Какво да правим, за да имаме щастливи деца

Автор: Анита Гергова, Осъзнати родители и специалисти по медота Марте Мео, който помага на родителите да отгледат щастливи деца. 

Вярвам, че повечето от нас се стремим именно към това – да отгледаме здрави и щастливи деца, които знаят какво искат от живота, следват мечтите си, действат уверено и се учат от трудностите.

Целта е ясна и конкретна – да имаме щастливи деца. Но КАК да я постигнем?

Няма действия, които да гарантират 100% успех. Същевремeнно има такива, които увеличават многократно вероятността да постигнем желанието да отгледаме уверени и щастливи деца.

Преди да ви споделя конкретните действия, които да извършвате в общуването с децата, нека ви задам един въпрос: Кои фактори са определящи за това детето да расте уверено и щастливо? Сигурна съм, че всичко, което ви е дошло наум, е вярно. Към това, което вече знаете, искам да добавя още информация за базовите потребности при децата.

Защо тези потребности са важни?

Защото ако се грижим тези потребности да бъдат задоволявани на ежедневна база чрез взаимодействието и общуването с детето ни, то ще израстне уверено и щастливо и с много по-големи шансове да се развие в живота, да постигне целите си и да бъде успешно.

Всяко дете се стреми към задоволяване на потребността:

1. да се свърже с родителя си, да усеща, сигурност, любов и доверие (СВЪРЗВАНЕ)
2. да се справя самостоятелно, без помощ (МОГА САМ)
3. да се справя ефективно и да знае, че може, че е способно (АЗ МОГА)
4. да контролира средата така, че да удовлетворява нуждите си (КОНТРОЛ)
5. да се забавлява и изпитва радост (РАДОСТ)

Как в рамките само на 5 минути можете да помогнете на детето да задоволи тези свои потребности?

Отговорът е – като се научите да СЛЕДВАТЕ, за да отгледате щастливи деца.

В метода Марте Мео “да следвам” означава да правя няколко ключови стъпки (действия), докато общувам и взаимодействам с детето.

За да разберете по-ясно тези конкретни стъпки, ви предлагам една най-обикновена ситуация от ежедневието на всички ни – игра с детето.  

Майка (аз) и дете на 2,6 г. (средната ми дъщеря) играят заедно. Играта им продължава около 5 минути. Майката е избрала да седне на земята, защото това е мястото, където детето е “в свои води” и тук се случва играта му. Атмосферата е спокойна, няма усещане за бързане, майката изцяло е в този момент без да мисли за разни задачи и ангажименти. 

Първата стъпка е майката да присъства съзнателно в настоящия момент, да гледа детето с усмивка и искрен интерес. Сякаш с усмивката си иска да му каже: “Здравей, радвам се да сме заедно и съм любопитна какво ще измислиш.” 

Защо тази стъпка е важна?

Детето се усеща приветствано, долавя интереса към себе си. Чувства се забелязано, значимо. Свързва се с майка си. Това му формира очакване за света “аз съм интересно, мама се радва да е с мен, значи аз съм обичано дете.” Формира също и модела му на общуване и свързване с други хора. Създава му чувство за сигурност и спокойствие, вяра в света.

В тези няколко секунди майката запълва част от потребността СВЪРЗВАНЕ – нуждата детето да се усеща свързано и обичано.

Втората стъпка е майката да изчака с търпение и отново с интерес към това, което предстои. Да даде достатъчно време и пространство, в което детето да усети и покаже своята идея (да направи нещо). Например, детето показва куче. Майката изчаква няколко секунди детето да вземе кучето от кутийката на земята и да ѝ го покаже. 

                            

Защо тази стъпка е важна?

Детето има нужда от време и пространство да се научи първо, да усеща своите идеи, желания, инициативи, които се зараждат вътре в него и, второ, да ги представя и показва на друг човек. Изчаквайки го достатъчно (за всяко детето “достатъчно” е с различно времетраене), детето усеща доверието на майка си, нейното спокойствие и интерес. Така се учи да се доверява на себе си и да усеща, че може да се справи, способно е и има знания и умения. Задоволяват се потребностите му – АЗ МОГА САМ и КОНТРОЛ. 

Третата стъпка е майката да назове действието на детето.

В конкретната ситуация, както се вижда на снимката, детето показва играчка слон и майката назовава: “Показваш слон.”

Как да останем свързани с детето чрез играта?

Защо тази стъпка е важна?

Назовавайки инициативата на детето (неговото действие), майката облича в думи идеята му и му помага да развива говора си. Чрез изричането в конкретния пример на „Показваш слон‘‘ детето усеща, че действието му е забелязано, прието и одобрено. Това му помага да получи още вътрешна мотивация и желание да продължи да извършва още действия. Детето получава увереност, че знае и може да прави дадено конкретно нещо.  Уверените деца са щастливи деца. Задоволени са потребностите им – АЗ МОГА, МОГА САМ и СВЪРЗВАНЕ.

Четвъртата стъпка е майката да повтори звуците и думите, които детето казва.

В кокретната ситуация, детето подава към лицето на майка си едно малко пате и казва с весел глас: “Пате, пате, пате.”, а майката повтаря също с весел глас: “Пате, пате.”

Защо тази стъпка е важна?

Подобно на предната стъпка с назоваването на инициативата на детето, повтарянето на думите и звуците, които детето издава, има за цел да му помогне да затвърди усещането, че това, което казва и прави, е забелязано и прието. Също така майката отново помага за развитието както на говора му, така и на уменията му за общуване и свързване с друг човек. Атмосферата е лека, спокойна и се усеща доброто настроение. Това е важно за детето като усещане, защото то се учи да бъде в такова емоционално състояние докато общува, играе и учи. На по-късен етап от своето развитие детето ще може да усеща по-добре емоциите си и да ги регулира, както и да търси такъв тип общуване и да избягва агресивното поведение.

Тук се задоволяват всичките пет ключови потребности – СВЪРЗВАНЕ, АЗ МОГА, МОГА САМ, КОНТРОЛ и РАДОСТ.

Как да отгледаме добри и успешни деца?

Петата стъпка е майката да споделя радостта на детето и да откликва на сигналите му за свързване и любов.

Ако детето се смее искрено, то е добре и майката да го гледа и да се смее заедно с него. Ако детето само пожелае да бъде гушнато – последйвайте желанието му.

Майката назовава действията на детето едно по едно и изчаква за реакция от негова страна – ‘‘Смееш се.‘‘ (пауза) ‚‘‘Гушкаш ме.‘‘ (пауза), ‘‘Щастлива си.‘‘

Тук в примера се редуват стъпка три – назоваване – и стъпка две – изчакване. Винаги след назоваване и повтаряне следва изчакване, защото детето има нужда да усети и обработи информацията, която му даваме.

Вероятно вече сами усещате защо тази пета стъпка е важна?

Защото чрез споделяне и назоваване на сигналите на радост и любов, майката учи детето какво значи щастие и обич. Помага му да изгради модела си на възприемане на света и другите хора и той да бъде: ‘‘Светът е добро място, имам доверие, усещам сигурност и любов.‘‘ Щастливите деца имат доверие в света.

Надявам се чрез този пример да ви помогна да усетите и раберете важността на задоволяването на базовите потребности на детето, както и конкретните действия, които може веднага да приложите с детето си при следващата ви съвместна игра заедно.

Материалът е част от дигитално списание на Академия за родители. Можеш да изтеглиш безплатно в удобен формат: