Как да изградим самочувствие у момчетата

Когато говорим за самочувствие на децата и тийнейджъри, обикновено фокусът е върху момичетата. Все пак, те се борят с очакванията да са невъзможно слаби и идеално мили. Експертите обаче смятат, че самочувствието на момчетата също е подложено на риск поради половите стереотипи. Те се чувстват нещастни, когато вярват, че не отговарят на очакванията, и имат малко изходи за изразяване на техните чувства.

Съществува определен мит, че момчетата нямат толкова много чувства или не са толкова емоционални. Това са погрешни възприятия. Също така, трябва да сме по-грижовни към момчетата.

Училището е по-трудно за момчетата

Момчетата са по-избухливи и за тях е по-трудно да стоят на едно място и да внимават, в сравнение с момичетата. В същото време, много от училищата не са проектирани за кратки междучасия през деня, които да им помогнат. По този начин, когато момчетата не могат да седят и да си изчакат реда и класът е прекалено голям, те прекъсват като извикват отговора. И защото прекъсват, фактът, че са отговорили правилно и просто не са успяли да изчакат реда си, отговорът не се зачита.

Когато прекъсват и многократно са критикувани по този повод, това подкопава самочувствието им. Това ги демотивира по отношение на науките и ученето. Много от училищните задачи могат да засрамят едно момче, и този срам често се превръща в гняв. След което, всички казват: „Имаме толкова ядосано малко момче“, все едно няма причина, която е отключила гнева му. Ако момчето не може да чете в детската градина той казва „Мразя го. Мразя четенето.“ Всъщност има предвид, „Срам ме е, че не мога да чета по-добре“.

Как да помогнем?

Хвалете го.

Ако детето има трудности в училището, учителите би трябвало да направят всичко възможно, за да намерят подходящи поводи да го похвалят, когато той прави нещо така, както трябва, дори и ако е нещо незначително. Честите и правилни похвали карат децата да се чувстват по-щастливи и по-сигурни в училището. Също така „хващането на децата да правят нещо добро“ може да допринесе за позитивно формиране на поведението им.

Предизвиквайте момчетата и позволете им да развиват умения.

Поставете момчетата като група в една изключително предизвикателна ситуация, и ги оставете сами да намерят лидер. Те ще се върнат, мислейки „Направихме го! Успяхме!“ Ще видите много увереност. Но не е задължително да се стига до такива крайности. Момчетата могат и трябва да се очаква от тях да придобиват умения, дори и в правенето на сандвич за себе си. Това включва създаването на ситуация, в която те могат да развият някакво умение, в резултат на което да се почувстват по-сигурни в себе си.

Постоянно съревнование

Момчетата често са вкарвани в една стриктна йерархия, в която те безмилостно се сравняват с други момчета. Момчета винаги се питат „Кой е най-високият? Кой е най-бързият? Кой е най-здравият? Във връзка с това се пораждат различни комплекси. Какво става, ако не си най? Какво от това, ако изобщо не си атлетичен?

Как да помогнем?

Говорете за различното, не по-доброто.

Важно е да наблегнем върху уникалните качества на детето. Момчетата имат нужда да знаят, че всички ние имаме различни способности и се развиваме и се учим с различна скорост.

Направете детето си медийно грамотно.

Възможно е да видите нещо по телевизията, което представя момчетата по стереотипен начин. След което, може да кажете „Еха, това е интересно, но не всички момчета са такива. Някои са много добри в спорта, докато другите не са.“ И ако забележете особено добър пример за подражание, това също ще е подходяща възможност да изтъкнете атрибутите му: „Това момче е страхотно. Толкова е умен, уважаван от хората около него, и е добър.“

Насоки за дигитално поведение на деца от всички възрасти

Повече разнообразни примери за подражание.

Предлагайки алтернативи на спортната култура с мъжки примери за подражание – като например художници, учители, готвачи, музиканти – показва на момчетата, че съществуват различни начини да следват талантите си и все пак да бъдат оценени. Ако искате да внушите на момчетата самочувствие, дайте им чувството, че уменията, които имат, ще им спечелят уважението на други мъже и момчета.

От момчетата се очаква „да се стегнат“

Дори и днес, обществени норми често диктуват, че момчетата не би трябвало да плачат. По този начин, момчетата ги учат, че когато са тъжни, когато са разстроени, да не се натъжават, а да се ядосват. На по-късен етап, тези момчета, превърнали се в млади мъже, трябва да се научат как да изразяват мислите си и емоциите без да се чувстват, че това по някакъв начин подкопава мъжествеността им.

Как да помогнем?

Разрешете им да плачат.

Позволете им да мислят, че не следва да се срамуват от сълзи. Вас не ви смущава ако плачат и показването на чувствата не ги прави слаби.

Бъдете отворени за чувствата им.

Родителите могат да признаят тъга или гняв на момчетата, като ги насърчават да говорят за емоциите си. Времето за лягане е подходящ момент да говорите с по-малките си деца, докато с тийнейджърите бихте могли да си споделяте по време на път. Дори не трябва да е някакъв дълбок разговор, важното е да започнете диалог. Родителите също така трябва да подкрепят емоциите на момчетата, да им казват, че са нормалнии всеки ги има. Книгите могат да са полезни в това отношение.

Моделиране.

Бащата и други мъже в живота на момчето могат да дават пример за това, как да изразяват емоциите си и да показват на момчета как те самите се справят с предизвикателствата.

Подигравки и тормоз

Тормозът не е здравословен нито за тормозещия, нито за жертвата. Когато имате полов код, който казва че има само едно място най-горе на върха, тогава момчетата в опит да изпъкнат, се опитват да изглеждат по-добри като бутат някой друг надолу.

Как да помогнем?

Подкрепяйте приятелства и дейности с момичета.

Игри с момичетата, взаимодействие с тях в училището или в съвместни образователни дейности, могат да намалят състезателния елемент с други момчета и да предоставят на момчетата възможност да развият интереси, които не са традиционно мъжки с по-малко страх от насмешки.

Наблягайте на съпричастност.

Още от ранна възраст родителите могат да подтикват момчета да обръщат внимание на това какво мислят и как се чувстват другите, и да се съобразяват с тези чувства. Много училища имат някакъв вид социално-емоционални програми за начални класове, които преподават разрешаване на конфликти, и е добре родителите да са наясно с тях, за да могат да ги следват.

Не позволявайте словесни унижения вкъщи.

Накарайте ги да разберат, че да обиждат други деца като ги наричат слаби или крехки или неудачници (или по-лошо) не е позволено за тях, нито за приятелите им. Уверете се, че възрастните от семейството ви не го правят.

Научете децата да се защитават.

Въпреки, че възрастните трябва да се намесят ако има тормоз, децата следва да се учат да се опитват да решават подобни ситуации сами. Родителите предварително могат да обсъдят с децата си тормоз и да разиграят стратегии за разрешаване. Например, това може да помогне да се измислят няколко фрази, които детето да използва, за да отклони атаките, насочени към него. Освен това, може да направите списък с няколко възрастни или приятели, от които би могъл да потърси подкрепа.

Източник Child Mind Institute.

Благодарим за доброволния превод на Альона Пейчева!

Момчетата и хранителните разстройства