Пристрастеността към захар и децата

Когато не искаме детето ни да яде много сладко, често мислим, че можем да се справим с пристрастеността към захар, просто като премахнем всичко съдържащо захар от дома си и от семейното меню. Би било чудесно, ако беше толкова лесно. Истината е, че този краен подход рядко работи. 

Как се стига до пристрастеността към захар?

Докато се развиват, децата имат високи нужди от енергия и предпочитат сладки храни пред горчиви. Твърде вероятно детето е да заобича сладкото още от първото опитване. За това специалистите насърчават родителите да се въздържат от предлагане на сладкиши, докато детето им не навърши поне две години, но колкото по-късно, толкова по-добре. 

Въпреки това, много семейства знаят от първа ръка колко бързо консумацията на захар може да излезе извън контрол. При прием на много по-големи от препоръчителните дневни дози, бързо се стига до пристрастеността към захар при малки деца. 

Битката със захарта винаги може да бъде спечелена

Поправянето на връзката на вашето семейство с храната – всяка храна, включително захарта, никога не е „загубена кауза“. Както ние, възрастните, непрекъснато се развиваме в собствените си взаимоотношения с храната, така можем да съдействаме за промяна на динамиката на хранене на цялото ни семейство – особено когато се появяват различни проблеми, свързани с храната. 

Преодоляване на пристрастеността към захар

Най-честите въпроси, които родителите си задават са: „Откъде да започна? Детето ми вече ме мрази, когато казвам, че захарта е вредна.”. 

„Изпуснах положението и вече е извън контрол – сега имам шестгодишно дете, което хленчи и крие бонбони. Как да променя това?“

„Как да направя така, че детето да не яде захар, но и да не се чувства ограничено?”

Ще разделим отговорите в следните направления:

1. Как да се справим, когато захарта вече е представена като „зло“
2. Как да се справим, когато детето тайно яде сладкиши
3. Как да се справим, когато детето вече има пристрастеност към захар

Когато захарта вече е представена като “зло”

Криете ли се, когато вие самите ядете сладко? Вашите собствени майка или баща ограничавали ли са ви захарта или мазнините като дете, формирайки негативна връзка с такива храни ? Кара ли ви свободата да ядете всякакви храни, включително сладкиши, да се чувствате неудобно или извън контрол?

10 начина да подобрим храненето на детето

Ако сте склонни да отговорите с „да“ на някое от тези твърдение – не се срамувайте. Вероятно сте били програмирани да вярвате, че захарта е “зло”. За да предотвратите потенциалното по-нататъшно предаване на тези вярвания на следващото поколение, би било полезно да вземете предвид няколко неща:

Определете кои принципи на интуитивното хранене са най-голямо предизвикателство за вас

Промяната на нездравословни хранителни навици на родителите им помага да станат модел за подражание за своите деца. Вие можете да се доверите на себе си и да се наслаждавате на всички храни без чувство за вина, но и като същевременно практикувате самоконтрол. Доверявайки се на себе си, ще увеличите и доверието си към детето. Чувствайки, че му се доверявате – то ще упражнява самоконтрол все по-успешно. Това е една от първите стъпки за даване на „разрешение“. 

Не лепете етикети

Един от най-лесните капани, в които попадаме, е етикетиране на някои храни като лоши, вредни и други. Мислим си, че като убеждаваме децата си, че яйцата са полезни, а кексчетата са вредни – те ще пожелаят това, което е добро, и ще отхвърлят това, което е лошо. Като възрастни обаче знаем, че често е точно обратното.

Ограничавайте използването на определения и наричайте храната само с наименованието й. Дори представянето на захарта като „лакомство“ може да се окаже подвеждащо, така че опитайте да наречете поничката просто “поничка”, кексчето – “кексче”, а бонбоните за Хелоуин точно такъв тип бонбони, каквито са. Всичко изредено е храна и не е нужно да го натоварваме с допълнителна емоционална стойност. 

Какво да правим, когато детето тайно яде сладки неща

Вместо да ограничават приема на детето, родителите трябва да попитат защо детето им се държи по определен начин, когато става въпрос за храна. Това може да се дължи на възприятието на детето за ограничение, на липсата на структура или за склонност да избягва трудни емоции. Справянето с основния проблем ще подобри и отношението към “ограничаваната” храна. 

Когато детето се промъква, за да яде тайно сладости, явно има проблем в доверието между него и родителите. Как да постъпим?

Говорете с детето си открито и честно

Основен принцип на интуитивното хранене е насърчаването на това, което се нарича „Факторът на удовлетворение“:

Когато ядете това, което наистина искате, в среда, която е привлекателна и благоприятна, удоволствието, което получавате, ще бъде мощна сила, която ще ви помага да се чувствате удовлетворени и доволни. Осигурявайки това изживяване за себе си, вие ще откриете, че е необходима много по-малко храна, за да решите, че сте хапнали „достатъчно“.

Дайте си разрешение да се наслаждавате на храни, които преди сте си забранявали и разрешавайте същото на децата си. Ако установите, че детето ви промъква тайно сладкиши, започнете отворен диалог относно случващото се. Помислете за разговор около въпроси като: „Чувстваш ли, че има нещо, което искаш, но не можеш да имаш? Сподели с мен какво те кара да се чувстваш по този начин.” или „Забелязах, че в стаята ти имаше [бонбони за Хелоуин, бисквити и т.н.], когато прибирах прането. Нека поговорим за това – смяташ ли, че сме твърде строги по отношение на яденето на неща със захар.“ Въпреки че изправянето срещу такова откритие може да бъде неудобно, ние можем да подходим към разговора по начин, който да ни помогне да разберем мотива зад това поведение.

Регулирайте правилата, когато е необходимо.

Ако в семейството ви пристрастеността към захар вече е факт – помислете за по-либерални правила по отношение на яденето на сладко. Целта на това е да се неутрализира отношението към тези храни. Това може да означава да дадете на детето си повече от дадена сладка храна наведнъж или да разрешите десерти в повече дни от седмицата, отколкото е било определено от семейните ви правила. С цел да помогнем на нашите деца да развият интуитивност по отношение на храненето, която ще ги научи на саморегулация – понякога трябва да им предоставим както изобилието, така и разрешението, за което жадуват. Това ще им помогне да разберат по-добре как да се наслаждават здравословно на сладките неща, без да се крият или да се чувстват виновни.

Когато детето е пристрастено към захар

Източник. Благодарим на доброволния превод на Антония Загорова.