Как да реагираме, когато детето ни е oбзето от чувство за справедливост

Наличието на чувство за справедливост е голяма добродетел и знак, че детето ви притежава силен морален компас. Понякога, обаче, децата биват обсебени от справедливостта до нереална степен. Прохождащите деца, надарените деца, децата, страдащи от хиперактивно разстройство с дефицит на внимание са особено склонни към подобен вид поведение. Когато не бъде контролирана, дълбоката загриженост за справедливостта може да доведе до прекомерни истерии и спорове на детската площадка, както и до други социални проблеми. Ако вашето дете е обсебено от справедливостта, ще трябва да поработите върху балансирането на неговите очаквания.

Помогнете на детето да развие 10-те елемента на самоуважението

4 начина да намалите фиксацията на вашето дете към справедливостта

1. Да осъзнаете, че децата възприемат справедливостта различно през различните възрасти

Различни части на мозъка отговарят за възприемане на ситуациите, които са нечестни спрямо нас и спрямо другите. Тази част от мозъка, която разпознава извършената върху нас несправедливост, т.е. ситуациите, в които ние получаваме по-малко от останалите, се развива по-рано от онази част, която разпознава общата несправедливост (т.е. ситуациите, в които останалите получават по-малко от нас). Това може да направи малките деца много егоцентрични по отношение на подхода им към равенството. Вашият двегодишен малчуган може да изпадне в истерия, ако получи по-малка порция десерт от братчето си и да остане напълно безразличен, ако братчето му получи по-малката порция.

Интересно е, че проучванията показват, че децата от всички възрасти са на ясно, че ресурсите трябва да се споделят по равно, но малките деца се борят да наложат този факт на практика. Едва на седем или осем години децата започват правилно да идентифицират общата несправедливост около себе си и да действат според нея.

Тригодишните притежават слабо чувство за нюансите и това им пречи да разберат, че равенството и справедливостта не винаги са едно и също нещо.

Вашият мъник може да се разсърди затова, че вие имате по-голяма порция от неговата. По-големите деца знаят, че възрастните се нуждаят от повече храна, тъй като физически са по-големи от децата. Това може да доведе до очевидно нерационално поведение, като например дете, което иска допълнително храна още преди да е изяло тази в своята чиния.

Когато възпитавате малко дете, е важно да не се задълбочавате твърде много върху това поведение. Наличието на донякъде едностранчива мания за справедливост не означава, че детето ви е алчно или необичайно егоистично. То просто действа според възрастта си. Вместо да се ядосвате, се фокусирайте върху това да научите малчугана как да споделя и как да се редува с другите деца. Усвояването на тези основни умения ще му помогне постепенно да се научи да възприема ситуацията от различни ъгли. Можете да дадете на детето спокойни, прости обяснения за някои съществуващи неравенства, като например: “Татко се нуждае от повече храна, защото е по-голям.”

Споделяне на играчки

2. Помогнете на детето да възприеме цялостно ситуацията.

Въпреки, че децата развиват доста сложно чувство за справедливост докъм 10-та си година, те все още могат понякога да се борят с перспективата. Вашето голямо дете може да възкликне: “Не е честно!”, когато на някое от неговите приятелчета му е позволено да си ляга по-късно, а на него не е или пък му е позволено да се разхожда в Мол-а въпреки, че все още не си е написало домашните.

В такива ситуации е полезно да обясним защо придържането към определени правила ще даде справедливи резултати в дългосрочен план, въпреки че изглежда несправедливо в краткосрочен план. Например с течение на времето, ако сте добре отпочинали и подготвяте последователно домашната си работа, ще улесните успеха си в училище. Това на свой ред ще доведе до по-пълни перспективи за кариера. Като следва тези правила, детето ви увеличава шансовете си да си осигури справедливи награди.

Обясняването на цялостната ситуация не винаги ще накара детето да иска да спазва правилата, но ще й придаде малко по-индивидуална светлина. Детето ви ще разбере, че правилата съществуват, за да му помогнат, а не, за да го накажат несправедливо.

3. Kога да обмислите консултация със специалист

Наличието на твърда представа за справедливост е нормално за повечето малки деца и обикновено няма от какво да се притеснявате. От друга страна, когато манията за справедливост се запази в по-късните детски години или стане прекалена, това може да е признак за по-голям проблем. Ако вашето 10-годишно дете все още изпада в истерия, когато получава по-малко от своите братя или връстници или настоява за преброяване или измерване на артикулите, за да е сигурно в равното разпределение, тогава трябва да се консултирате с специалист по психично здраве.

В някои случаи, наличието на мания за справедливост може да е показател за психично заболяване (например тревожност). Това също е отличителен белег за развитие на определени състояния, по-специално аутизъм и хиперактивно растройство с дефицит на внимание. По-рядко, но се случва децата да развиват голяма необходимост за справедливост в отговор на преживян травматичен инцидент. Например, ако детето ви е загубило родител, то може да се опита да отговори на своето подсъзнателно чувство за несправедливост като прави всичко останало справедливо. Независимо от причината, породила фиксацията на детето ви в равенството, терапевтът може да идентифицира проблемите, които са в сила, и да предложи стратегии за промяна на поведението.

Минали травматични събития могат да навредят на здравето ви

4. Дайте на детето си с възможности за справяне с несправедливостта

Някои деца, особено свръхчувствителните, надарените или тези, страдащи от хиперактивно разстройство с дефицит на внимание, изпитват големи трудности по отношение на размерите на несправедливостите, които забелязват в заобикалящата ги среда. Това може да ги накара да се почувстват разочаровани, безпомощни и дори – депресирани. Ако вие сте родител на подобно дете, вие също можете да изпитвате подобо разочарование и безпомощност поради неспособността си да подобрите ситуацията.

Вместо да очаквате детето да приеме поговорката, че „Животът е нечестен“, се опитайте да му предоставите продуктивни начини за действие, според желанието му за справедливост. Участието в доброволчески мисии може да предостави отлична възможност на децата да изследват вроденото си чувство за справедливост, както и да помогнат на приятели и съседи в нужда.

Да наблюдавате чувството за справедливост на детето си постепенно да се превръща в стабилен морал и полезни навици, е една от най-големите радости на родителството. Балансирането на желанията и очакванията на детето ви с подходящи социални умения и по-широка перспектива често е необходимо, за да се трансформират ранните представи за равенство в страст за справедливост през целия живот. И това е черта, с която всеки родител може да се гордее.

Източник Psy-ed.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова!