Розалия Николова: родителството е една от най-трудните и отговорни „дейности“ на човека

Розалия Николова е родител, основател и директор на ЧДГ „Мария Магдалена“, която отваря врати преди 15 години с мечтата да създаде дом за децата, в който те да се чувстват обичани, подкрепяни, чути, разбрани, свободни да бъдат себе си, по детски щастливи.

Розалия е магистър по специалността „Български език и литература“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и притежава следдипломни квалификации в СУ „Св.Климент Охридски“ по „Организация и управление на образованието“ и „Педагогическа психология“. Национален обучител е по „Въвеждане на функционална оценка чрез ICF-CY на индивидуалните потребности на децата и учениците“. Педагог с опит в образованието и работата с деца от 2 до 18-годишна възраст. Нейн приоритет е подкрепата на децата в емоционалното и социалното им развитие.

Защо избра да се занимаваш с педагогика? 

Завършената специалност ми даде възможност да работя в различни сфери и в началото педагогиката не беше приоритет за мен. След като децата ми тръгнаха на детска градина и се сблъсках отново с образователната система, решението ми да се  върна в нея беше окончателно.

То по скоро беше провокирано от това, което видях и от желанието ми да променя много неща в нея, основното от които – отношението към децата. Принципите на педагогиката, които знаех от учебниците, далеч не бяха достатъчни, така че трябваше да изработя свой педагогически подход, който и до днес обогатявам и усъвършенствам.

Водещо за мен е да се опитам да опозная характера на всяко дете. Уравновиловката винаги ме е отблъсквала и съм се стремяла да я избягвам. Ние не сме еднакви, всеки човек е една индивидуалност, има своите силни и слаби страни и за мен е важно да ги разбера, за да изградя комуникативния си подход към конкретната личност. Така се появи и нуждата от повече знания по психология.  

Убедена съм, че педагогът трябва да прилага и психологическите си познания. В тази връзка само ще вметна, че бюрокрацията и бумащината в образованието пречат изключително много на учителите, защото крадат ценно време и убиват креативността им в работа с децата. 

Какво те мотивира да ставаш сутрин? 

Утрините са любимата ми част от деня. Докато всички вкъщи още спят и в тишината на утрото, аз се занимавам с творческите и изискващи концентрация дейности. Ставам с желанието да направя още нещо и по възможност то да бъде по-добро, от направеното до момента.  

Кой според теб е най-големият мит за родителството? 

Не мисля, че има универсален такъв, както и считам, че се променят с времето. Но все пак, за да отговоря, може би това е, че родителството ни е даденост по презумпция. Това далеч не е така, защото с годините научаваме нови неща и разбираме, че никак не сме били безгрешни. Не искам да съм крайна, но родителството е една от най-трудните и отговорни „дейности“ на човека. 

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила? 

Да намери време за детето си. Аз бих се постарала да разпределя времето си така, че да има достатъчно за детето. 

Коя е най-запомнящата ти грешка като родител и на какво те научи? 

Прекаленият страх за децата ми. С годините разбрах какви отрицателни последици има това чувство. То ограничава както възможности, така и права. Нормално е да се страхуваме, но колкото по-рано се научим да контролираме страховете си и да не ги показваме пред децата, толкова по-добре ще бъде за всички. 

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите – какъв би бил? 

Да опознават децата си, да ги чуват и да се постарят да ги разбират, защото не винаги по-възрастният е по-знаещият. 

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете? 

Не бих препоръчала конкретна книга, но определено бих им казала да търсят литература, която ще им помогне да разберат и приемат децата си такива, каквито са и ще им даде шанс да извървят заедно пътя на израстването.