Как да се справим с лошото поведение в различните възрасти?
В различни ситуации лошото поведение на детето ни предизвиква да си задаваме въпроса дали допускаме грешки и дали изборите, които правим са грешни.
Какво означава лошо поведение?
Държание, което предизвиква вниманието ни и действия от наша страна. Поведение е характер на постъпките и действията, определен тип държание. Вниманието е наблюдение, грижа, мисъл. Лошото поведение е държание, което предИЗВИКВА грижа.
Лошо поведение или търсене на грижа
Ако гледаме на лошото поведение като на търсене на грижа, много по-лесно ще намерим подход към детето. Предизвикателното поведение е зов за помощ, без значение детето на каква възраст е.
По-често детето не знае коя негова потребност не е удовлетворена. Ако се държи предизвикателно, значи ние като родители нещо не сме разбрали. В известен смисъл, лошото поведение във всяка възраст е благословия и възможност да разберем каква нужда на детето не е удовлетворена.
Етапи на развитие и лошо поведение
0 – 1 година – Бебешка възраст
Детето в тази възраст няма възможност за саморегулация на емоциите си. Ако в трудни моменти съумеем да запазим самообладание, много по-лесно ще му помогнем да излезе от състоянието, в което е изпаднало.
Потребностите на бебето в тази възраст много лесно се удовлетворяват. Всичко е тук и сега – глад, умора, нужда от сън. Когато открием от какво има нужда детето, много лесно ще е да го изведем от трудното поведение.
Бебешкият плач най-често е свързан с базовите нужди – храна, вода, сън, здраве/оцеляване.
1 – 3 години – Ранно детство
Този етап е свързан с много промени в настроението и поведението. Ранното детство се характеризира и с хормонални, и с емоционални промени. Това е период, в който липсва светът отвъд “тук и сега” и период на Аз-а.
Преобладаващи са потребностите на детето от самостоятелност, безопасност и сигурност. Детето има нужда само да изследва, само да пада, само да учи. Детето разбира всичко, което усещаме, но не и всичко, което казваме.
Когато детето не се подчинява – митове за родителско поведение
3 – 6 години – Предучилищна възраст
Детето вече може и иска само. Започва да разбира причинно-следствените връзки. Важно е родителят да реагира правилно на желанието за самостоятелност, за да не създава вътрешна борба у детето.
Емоционалните кризи са зов, че детето има нужда от обяснение и подкрепа. В този период ключова е нуждата от самодейност – да бъде оставено да направи, това което иска. Чрез преживяванията си детето започва да си отговаря на въпрос кой съм аз, какво изпитвам.
Родителят може да определи ясни граници какво детето може да прави само.
6 – 12 – Детство
Имаме очаквания към детето да изпълнява определени отговорности. Много е лесно да забравим, че то продължава да има нужда от обич и подкрепа, да бъде приемано такова, каквото е.
В този период детето има потребност да е прието сред приятели, но и да има подкрепа от родителите си. Родителите следва да показват доверие към детето и да не прилагат свръхконтрол, като отнемат правото на детето да проявява самоинициативност.
В училищна възраст към детето има очаквания и изисквания не само от родителите, но и от учителите. За да може да се справи с това, на детето трябва да му се осигури възможност за самоинициатива. В същото време – да сме до него и да оказваме подкрепа.
От уебинара ще научиш още:
- Какво се случва през юношеството?
- Как да не губим връзката с децата си?
- Кои са основните потребности на хората между 12 и 18 години?
- Какво се опитват да ни кажат тийновете със своето бунтарство?
- Защо тийнейджърският бунт е много важен?
- Защо не трябва да се опитваме да сме по-важни от приятелите на своя тийн?
- Какво е характерно за периода 18 – 24 години? Коя е основната потребност на този етап?
Eлица Диамандиева е докторант по педагогика, специалист по детско развитие и пълноценно общуване. Консултант по семейно възпитание, педагог и методик в неформални организации за детска грижа и родител, основател на “Градината на Детството“ и “Подкрепа за Будни Родители”. Над 10 г. активист в сферата на неформалното образование и възпитание, със задълбочен интерес в ранното детско развитие и израстването на здрава и хармонична личност, владеене на емпатичен подход и ненасилствена комуникация.