Силата да простиш на родителите си – част 1

Отървете се от чувството си за малоценност

На пръв поглед да простиш на родителите си (или на друг човек) може да изглежда незначително. Но да простиш на майка си и баща си всъщност е най-доброто нещо, което можеш да направиш, за да подобриш качеството си на живот. Дори незначителните родителски обвинения и недоволство поддържат цикъл от емоционална болка и страдание, които могат да повлияят негативно на вашите взаимоотношения като възрастни, на финансовото ви състояние и на цялостно благосъстояние. Детските травми блокират любовта, изобилието и щастието, които желаете и заслужавате.

Ти дори можеш да не забележиш количеството енергия, необходимо за поддържането на емоционалната травма. Можеш да пропилееш десетилетия в самосъжаления и негодувание.

Цикълът на страданието

Без да лекуваш детските си травми и да простиш на родителите си, оставаш емоционално заседнал във времето, в което си изпитал тези емоции за пръв път. Това те кара да повтаряш цикъла на страдание, но вече като възрастен.  

Например, не си простил на майка си, че е пропуснала десетия ти рожден ден или не си превъзмогнал произлязлото от тази случка чувство на изоставяне. Всеки път, когато някой пропусне да ти се обади, този процес се задейства и детската травма се активира. Тези реакции са несъзнателни и автоматчни. Ти отново си десетгодишно дете. 

Понеже емоционалната реакция е автоматичен отговор на нерапевтирана травма, нямаш никакъв контрол върху емоциите и поведението си в този момент. Тази динамика може да доведе до поредица от проблеми с взаимоотношенията ти в настоящето. Година след година, кумулативният ефект на емоционалните реакции може да разруши качеството на най-важните аспекти на живота ти.

Според закона на привличането, ние несъзнателно привличаме хора, които активират нашите емоционални травми. Така, човек с проблем с изоставянето привлича потенциални партньори, които имат страх от обвързване. Това ни подтиква да търсим начини да излекуваме детските си обиди. От друга страна, ако не се справим с травмите си, това ще ни попречи да срещнем добър партньор. 

Вината поддържа болката

Постоянните обвинения към родителите поддържат травмата и напомнят на подсъзнанието, че все още родителите имат власт над теб и живота ти. Следователно, обвиненията те правят безсилен. Подобно на вирус, тази динамика може да се разпространи във всеки аспект от живота. Освен това, когато обвиняваме друг, ние доброволно се отказваме от отговорността за собственото си благополучие и не можем да израстваме и да разкриваме пълния си потенциал.

Разбира се, не е изненада, че прошката е ключът към емоционалната свобода, но в повечето случаи  е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Защо?

Защо е толкова трудно да се прости?

Първо, трябва да осъзнаете, че вината, гневът и свързаните с тях емоции са защитен механизъм от бъдеща вреда. Предвид това, че истинската прошка изисква да премахнеш създадената защита – то се създава емоционален риск. Следователно, за да простиш на родителите си, трябва да вярваш, че те няма да те наранят отново. Никой никога обаче не може да е сигурен, че това няма да се случи, защото не може да контролира или предвижда поведението на другите. А и понякога любимите ни хора правят нараняващи за нас неща.

Ако все още си уязвим заради емоционални травми,  прошката може да унищожи единствения предпазен механизъм, който имаш. В този случай егото няма да ти позволи да простиш. Следователно, преди да можеш да простиш, трябва да елиминираш риска от емоционална вреда и това неизменно означава – да поемеш лична отговорност.

… следва продължение

• Част 2
• Част 3

Източник. Благодарим за доброволния превод на Катерина Бъчварова.