Практични насоки

Темата за самооценката, защо е важна и как да повишим самооценката на децата е изследвана много нашироко. 

Какво е самооценка?

Самооценката е общата представа на всеки човек за ценността на неговата личност. Самооценката е свързана с отношението ни към самите себе си. Тя разкрива до колко харесваме и приемаме себе си. Повишаването на самооценката е свързано с:

• Съотношението между претенции и постижения
• Как се отнасят един към друг идеалният аз-образ и реалният аз-образ 

Какво съдържа детската самооценка?

Детето има няколко сфери, върху които гради своята себеоценка, според Хартър:

• Учебна компетентност – училищни успехи
• Социална компетентност – къде се намира в групата
• Спорт – постижения 
• Близко приятелство

Едно дете не може да покрие всички сфери и не бива да искаме това от него. 

Какви са нивата на самооценка?

Ниска самооценка

При децата обикновено е резултат от желанието на възрастните детето да е подчинено. Родители блокират активността на децата и създава у тях усещане за “неможене”. Такива родители поставят децата пред недостижими цели – те целеполагат вместо детето и не се съобразяват с неговите възможности и ресурси. 

Ниската самооценка се свързва и с психичното страдание. Децата с ниска самооценка са свръхангажирани със себе си. Те се страхуват от провал и не желаят да опитват нови неща. Характеризират с песимизъм и неумение да изпитват радост. За останалите хора те са самотни, без приятели. 

Често деца с ниска самооценка демонстрират неприемливо поведение. Държи се с другите грубо, за да не бъде отхвърлено. Родителите на тези деца са много взискателни, но емоционално студени. 

Висока самооценка

Родителите на деца с висока самооценка също са с висока самооценка. Допитват се до мнението на децата си и им предоставят избор. Родителите на тези деца имат ясни изисквания, но са емоционално свързани с тях. 

При високата самооценка стресът е минимален. Тези деца умеят да си поставят цели и да ги постигат. 

Как детето ни да има стабилна самооценка?

Средна самооценка

Това е нормата. Родителите на тези деца имат покровителствена позиция и започват да се тревожат, когато детето започва да порасва. 

Обикновено децата със средна самооценка стоят в зона на комфорт, от която трудно биха могли да бъдат извадени.

“Казвай на детето си по веднъж на ден, че го обичш. Освен в дните, в които много те нервира. Тогава му го казвай два пъти.”

Никола Шмидт

Как да насърчаваме детето с ниска самооценка?

1. Опишете приложените усилия
2. Задавайте въпроси 
3. Когато детето е на път да се откаже – обобщете какво вече е постигнало до момента

Защо е важно да даваме на детето правото на грешка?

• Да казваме на детето какви са естествените последици – какво научи от ситуацията?
• Да не се показваме като всичко знаещи и можещи – да търсим помощ от децата

Похвала и насърчаване във възпитанието

В уебинара с Теодора Пампулова дискутираме също:

• Какво е заучена безпомощност?
• Как самооценката е свързана с това “какво мога”?
• Кога започва да се развива самооценката и през какви етапи минава?
• Какво да правят и да не правят родителите?
• Защо хваленето не е работеща стратегия?
• Как да използваме “метода на сандвича”?
• Какви упражнения за повишаване на самооценката можем да правим с детето?

Теодора Пампулова е детски психолог. Консултира семейства в Пловдив. Води уебинари и лекции в събития на Академия за родители.