят предимно сами. Обикновено този вид игра изчезва до петгодишна възраст.
Това е важен етап в игрите, защото помага на малчуганите да развият цял набор от умения:
- Социализация (какво да построим сега?)
- Редуване (може ли да ползвам лопатката?)
- Разрешаване на проблеми (как да направим града по-голям?)
- Сътрудничество (ако строим заедно, градът ни ще стане още по-хубав)
- Развиване на речта (научават как да говорят така, че да бъдат разбрани).
Чрез асоциативната игра много деца започват да завързват приятелства.
Съвместна игра
Съвместната игра е тази, в която всички етапи се обединяват и децата започват да играят наистина заедно. Обикновено тя се проявява между четири и петгодишна възраст и представлява преобладаващия вид игра. Наблюдава се при групи както от по-големи деца в предучилищна възраст, така и от по-малки такива, които растат с по-големи братя или сестри или пък са свикнали да бъдат сред повече деца. Въпреки това и тези деца ще използват след това в различна степен и по-ранните етапи в играта.
Съвместната игра пуска в действие всички социални умения, върху които детето ви е работило. Този етап от играта може да обхване много различни видове игра (по-обстойно описани по-долу). Реденето на пъзел заедно с други деца, настолните игри или груповите забавления на открито, са различни прояви на съвместната игра. Те са основа за бъдещите взаимоотношения на детето ви с околните до достигането му на зряла възраст.
Други видове игра
Съществуват и други ключови видове игра, които също подпомагат детското развитие. Обикновено те се проявяват щом детето навлезе в етапа на съвместната игра.
Игра със състезателен характер
Когато децата играят на „Змии и стълби“ или са част от спортен отбор, те практикуват игра със състезателен характер. Правилата, редуването, отборната игра и реалната загуба или победа са големите уроци, които детето усвоява от този вид игра. По време на този етап децата също се учат да овладяват емоциите си, да подобряват спортните си умения и да се справят със загубата.
Конструктивна игра
Конструктивната игра учи децата как да боравят с различни предмети, как да ги строят и сглобяват. Примерите за такава игра включват редене на кубчета, игра с лего и с магнитни конструктори, правене на път за коли играчки или строене на крепост от възглавници. В този случай децата използват когнитивните си умения, за да измислят как да подобрят творението си, като кулата от кубчета, която все пада или пясъчният замък, който все се срутва. Този вид игра учи децата на силата, която се крие в това да не спират да опитват.
Театрална/Фантастична игра
Когато детето ви си играе като се дегизира, приема ролята на доктор или шпионин или пък си представя, че е в ресторант, това се нарича театрална или фантастична игра. По време на този вид игра децата не само развиват въображението си, те също се учат да се редуват, да си сътрудничат, да споделят, а също и работят върху развитието на речта си. Чрез ролевата игра децата учат как да бъдат функционална част от една по-голяма общност.
Физическа игра
Уменията на грубата и на фината моторика се развиват чрез физическа игра като хвърляне на топка, катерене по катерушки или каране на колело. Тази игра насърчава децата да развият добра физическа култура и да се наслаждават на физическата активност.
Символична игра
Този вид игра може да включва вокални дейности (пеене, разказване на смешки или редене на рими), графични изкуства (рисуване, оцветяване или игра с пластилин), смятане или правене на музика. Символичната игра помага на децата да се научат как да изразяват себе си и как да опознаят и осмислят своите изживявания, идеи и емоциите.
Обобщение
Играта е изключително важна част от развитието на детето, която трябва да бъде насърчавана и подкрепяна. Имайте предвид обаче, че децата се нуждаят от достатъчно време и пространство, за да усвоят умения, които ще се проявят от само себе си. Уроците, усвоени по време на игра не са нещо, на което родителите могат да научат децата си. И точно там се крие красотата на това децата сами да откриват тези скъпоценни камъни, играейки и забавлявайки се в своята собствена игра.
Източник VeryWellFamily.
Благодарим за доброволния превод на Александра Иванова!
Свързано по етикет
Защо децата са различни у дома и в училище?
