Родителство отвъд „трябва“ и “не трябва”

Емпатичното и състрадателното родителство започва със себеприемане. 

„Обичам децата си, но понякога те ме побъркват!“ Не сте ли чували родители да казват това? А вие самите мислили ли сте го? Искаме да приемаме и разговаряме с  децата си със спокойствие и емпатия, независимо от всичко, но не винаги успяваме да изпитаме спокойствие и емпатия. Просто нямаме ресурс за това.

Много родители се самоосъждат, когато установят, че поведението им не отговаря на това, което се случва в действителност: „Аз съм ужасен родител“; „Ако беше видял как се държа с децата си вкъщи, нямаше изобщо да изпитваш разбиране или емпатия към мен…“; „Просто не мога да се справя с това ННК – Ненасилствена комуникация!“ Това са само няколко от многото твърдения, които съм чувала от родители през годините.

Склонността на толкова много родители да се самоосъждат ме накара да се фокусирам все повече и повече върху това да подкрепям родителите да работят върху себеприемането чрез самосвързване. Без самоприемане всеки опит за израстване и трансформация лесно може да се превърне в път към самоосъждането! ННК, с целия си фокус върху трансформирането на преценките, може да се превърне в още един критерий, по който да се оценяваме като недостатъчно ефективни. 

Уважително родителство с ненасилствена комуникация?

Kак да развием емпатия към себе си, себеприемане и дори любов към себе си?

Тук ННК може да ни предложи толкова много! Започваме с основната практика на съчувствие и емпатия към себе си – да проверяваме вътрешно собствените си чувства и нужди.

Самосъпричастността или емпатията към себе си е нов навик за повечето хора, съвсем различен начин да подхождаме към себе си от самоосъждането и самоизискванията, с които сме свикнали. Самосъпричастността може да бъде толкова проста, колкото да проявим любопитство към чувствата и нуждите си, като нежно се поинтересуваме от вътрешните си преживявания. Какво чувствам? От какво имам нужда?

За да може да влезете по-дълбоко в себе си може да започнете да обръщате внимание на осъждащите мисли. Те могат да ви отведат точно до най-дълбокото място, мястото на вашите нужди. 

Като практикуваме упражнения за емпатия и ненасилствена комуникация , започваме да развиваме емпатия, състрадание и приемане на себе си. Задълбочаваме способността си да приемаме и прегръщаме всичко, което сме, включително на физическо, емоционално, умствено и духовно ниво. Чрез по-пълна и по-дълбока връзка със себе си може да се осъществи подобрение на основни модели на мислене и поведение.

Много родители биха се запитали сега: „Кога трябва да направя това?! Нямам време за работа със себе си!“

С много тъга осъзнавам реалността, с която се сблъскват толкова много родители в днешния свят. Разкъсвани между толкова много задачи, проекти и нужди, за които трябва да се грижим, понякога дори неспособни да осигурим елементарна устойчивост на семействата си. Собствените ни нужди – работата по нас самите – могат да останат на заден план.

И все пак се надявам, че за много от процесите, към които ни приканва ННК, не е необходимо да отделяме повече време от това, с което разполагаме. Можем да се занимаваме с тях, докато шофираме, мием зъбите си, приготвяме храна, чистим или вършим друга задача, която не изисква сериозно ангажиране на ума ни. Макар че може би е идеално да отделяме тихо време за самосвързване, самосвързването може да се случва почти при всяко наше вдишване. 

 Ако желаете да усетите емпатията и ННК на живо Ви каня на присъствено обучение на тема: Как да изграждаме емпатична връзка с деца и младежи, да се чуваме и разбираме взаимно.

Сами вкъщи може да опитате следното

Настройте часовника или мобилния си телефон да издава звуков сигнал веднъж на час. Когато той изпиука, поемете дълбоко въздух и се запитайте: „Как се чувствам в момента? Какво е да бъда това човешко същество, което съм, точно сега? Как се чувствам в този момент? Какви нужди ме движат?“ Отделете 1-2 минути, за да позволите на отговора да възникне във вас. Ако можете, дайте си повече време, но дори само една минута може да има значение.

Всички тези въпроси могат да отворят прозорец към сърцето ви. Като си създадете навик да проверявате себе си, може с изненада да установите, че с течение на времето връзката ви със себе си може да се превърне във ваше убежище, дом, в който с удоволствие се връщате всеки път. От тази стабилна основа на връзката със себе си можем да развием способността си да говорим и общуваме с децата си със спокойствието, емпатията и състраданието, които копнеем да им предложим.