Силата да простиш на родителите си – част 2
Отговорност преди прошка
Няма начин да заобиколиш необходимостта от лична отговорност в стремежа си към по-добър живот. Когато обвиняваш другите или прехвърляш отговорност, им даваш силата да те нараняват. Следователно, единственият начин да се справиш с детските травми, е да поемеш пълна отговорност за всички свои емоции. Но това не е достатъчно! Нужно е също да идентифицираш причината за тях.
Осъзнаване на истинската природа на емоционалните травми
Често бъркаме емоционалната травма със събитието или преживяването, което я е причинило. Емоционалната травма е обезсърчаващата вяра, която приемаш в отговор на преживяното. Всеки човек има една основна детска травма и това почти винаги е чувството за собствена малоценност.
Всички деца имат емоционални нужди, които трябва да бъдат удовлетворени, за да се чувстват достойни да бъдат обичани и да живеят щастливо.
Това са нуждата от одобрение, приемане, оценяване, разбиране, валидиране, уважение и други. Въпреки, че за децата е важно да бъдат закрити всичките им емоционални потребности, една емоционална потребност почти винаги се откроява от останалите. Обикновено това е най-малко задоволяваната. В резултат, тя се превръща в Първична емоционална нужда на детето.
Децата естествено възприемат вярвания, с които си обясняват защо единият или двамата родители не успяват да задоволят тази емоционална нужда. Когато детето не получи одобрение, например, то естествено приема, че е недостойно за одобрение или че трябва да изпълни определени условия, за да докаже, че е достойно за одобрение. Свръхчувствително към тази потребност, то автоматично интерпретира одобрението като доказателство за достойнство, а осъждането и критиката като доказателство, че е недостойно. Това причинява силна емоционална болка дори в зряла възраст.
Всеки човек е роден безусловно достоен и не е необходимо да прави нищо, за да заслужи любов и приемане. Следователно, емоционалната болка, свързана с вярването, че си недостоен, се дължи на факт, който е напълно неверен! Емоционалната травма е сигнална система, която ви предупреждава за фалшиви убеждения.
Защо трябва да бъдем предупредени за фалшиви вярвания?
Всички обезсърчаващи убеждения, като чувство на недостойнство, безсилие и чувството, че сме жертви, ни поставят в режим на оцеляване. С течение на времето това може да причини хронични и остри проблеми със сериозни последици. Това означава, че се нуждаем от сигнална система, която да показва какво ни изтощава. Тази система включва емоциите. Целта на емоционалната болка е да те предупреди, че това, в което вярваш не е истина. Точно както физическата болка предупреждава, когато убодеш пръста си с нож, за да не го отрежеш целия, така и емоционалната болка предупреждава за погрешни вредни вярвания, за да можеш да ги отработиш.
Тази вътрешна сигнална система няма да се спре пред нищо, за да те накара да осъзнаеш погрешното си убеждение и постоянно ще привлича случки, които предизвикват емоционалната болка. Докато накрая не обърнеш внимание и освободиш това погрешно убеждение, което е отговорно за болката. Всяко емоционално изцеление освобождава от вредните убеждения.
Заплетен в съзнателно или несъзнателно убеждение, че стойността ти зависи от това да накараш родителите си да отговорят на емоционални ти нужди, израстваш като възрастен, който постоянно очаква единият или двамата родители да му дадат това, от което се нуждае, за да се чувста достоен. Тъй като това не работи, ти причинява все повече болка.
Защо родителите не отговарят на емоционалните нужди на децата си?
На първо място, дори и най-добронамерените родители често не успяват да отговорят на емоционалните нужди на децата си и в повечето случаи емоционалните травми нямат нищо общо с липсата на родителска любов. Често емоционалните травми в детството са резултат от стила на възпитание или нетерапевтирани травми и проблеми на самите родители. Например, финансови трудности, развод или пристрастяване, болест, психични заболявания или хронична депресия на член на семейството.
Въпреки, че родителската преценка, критика и сравнение с братя, сестри или други деца са най-честите причини за чувството ни за малоценност – почти всичко може да е причина за детска травма.
Например, ако родителят е прекалено защитаващ или свръхконтролиращ, детето може да се почувства неуважавано и да развие убеждението, че е недостойно. Или ако не му се разрешава да изрази мнение, то може да развие убеждението, че не бива да говори.
В повечето случаи емоционалните травми на детето се задълбочават с течение на времето и когато човек влезе в зряла възраст, нещата съвсем ескалират.
Проявяват се като проблемни взаимоотношения, финансови трудности, кариерни предизвикателства и здравословни проблеми. В същото време, затрудняват следването на мечтите и желанията.
Много възрастните се предпазват от критиката, като затварят сърцата си и поставят бариери.
Но това не може да ги предпази от емоционалната болка, защото щитът всъщност задържа болката вътре в нас и в същото време пречи на лекуването й. Независимо на каква възраст си, всеки път, когато твоите първични емоционални нужди не са удовлетворени,, чувството на разочарование ще подхранва чувството, че си недостоен. А това ще води до безсилие.
Тази ситуация е доста често срещана при повечето възрастни. Потискаш своето автентично поведение, за да получиш в замяна одобрение и приемане. Така неволно отдаваш вътрешната си сила. Всъщност е невъзможно да очакваш родителите ти или други хора, да отговарят на емоционалните си нужди и да те карат да се чувстваш недостоен.
Следователно, връзката се основава на дисфункционална динамика, при която ти оставаш безсилно и уязвимо дете. Това не само те прави податлив на родителското одобрение и критика, но също така те прави податлив на манипулация чрез вменяване на вина и задължения.
Въпреки че вината е естествен отговор на безсилието, тя всъщност казва на твоето подсъзнание, че родителят, когото обвиняваш, има власт над теб и следователно вината продължава да бъде по-силна. Всъщност няма да можеш да излекуваш емоционалните си рани или да простиш на родителите си, ако ги обвиняваш, че те карат да се чувстваш безсилен и недостоен. Ето защо личната отговорност е лекът и всъщност е единственото нещо, което може да реши проблемите ти.
Личната отговорността означава, че трябва да вярваш в безусловната си стойност и трябва да вземеш обратно силата си, като се освободиш от очакването, че родителите ти трябва да отговарят на някоя от твоите емоционални потребности. Това включва и освобождаване от необходимостта от извинение, признание или възмездие.
Ето и останалите части:
Източник. Благодарим за доброволния превод на Катерина Бъчварова.
Свързано по етикет
Развод с деца: какво е важно да уредим още в началото
